Решение № 5313 от 2.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Иванов срещу решение 1242/07.10.2021 г. постановено по адм. дело 1525/2021 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени първоинстанционното решение. Ответникът, директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт И. Костадинова изразява в законоустановения срок становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна вр. чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, жалбата е неоснователна. С решение 1242/07.10.2021 г. постановено по адм. дело 1525/2021 г., Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на В. Иванов от гр. Варна срещу решение 2153-03-74/21.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Варна с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/29.04.2021 г. на ръководителя на Пенсионен отдел при ТП на НОИ Варна, с което е отказано отпускането на лична социална пенсия за инвалидност /ЛСПИ/ на основание чл. 101, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и са присъдени разноски. Съдът е приел, че по аргумент на чл. 101, ал. 1, т. 4 и § 22т. от КСО социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока за който са отпуснати, а конкретния случай не попада в тази хипотеза. Също, първоинстанционният съд се е позовал на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, че социалните пенсии за инвалидност отпускани по § 22т. от КСО се прекратяват служебно от НОИ по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление от 13.06.2011 г. до ТП на НОИ Варна, Иванов е поискал да му бъде отпусната пенсия за инвалидност и прослужено време. Били са приложени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход и експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК и НЕЛК. С разпореждане от 04.07.2011 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Варна е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 74, ал. 1 от КСО и трайно намалена работоспособност със степен на увреждане от 50 до 70.99 % като срокът е бил до 01.05.2014 г. Осигурителния стаж до датата на индивидуализацията е бил 20 г., 05 м., и 07 дни. Пенсията е била определена съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО 100,86 лева. С разпореждане [номер] е бил изменен размерът на отпуснатата пенсия за инвалидност съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО. С последващи разпореждания е бил изменен срока на пенсията за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115,67 лева от 07.07.2010 01.10.2014 г. на 07.07.2010 г. 01.05.2014 г. На Иванов е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Недоволен от резултата, лицето е обжалвало пред по-горестоящия административен орган, но директорът на ТП на НОИ Варна е приел жалбата за недопустима. Последвало е обжалване от Иванов по съдебен ред и административен съд Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение 6612/21.05.2018 г., Върховният административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Със заявление 2107-03-50/18.02.2019 г. е било поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицето, като такава е била отпусната пожизнено от 18.02.2019 г. по чл. 68, ал. 3 от КСО и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е била спряна получаваната от В. Иванов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане от 19.06.2019 г. съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 б д от КСО във вр. с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е била изменена личната му пенсия като размерът й е определен с по-благоприятен за лицето коефициент 1.6526. Разпореждането е било обжалвано от В. Иванов, а директорът на ТП на НОИ Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна. Административен съд Варна е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган и пенсията е била изменена от 01.07.2021 г. в размер на 564,74 лева. На 20.03.2021 г. лицето е депозирало искане, като е приложил експертно решение 2768/2019 г. на ТЕЛК, съгласно което има трайно намалена работоспособност 91%. С разпореждане [номер]/29.04.2021 г. е бил обективиран отказ и е мотивирано, че не може да бъде отпусната лична социална пенсия за инвалидност когато вече има отпусната за осигурителен стаж и възраст аргумент от чл. 101, ал. 1, т. 4 от КСО. Административния акт е бил атакуван пред директора на ТП на НОИ Варна, който е приел, че разпореждането е правилно и е отхвърлил жалбата на В. Иванов. Правните доводи, изложени от административния орган, обосновано са били възприети от първоинстанционния административен съд, който е достигнал до законосъобразен извод, че в конкретната хипотеза жалбоподателката действително няма право на поисканата социална пенсия за инвалидност на основание § 22т ПЗР на КСО, поради предвиденото в § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ. С изменението на КСО /ДВ, бр. 107/2014 г./ в редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а /в сила от 01.01.2015 г./ е предвидено обаче, че не може да се получават едновременно посочените в закона пенсии, вкл. социална пенсия за инвалидност /какъвто е настоящият казус/, с друг вид пенсия. Действително с § 22т от ПЗР на КСО /ДВ, бр. 107/2014 г./ е уредена хипотезата на продължаване на получаване на социална пенсия за инвалидност /отпусната до 31.12.2014 г./ и изплащане на основание чл. 101, ал. 3а, изр. 2 от КСО, до изтичане на срока, за който е отпусната и по силата на посочения параграф възможността за съвместяване на пенсии е продължено до срока, за който са отпуснати. По общото правило на чл. 73, ал. 2 от КСО това е срокът на инвалидността, посочена в експертно решение, издадено от орган на медицинската експертиза. Следователно основанието за получаване на социална пенсия за инвалидност е именно § 22т от ПЗР на КСО, който определя различното от общото правило по чл. 101 за получаване на социална пенсия. От 01.01.2019 г. обаче е в сила § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, с която разпоредба е предвидено, че социалните пенсии за инвалидност, изплащани на основание § 22т от ПЗР на КСО, се прекратяват служебно от НОИ по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, свързано с новия режим за подпомагане. Изложеното сочи неоснователността на довода на Иванов, че не е налице отпадане на основанието за получаване на социалната му пенсия за инвалидност въпреки законодателната промяна, в сила от 01.01.2019 г., тъй като § 22т от ПЗР на КСО не е отменен, който довод не може да бъде споделен, понеже е в противоречие с приложимата правна уредба. От горното е видна материалната законосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че в случаи като процесния пенсионните органи действат при условията на обвързана компетентност, като при наличие на предвидените в закона предпоставки без право на преценка задължително се прекратява социалната пенсия, с оглед на което процесните разпореждане на пенсионен орган и потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ Варна са издадени при наличие на основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Материалният закон е правилно приложен, а правните изводи в мотивите на проверявания съдебен акт за законосъобразност на произнасянето на административните органи са съответни на доказателствата и обосновани от събраните данни. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд Варна следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ Варна е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,