Решение № 2665 от 22.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощник главен юрисконсулт Л. Железарова, против решение 93/28.09.2021г., постановено по адм. дело 38/2021 г., по описа на Административен съд Силистра (АС-Силистра). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Иска обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество, като оспореният Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01-0800/2451#4 от 10.02.2021 г. бъде потвърден като законосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът Община Ситово, чрез пълномощник адв. И. Русчева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 93/28.09.2021 г., постановено по адм. д. 38/2021 г. по описа на АС-Силистра е отменен Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01-0800/2451#4 от 10.02.2021г. по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ по повод заявление за подпомагане с УИН 19/090518/27854 на Община Ситово. Административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили върху правилността на крайните фактически и правни изводи, както и противоречие поради с материалния закон, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, както и правилно като краен резултат, независимо, че касационната инстанция не споделя всички изложени от АС-Силистра мотиви за отмяна на административния акт. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства АС-Силистра е приел за установено, че Община Ситово е подала заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 1909051827854, с което е поискано финансиране по няколко схеми и мерки, в това число и по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 година. Съгласно представените доказателства е видно, че по мярка 10 е кандидатствано с парцелите от предходна кампания (за 2017 г.), а именно 38 парцела с обща площ 229,20 ха, с код АКК1 - Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност- чрез косене. През 2017 г. на бенефициера е извършена проверка на място, от която е констатирано разораване на парцел 14547-519-1-1 в размер на 0.33 ха. При извършена повторна проверка на място за кампания 2018 г. техническият инспекторат към ДФЗ е констатирал отново разораване в парцел 14547-519-1-3 (съответстващ на парцел 14547-519-1-1) в размер на 0.33 ха, като административният орган е приел, че общината не е спазила изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. на министъра на земеделието и храните (Наредба 7/2015 г.), според които при управлението на дейностите по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС" земеделските стопани трябва да не разорават заявените постоянно затревените площи, а ако се констатира разораване на постоянно затревените площи, земеделските стопани са длъжни да ги възстановят най-късно до последния ден за подаване на заявлението за плащане на следващата година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.) На 10.02.2021 г. с изх. 01-0800/2451 е издаден акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. на Община Ситово по подадено от нея заявление с УИН 19/090518/27584 от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с правно основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 7/2015 г.- невъзстановена затревена площ за кампании 2017 и 2018 г. Изводът на АС-Силистра, че при издаване на оспорения пред него административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е неправилен. Съдът е приел, че административния орган е нарушил чл. 41, пар. 2, изр. последно от Регламент (ЕС) 809/2014 г. на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, като не е уведомил настоящият ответник за резултатите от извършените проверки през 2017 и 2018 г. и по този начин го е лишил от възможността да оспори същите и да представи доказателства в тази насока. В съответствие с трайно установената и относима съдебна практика съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, органът би стигнал до различни изводи и би постановил административен акт с различно съдържание. В случая, както правилно е приел и решаващият съд, по делото липсват доказателства, за надлежно връчване на бенефициера на уведомителни писма с изх. 01-172-0800/764/08.12.2017 г. и 01-172-0800-92/21.06.2018 г., касаещи установените несъответствия на имоти, заявени за подпомагане със заявление с УИН 19/090518/27854 от извършените проверки през 2017 и 2018 г. Невръчването на тези писма действително е нарушение на административнопроизводствените правила, предвид чл. 41, пар.2, изр. последно от цитирания регламент, но в случая то не е съществено, защото дори и да бъде отстранено, т. е. писмата надлежно да се връчат на Община Ситово, защото не се твърди съществуването на други доказателства освен вече ангажираните за установяване, че разораването е извършено от трето лице и за закупуване на тревни смески, от които да е видно, че са предприети действия по възстановяване на затревените площи през месец февруари 2018 г. Допуснатото нарушение не е съществено и защото е установено по категоричен начин, че бенефициерът е бил уведомен предварително за проверките, като негов пълномощник по заявените схеми и мерки Т. Мехмед е присъствал на тях и не е оспорил извършените на място констатации относно състоянието на площите. Първоинстанционният съд обосновано е приел за установено, че за повторното узнаване за разораването на 0.33 ха от парцел с 14547-519-1-3 (съответстващ на парцел 14547-519-1-1), общината е трябвало по реда на чл. 31 от Наредба 7/2015 г. да уведоми писмено ДФЗ за тази нередност с оглед твърдението, че разораването е извършено от трето лице, а самото разораване по принцип е предпоставка за упражняване на правомощията на ДФЗ по чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 7/2015 г., а именно да бъде прекратен агроекологичния ангажимент и земеделския стопанин да възстанови получената финансова помощ по съответното направление, защото не е изпълнено изискването по чл. 32, ал. 1, т. 2 и не са възстановили разораните затревени площи. В случая обаче административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 77, пар. 2, б. д от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013), според която не се прилагат административни санкции когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, буква б). Съгласно чл.77, параграф 8, буква б от Регламент (ЕС) 1306/2013 Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробни процедурни и технически правила с цел еднакво прилагане на настоящия член по отношение на подробните правила за определяне на дадено неспазване като незначително, включително определянето на количествен праг, изразен като номинална стойност или процент от допустимия размер на помощта или подпомагането, който обаче е не по-малък от 0,5 %. Правилно е установено от съда, че разораната част от парцела представлява около 0,14 % от общата площ, т.е. много под установения минимален количествен праг от 0.5 % от допустимия размер на подпомагането (което е функция на заявените площи) и правилно е приел, че прекратяването на ангажимента относно цялата заявена за подпомагане площ се явява непропорционално тежка административна санкция и противоречи на чл. 77, параграф 2, б. д от Регламент (ЕС) 1306/2013. Неоснователни са доводите в касационната жалба, според които неспазването на ангажимента не е с незначителен характер, защото невъзстановяването в срок на разораните затревени площи е констатирано и в предходен период и е съставлявало основание за прекратяване и на предходен ангажимент по мярка 214. Предмет на спора, по който е представеното с касационната жалба влязло в сила съдебно решение е друг административен акт, издаден по повод ПРСР 2007-2013 и с основание: разораване на площи, стопанисвани от Община Ситово, които различни по площ и индивидуализация с този по настоящото дело, поради което това предходно нарушение не е възможно да бъде използвано като основание за преодоляване на изискването за надвишаване на количествен праг за определяне на нарушението като съществено. По тези съображения настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Община Ситово е направила разноски в размер 2400 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение