Решение № 4636 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2020 г.

Решение № 4636 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11320/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Емре Серамикс" ЕООД, гр. Исперих, чрез адв. П. П. срещу решение № 82 от 30.07.2020 г. по адм. дело № 279/2019 г. по описа на Административен съд /АС/ Разград в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 0002-19-1 от 10.10.2019 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Исперих, потвърден с решение № 1 от 19.11.2019 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Исперих.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първостепенния съд за доказано осъществяване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по депониране и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Исперих по отношение на процесния имот, собственост на дружеството. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелствата, че дружеството не функционира / видно от ГФО за процесните години, не е консумирало ел. енергия и ВиК, т. е. през процесния период сградите в имота са изоставени, от години не се извършва дейност и е невъзможно реално да се предоставят услуги за ТБО за нефункциониращо предприятие. На второ място, поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че реално са били извършвани услугите по ТБО по отделните компонентни за имота, находящ се на ул. "Димитър Полянов" № 50 А, гр. Исперих. На следващо място, касаторът излага довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неоткрито производство по оспорване на истинността на данъчна декларация по чл. 17 ЗМДТ вх. № 37 от 21.04.2010 г., направено от представител на дружеството в открито съдебно заседание, както и в неприемане от страна на съда на цитираната данъчна декларация като писмено доказателство по делото. Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отмени процесния АУПДВ в съответната му потвърдителна от съда част.

Ответникът – началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Исперих, чрез процесуалния си представител юрк. И. в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация № 0002-19 -1 от 10.10.2019 г., издаден от гл. експерт в "МДТ" при община Исперих, потвърден с решение № 1 от 19.11.2019 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Исперих, с който по отношение на "Емре Серамикс" ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в общ размер на 8 069, 50 лева главница и 2 545, 95 лева лихви за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 в общ размер на 27 759, 03 лева главница и 8 627, 19 лева лихви за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., относно собствения недвижим имот /сгради/, находящ се на ул. "Димитър Полянов" № 50 А, гр. Исперих.

По отношение на задълженията за ДНИ за процесните периоди първоинстанционният съд е приел, че имотът, собственост на дружеството е урегулиран и попада в строителните граници на гр. Исперих съгласно хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Посочил е, че приходният орган е определил правилно данъчната основа за облагане на процесния имот с ДНИ – по-високата между данъчната оценка по приложение № 2 и отчетната стойност и е равна на декларираната от дружеството отчетна стойност 645 558, 88 лева. Относно размера на определеното задължение за ДНИ съдът е кредитирал заключението по комплексна експертиза, според което при ДО в размер на 645 558, 88 лева, умножена по 2, 5 промила, данъкът е в размер на 1613, 90 лева за всяка година или общо 8069, 50 лева, която сума е правилно посочена от данъчния орган в процесния АУЗД.

Във връзка със задълженията за ТБО за процесните периоди съдът е обосновал, че оспорващото дружество е собственик на сгради, построени в държавен поземлен имот, като тези сгради попадат в границите на районите, в които община Исперих предоставя услугите по събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Исперих, определени в заповедите на кмета на община Исперих по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Приел, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото размерът на задълженията за ТБО - главница е правилно определен в процесния АУЗД.

С решението съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на оспорващото дружество за прилагане на погасителната давност по отношение на определените с АУЗД задължения за ДНИ и за ТБО за процесните периоди 2014 г. – 2018 г. вкл.

Позовавайки се на основното и допълнителното заключение по комплексната експертиза, АС Разград е отменил АУЗД в частта: 1. относно определения размер на лихвите за забава за ДНИ за 2014 г. за горницата над 837, 31 лева до 837, 38 лева; 2. относно определения размер на лихвите за забава за ТБО за 2014 г. за горницата над 3014, ЗЗ лева до 3014, 56 лева; 3. относно общия размер на лихвите за забава върху неплатената главница за ДНИ за периодите 2014 г. – 2018 г. за горницата над 2545, 88 лева до 2545, 95 лева; 4. относно общия размер на лихвите за забава върху неплатената главница за ТБО за периодите 2014 г. – 2018 г. вкл. за горницата над 8626, 96 лева до 8627, 19 лева; 5. относно общия размер на главница и лихви за забава за ДНИ и за ТБО за периодите 2014 г. – 2018 г. вкл. за горницата над 47 001, 37 лева до 47001, 67 лева.

Предмет на касационен контрол е решението на АС Разград само в отхвърлителната част на жалбата на "Емре Серамикс" ЕООД срещу АУЗД.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

1. Неоснователен е доводът на касатора, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административен съд Разград е преценил събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съобразно допустимостта и относимостта им, като е формирал съответстващи с тях фактически и правни изводи. Решението в обжалваната му част е постановено след цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения краен резултат.

Необосновано е твърдението в касационната жалба, че съдът е нарушил процесуалните правила, като не е открил производство по оспорване на истинността на данъчна декларация вх. № 37 от 21.04.2010 г., подадена от "Емре Серамикс" ЕООД пред отдел "МДТ" в община Исперих, в частта на положения подпис за представляващ дружеството. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на оспорващия по реда на чл. 193 ГПК като несвоевременно направено, доколкото посочената декларация е представена с молба от ответната страна в първоинстанционното производство, входирана на 11.12.2019 г. и съответно, е приета с определение в първото съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г., на което е присъствал процесуален представител на оспорващото дружество. Оспорването на подписа на представляващия дружеството върху данъчната декларация е направено от "Емре Серамикс" ЕООД с молба вх. № 792 от 18.06.2020 г. по описа на съда и е разгледана в съдебното заседание, проведено на същата дата / четвърто по ред/, което означава, че е настъпила преклузията по чл. 193 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касатора, че цитираната декларация не е приета от съда като писмено доказателство по делото, което се опровергава от съдържанието на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г. / прил. на л. 296 – л. 299 от делото/. Във връзка с направеното оспорване на декларираната отчетна стойност на имота органът е съобразил посочената от дружеството в данъчната декларация по чл. 17 ЗМДТ вх. № 37 от 21.04.2010 г. променена стойност, което е послужило като основание при определяне на данъчната основа за изчисляване на размера на ТБО за процесните периоди.

1. По отношение на прилагането на материалния закон касационната инстанция намира изводите на АС Разград досежно отделните задължения по ЗМДТ, определени с процесния АУЗД по отношение на "Емре Серамикс" ЕООД за правилни и обосновани.

1. 1. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт в оспорената му част се отнасят до задълженията за ТБО за процесните периоди 2014 г. – 2018 г., установени с процесния АУЗД. По аргумент от чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

По делото е установено по категоричен начин съгласно заключението по СТЕ, че процесният имот, собственост на дружеството е част от кв. 84 според действащия подробен устройствен план – регулационен план на гр. Исперих. Видно от приложените заповеди на кмета на община Исперих по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. имотът попада в района на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината, като по делото са приети като доказателства договори за обществени поръчки, месечни протоколи, фактури, пътни листи / съдържащи се в класьора – приложение по делото/. Следва да се посочи, че за 2015 г. дружеството е подало декларация, че имотът няма да се ползва и съответно, е било освободено от заплащането на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за този период.

От друга страна, обезвреждането на битовите отпадъци се осъществява в Регионалното депо в гр. Разград.

На първо място, по отношение на първия компонент от ТБО – услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е установено, че имотът попада в района на границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на гр. Исперих, както и реално е предоставяна самата услуга. Отчетено е от данъчния орган, че за 2015 г. дружеството е подало декларация за освобождаване от ТБО поради неползване на имота и за тази година няма начислявана такса за първия компонент. За следващите години няма подадена такава декларация, поради което законосъобразно е определено задължение за ТБО в частта на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.

На следващо място, по отношение на втория компонент относно дължимата ТБО – услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ такса не се дължи, когато няма такива. След като е безспорно установено, че на територията на Община Разград е изградено и функционира депо за битови отпадъци, в което отпадъците се обезвреждат, то такса за посочената услуга се дължи.

На трето място, по отношение на третия компонент относно услугата по поддържане на чистота на териториите на обществено ползване, разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ предвижда, че не се събира такава такса, когато услугата не се предоставя от общината. Както се установи от приетите по делото доказателства, услугата е реално предоставяна от общината. Услугите депониране и чистота не се обвързват с конкретен имот и целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на цялата община, като без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер.

1. 2. Решението е правилно и в частта относно приетите за законосъобразни съгласно АУЗД задължения за ДНИ за процесните периоди. Дружеството се явява собственик на сгради, построени в държавен поземлен имот и същото се явява задължено лице за ДНИ по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ. Имотът е урегулиран и попада в строителните граници на гр. Исперих. По отношение на размера на задължението за ДНИ обосновано съдът е приел за законосъобразно използването от страна на приходните органи на отчетната стойност на имота за данъчна основа, която е по-висока от данъчната оценка на имота.

По така изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея доводи и обжалваният съдебен акт като правилен следва да се остави в сила.

По делото не се присъждат разноски за страните – в полза на касационния жалбоподател поради отхвърляне на касационната жалба и в полза на ответника по касация поради липса на направено искане за присъждане на такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение