Решение № 2514 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2012 г.

Решение № 2514 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Национален парк Рила", гр. Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение № 168 от 7.02.2012 г. по адм. д. № 853/2010 г. на Административен съд - гр. Благоевград, с което е осъдена дирекцията да заплати на Атанас Станимиров Панделов сумата в размер на 8 643 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за времето, през което поради незаконното му уволнение не е бил на държавна служба, както и законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2010 г. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че нормата на чл. 104 от ЗДСл установява правото на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при реализирането на хипотезите на чл. 103 от ЗДСл, а не както е при Панделов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Твърди се, че присъждането на законната лихва е недопустимо, тъй като производството по ЗДСл е специално и в него не намират приложение общите правила на гражданското право. Иска се отмяната на процесното решение. Ответникът - Атанас Станимиров Панделов, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба възприе изцяло установената фактическа обстановка от Административен съд - гр. Благоевград. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е констатирал, че със заповед № РД-170/3.05.2010 г., поправена със заповед № РД-172/4.05.2010 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" е прекратено служебното правоотношение на Атанас Панделов, заемащ длъжността "началник на отдел МОП", понастоящем отдел "М ЕИ ОП", с придобит ранг I младши. С решение № 525/21.10.2010 г. по адм. д. № 459/2010 г. на Административен съд - гр. Благоевград е отменена заповедта на директора, като същото е оставено в сила с решение № 15657/28.11.2011 г. по адм. д. № 15299/2010 г. на ВАС. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение със заповед № 569/9.12.2011 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност, като е определена основна месечна заплата в размер на 645 лв. и за прослужено време - 219,30 лв. Видно от представената справка от ТД на НАП - София за Панделов няма подавана информация за регистрирани трудови доходи и осигуряване по служебно правоотношение за периода 3.05.2010 г. - 3.03.2011 г. Съдът е приел, че се дължи обезщетение в размер на 10 брутни заплати от 864,30 лв. (размерът на брутната заплата към момента на възстановяване на длъжността, от която е бил уволнен) или общо 8 643 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска - 15.05.2010 г. на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло правните изводи на Административен съд - гр. Благоевград, залегнали в мотивите на съдебното решение относно размера на присъденото обезщетение, но не споделя мотивите относно датата, от която се дължи законна лихва. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСЛ предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Назначената по делото счетоводна експертиза е дала заключение, че брутното възнаграждение на ищеца към момента на възстановяване на длъжността, от която е бил уволнен, но не повече от 10 месеца, възлиза на 8 643 лева. Неоснователно е твърдението на касатора, че нормата на чл. 104 от ЗДСл установява правото на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при реализирането на хипотезите на чл. 103 от ЗДСл, а не както е при Панделов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В Глава шеста от ЗДСл са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл представлява обезщетение при незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на общо основание от страна на органа по назначаването и то е компенсация за това, че служителя е останал без работа поради незаконно уволнение. В ЗДСл не са предвидени разпоредби, регламентиращи по различен начин правото на обезщетение в случаите на отменени заповеди по чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона. От тук следва извода, че нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е приложима във всички хипотези на отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Твърдението в касационната жалба за недопустимост на присъждане на законна лихва е неоснователно. Присъждането на лихва върху обезщетението не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил общата разпоредба на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В този смисъл разпоредбите на ЗЗД, които уреждат института на непозволеното уреждане, се явяват общи по отношение на разпоредбите на ЗДСл, които уреждат заплащането на обезщетение в случаите на незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди, като се презумира, че вредата е равна на размера на лихвения процент по време на забавата. Неправилно първоинстанционният съд е приел обаче, че законната лихва се дължи от момента на предявяване на исковата молба. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт. Решението на ВАС, с което е оставено в сила решение № 525/21.10.2010 г. по адм. дело № 459/2010 г. на Административен съд - гр. Благоевград е влязло в сила на 28.11.2011 г., т. е. това е датата, от която се дължи законна лихва до окончателното й изплащане. Ето защо в тази част постановеното решение следва да бъде изменено, като законната лихва следва да бъде присъдена от 28.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част следва да бъде оставено в сила като правилно. По делото е направено искане от процесуалния представител на Атанас Станимиров Панделов за присъждане на разноски по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Дирекция "Национален парк Рила" следва да заплати на Атанас Панделов сумата от 200.00 (двеста) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,