Решение № 6724 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2013 г.

Решение № 6724 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11681/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ваги" АД, ЕИК 111503655, представлявано от изпълнителния директор "Грамада-М" ООД чрез управителя Кънчо Николов Киров против Решение № 397/26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 477/2011 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 1002896/16.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 186/19.04.2011 г. на Директора на Д "ОУИ"- Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № 1002896/16.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 186/19.04.2011 г. на Директора на Д "ОУИ"- Велико Търново при ЦУ на НАП, с който е коригиран ползван данъчен кредит и е начислен допълнително ДДС общо в размер на 44 942.62 лв. за данъчни периоди м. 06. и м. 12.2008 г. и е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 18 127.53 лв. за данъчни периоди от м. 01.2005 г. до м. 05.2006 г. и от м. 07.2006 г. до м. 10.2006 г. в резултат на което са определени за внасяне ДДС в размер на 62 834.85 лв. и лихви в размер на 28 745.73 лв., както и в частта в която са определени задължения за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 5 280.91 лв. и лихви в размер на 3 426.58 лв.; за 2007 г. в размер на 1 220.44 лв. и лихви - 416.52 лв.; за 2008 г. - 5 446.03 лв. и лихви -1 031.30 лв.; за 2009 г. - 1 074.01 лв. и лихви - 78.94 лв., както и в частта в която е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. със суми в размер на 31 789.36 лв. в увеличение и са определени допълнително, съответстващите на тези преобразувания задължения за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 1 792.16 лева и лихви в размер на 871.09 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в обжалваната му част, потвърдена по административен ред, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е приел, че правилно с РА е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 01.2005 г. до м. 07.2005 г., включително, в размер общо на 9 089.53 лв. по 135 броя фактури, издадени от 43 доставчици. Органът по приходите е отказал правото на признаване на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като при ревизията е установено, че "Ваги" АД не притежава оригиналите на процесните фактури. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че изисканите документи не е следвало да се съхраняват от него поради изтичането на срока по чл. 93, ал. 8 от ЗДДС (отм.), т. е 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят, тъй като е приел, че посоченият срок не е изтекъл към момента на извършване на ревизията. За неоснователно и недоказано е възприето и другото възражение, че счетоводните документи на дружеството за периода месец януари 2005 г. до месец юли са изгубени или унищожени, тъй като от доказателствата, представени в хода на административното и съдебното производство не е установено наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по спорните 135 бр. фактури, визирани в чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.). Не е установено по безспорен начин, че "Ваги" АД е уведомило териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация, че оригиналите на спорните фактури липсват. С РА е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 08.2005 г. до м. 05.2006 г. и от м. 07.2006 г. до м. 10.2006 г. в размер общо на 9 038. 00 лв. по 65 бр. фактури, издадени от "Електроразпределение - Столично" АД за доставена електроенергия в имоти с адреси гр. София, бул. "Черни връх" № 60 и гр. София, ул. "Никола Мушанов" № 114. По отношение доставките на електроенергия за процесните данъчни периоди съдът е възприел изцяло изводите на органа по приходите, а именно че не е доказано, че "Ваги" АД е действителен получател по фактурираните доставки на електроенергия за имота на ул. "Никола Мушанов" № 114 е "Ваги" АД, както и че тези доставки са използвани от ревизираното дружество за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.). Въз основа на приетото за установено съдът е приел, че отказът на органите по приходите да признаят на РЛ право на приспадане на данъчен кредит за доставената му от "Електроразпределение - Столично" АД електроенергия в посочените два имота е съобразен с разпоредбите на чл. 63 и 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм). С РА допълнително е начислен ДДС в размер на 19 150 лв. за данъчен период м. 06.2006 г. във връзка с Решение № 469/28.06.2006 г. по т. дело № 81/2006 г. на ВКС, с което е прието за установено по отношение на "Каменов и Ко" КДА гр. Кюстендил, че нотариален акт № 62/25.07.2001 г. за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен. С процесния нотариален акт "Каменов и Ко" КДА е отчуждил в полза на "Ваги" АД недвижими имоти, находящи се в гр. София, м. "Кръстова вада", бул. "Черни връх" № 60. За плащанията по сделката "Каменов и Ко" КДА е издало на "Ваги" АД фактура с предмет "земя по нотариален акт № 62" с данъчна основа 165 100 лв. без начислен ДДС и ф-ра № 27/25.07.2001 г. с предмет "административна сграда, складове, авторемонтни халета, бензиностанция, лаборатория, ремонтна работилница и склад по н. а № 62" с данъчна основа 95 750 лв. и ДДС в размер 19 150 лв. Стойността на имотите и дължимия данък са изплатени от "Ваги" АД по банков път през 2001 г. и 2002 г. След обявяване нищожността на продажбата е извършено отписване на посочените активи от ревизираното дружество, но същото не е начислило ДДС в размер на ползвания данъчен кредит по фактура № 27/25.07.2001 г. за закупените сгради. Поради това за данъчен период м. 06.2006 г. е начислен ДДС в размер на 19 150 лв. - сумата за ползвания данъчен кредит по ф-ра № 27/25.07.2001 г., издадена от "Каменов и Ко" КДА. Съдът е възприел съображенията на решаващия орган, че обявяването нищожността на продажбата обезсилва с обратно действие данъчното събитие - доставката на стоки по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (отм.). В такива случаи съгласно чл. 95, ал. 3 от с. з. от доставчика следва да се издаде към получателя ДКИ към датата на възникване на това обстоятелство, което КИ да бъде осчетоводено при доставчика и получателя за данъчен период през който е издадено и бъде отразено в отчетните им регистри и СД по ЗДДС. Такова кредитно известие от доставчика не е издадено. Но не е възприето изложеното от решаващия орган Д "ОУИ" Велико Търново, че коригирането на резултата е могло да се извърши от получателя на доставката само на основание решението на ВКС независимо, че доставчика не е издал ДКИ, както и че РЛ е следвало да поиска от доставчика да издаде ДКИ на осн. чл. 321 от ТЗ, тъй като съгласно алинея втора сочената разпоредба поставя като условие за това искане предварително съгласие на страните. Съдът е приел, че РЛ е следвало да сезира данъчната администрация за налагането на санкция по чл. 136 от ЗДДС (отм.), като по този начин издателят на фактура да бъде стимулиран към изпълнение на вменените му от закона задължения да издаде ДКИ. Съдът е приел за правилно извършеното коригиране на резултата на РЛ за данъчен период м. 06.2006 г., тъй като с отпадането на основанието за начисляване на данъка се дължи отстраняване на ефекта на това неправомерно начисляване, вкл. и чрез корекция при получателя на доставката, извършена на осн. чл. 93, ал. 5 от ЗДДС (отм.). С РА допълнително е начислен ДДС за данъчен период м. 12.2008 г. в размер на 25 792.62 лв. С договори за продажба от м. 06.2003 г. "Ваги" АД е закупило от "Каменов и Ко" КДА автокран "Либхер LT 1250" и специален автокран "Хидрос ДС", за което продавача е издал ф-ра № 41/06.06.2003 г. с данъчна основа 92 000 лв. и ДДС в размер на 18 400 лв. и фактура № 40/06.06.2003 г. с данъчна основа 2 500 лв. и ДДС в размер на 500 лв. За посочените доставки е упражнено право на данъчен кредит. "Ваги" АД е закупило резервни авточасти от "Алки-Л" ЕООД за което е издадена проформа фактура с данъчна основа 32 146.08 лв. и ДДС 6 509.22 лв. и впоследствие са издадени 3 бр. фактури с предмет плащане по проформа фактурата. За тези доставки ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит. С Решение № 107/09.07.2008 г. по гр. д. № 1975/2007 г. на Софийски апелативен съд (САС) е прието за установено по отношение на "Каменов и Ко" КДА и "Ваги" АД, че сключените между двете дружества договори за продажба на МПС са нищожни. В изпълнение на съдебното решение "Ваги" АД е отписало от счетоводството си дълготрайните материални активи, подлежащи на връщане на "Каменов и Ко" КДА, така също и дълготраен актив - "Електронен блок за управление на Лихтер" за придобиването на който са представени фактури от "Алки-Л" ЕООД. С РА на осн. чл. 79, ал. 3, вр. с чл. 79, ал. 4 от ЗДДС за данъчен период м. 12.2008 г. е начислен допълнителен ДДС в размер на 25 792.62 лв. - сумата от ползвания от ревизираното дружество данъчен кредит по фактура № 41/06.06.2003 г. и ф-ра № 40/06.06.2003 г., издадени от "Каменов и Ко" КДА и фактурите, издадени от "Алки-Л" ЕООД. Съдът е приел за неоснователна жалбата в частта й касаеща извършена корекция на ползвано право на данъчен кредит по фактура № 41/06.06.2003 г. и № 40/06.06.2003 г., издадени от "Каменов и Ко" КДА. За неоснователни са приети възраженията за допълнително начислен данък в размер на 6 892.62 лв. във връзка с 3 бр. фактури, издадени от "Алки-Л" ЕООД. Доставените по тези фактури стоки и услуги са използвани за извършване на ремонт на закупения от дружеството "Либхер LT-1250". Счетоводно стойността на тези стоки и услуги е отразена като самостоятелен дълготраен материален актив с наименование "електронен блок за управление на Либхел". При счетоводното отписване на двата автокрана във връзка със съдебното решение на САС е отписан и ДМА "електронен блок за управление на Либхел". Не е установено "Каменов и Ко" КДА да е заплатило процесния ремонт или отделния ДМА. Поради това е прието от решаващия орган, че е налице последваща доставка на стока към "Каменов и Ко" КДА. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА и в частта му, в която е определен допълнителен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 5 280.91 лв. и лихви в размер на 3 426.58 лв.; за 2006 г. в размер на 1 792.16 лева и лихви в размер на 871.09 лева; за 2007 г. в размер на 1 220.44 лв. и лихви - 416.52 лв.; за 2008 г. - 5 446.03 лв. и лихви -1 031.30 лв.; за 2009 г. - 1 074.01 лв. и лихви - 78.94 лв. е правилен и законосъобразен. За отчетената 2005 г. е коригиран декларирания от дружеството финансов резултат (ФР), като органите по приходите са увеличили ФР за 2005 г. със сумата от 39 375.34 лв. - неправомерно отчетени разходи; със сумата от 23 335.36 лв., представляваща начислени данъчни амортизации на ДМА и със сумата 6 622.83 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви по договор за заем. За 2006 г. допълнително са начислени задължения по ЗКПО (отм.) след коригиране на ФР със сумите 31 113.82 лв. - начислени данъчни амортизации на ДМА, които не са използвани през 2006 г. и 8 448. - неотчетени приходи от лихви. За 2007 г. при ревизията е извършено увеличение на ФР със сумата от 9 472 лв., представляващи неотчетени приходи от лихви по договор за паричен заем от 30.04.2004 г. сключен между "Ваги" АД и "Трансстрой Пловдив" АД, както и не е признато декларираното в ГДД по чл. 92 от ЗКПО намаление на ФР за 2007 г. със сумата от 2 732.37 лв., представляваща част от декларираната загуба за 2005 г. За 2008 г. с РА са извършени следните корекции на ФР: увеличен е ФР със сумата от 5 308.26 лв., представляваща отчетени разходи от отписване на счетоводната балансова стойност на ДМА "електронен блок за управление на Либхер", със сумата от 10 368 лв., представляващи неотчетени приходи от лихви по договор за паричен заем от 30.04.2004 г. сключен между "Ваги" АД и "Трансстрой Пловдив" АД и не е признато декларираното в ГДД по чл. 92 от ЗКПО намаление на счетоводния финансов резултат за 2008 г. по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 25 808.06 лв., представляваща част от декларираната данъчна загуба за 2005 г. За 2009 г. с РА са извършени следните корекции на ФР: увеличен е ФР със сумата от 7 485.62 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви по договор за паричен заем от 30.04.2004 г. сключен между "Ваги" АД и "Трансстрой Пловдив" АД и не е признато декларираното в ГДД по чл. 92 от ЗКПО намаление на счетоводния финансов резултат за 2009 г. по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 3 254.49 лв., представляваща част от декларираната данъчна загуба за 2005 г. Решението е правилно. Правилни са изводите на административния съд относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. Правилни са изводите на съда, направени във вр. с разпоредбите на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. ДОПК не съществува забрана орган по приходите да издаде РА, дори и да е участвал при извършване на данъчната ревизия, ако е надлежно оправомощен и за двете дейности. Още повече, че това гарантира познаването то негова страна на фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизията. Предмет на обжалване пред административния съд е ревизионен акт в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 01.2005 г. до м. 07.2005 г., включително, в размер общо на 9 089.53 лв. по 135 броя фактури, издадени от 43 доставчици. Основанието за отказа е по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) - непредставяне от страна на ревизираното лице на изисканите оригинали на фактурите и други първични счетоводни документи за ревизирания период. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване на ревизионния акт констатациите на ревизията в тази част не са опровергани. Не са представени издадените от 43 доставчици фактури, както и документи, удостоверяващи плащания по тях. Не е установено, че в сграда в гр. София, ул. "Черни връх" № 60, достъпът до която е забранен със Заповед от 18.07.2005 г. се намират каквито и да са документи на дружеството, освен такива на наемателя "ОК Каменов" ООД, както и че счетоводните документи на дружеството за периода месец януари 2005 г. до месец юли са загубени или унищожени. Освен това не е установено по делото, че "Ваги" АД е извършило уведомяване на териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация, че оригиналите на спорните фактури липсват. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, изследвани са всички събрани доказателства, включително събраните от жалбоподателя в хода на административното и съдебното обжалване на РА, в това число приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Правилни са изводите на съда, че не са доказани две от специфичните материално правните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.) за признаване право на данъчен кредит по спорните фактури, които не се намират в ревизираното дружество. Касае се за специфична хипотеза, в която получателят на доставките не разполага с изисквания от чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) данъчен документ, поради което не отговаря на едно от императивно въведените от закона и кумулативно необходими изисквания за признаване на право на данъчен кредит. В случая изпълнението на останалите изисквания на закона не поражда за "Ваги" АД право на данъчен кредит, освен ако не са налице предвидените в чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.) предпоставки, които в случая не са доказани. Поради това правилни са изводите на съда, че РА в частта му, с която на "Ваги" АД е отказано право на данъчен кредит за д. п. от м. 01.2005 г. до м. 07.2005 г., включително по 135 бр. фактури, издадени от 43 доставчици е законосъобразен. В случая ревизиращия орган не е признал право на данъчен кредит по 65 бр. фактури, издадени от "Електроразпределение- Столично"АД, тъй като "Ваги" АД не е получател по тези доставки по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и електроенергията не е използвана от дружеството за последващо извършване на облагаеми доставки. Законосъобразно е прието от съда наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.). Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, тъй като лицето е задължено да представи доказателствата за положителните факти от които ревизирания субект черпи права, в частност доказателства за отдаването под наем на имотите или използването им по друг начин при осъществяване на независимата икономическа дейност на "Ваги" АД след месец 07.2005 г., когато РЛ е отстранено от имота на адрес бул. "Черни връх" № 60 и не имал достъп до него, както и че е държало лично или чрез другиго имота на ул. "Никола Манушев" № 114. Такива доказателства не са представени в настоящето производство, въпреки че е била спорна реалността на доставките. С РА допълнително е начислен ДДС в размер на 19 150 лв. -сумата на ползвания от "Ваги" АД данъчен кредит по ф-ра № 27/25.07.2001 г., издадена от "Каменов и Ко" КДА, тъй като с решение на ВКС е прието за установено по отношение на "Каменов и Ко" КДА гр. Кюстендил, че нотариален акт № 62/25.07.2001 г. за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен. С процесния н. а. "Каменов и Ко" КДА е отчуждил в полза на "Ваги" АД недвижими имоти, като "Каменов и Ко" КДА е издало на "Ваги" АД ф-ра № 27/25.07.2001 г. с предмет "административна сграда, складове, авторемонтни халета, бензиностанция, лаборатория, ремонтна работилница и склад по н. а № 62" с данъчна основа 95 750 лв. и ДДС в размер 19 150 лв. Законосъобразно е прието от съда наличие на хипотеза по чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.), при обявяването нищожността на извършена продажба се обезсилва с обратно действие данъчното събитие - доставката на стоки по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.) доставчика следва да издаде към получателя ДКИ към датата на възникване на това обстоятелство, но в случая такова кредитно известие от доставчика не е издадено. Поради това законосъобразен е извода на съда, че извършеното с РА коригиране на резултата за д. п. м. 06.2006 г. е правилно по своя резултат. В случая с РА допълнително е начислен ДДС за д. п. м. 12.2008 г. в размер на 25 792.62 лв., в т. ч. - 18 900 лв. по фактури № 41/06.06.2003 г. № 40/06.06.2003 г., издадени от "Каменов и Ко" КДА и 6 892.62 лв. по фактури № 1479/08.04.2004 г., № 1657/08.07.2004 г. и № 1688/23.07.2004 г., издадени от "Алки-л" ЕООД. Законосъобразно в случая е коригиран резултата за д. п. м. 12.2008 г. с ДДС по фактури № 41/06.06.2003 г. № 40/06.06.2003 г., издадени от "Каменов и Ко" КДА, тъй като с решение на Софийски апелативен съд е прогласена нищожността на сключените между "Каменов и Ко" КДА и "Ваги" АД договори за продажба на автокран "Либхер LT 1250" и специален автокран "Хидрос ДС". Съгласно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, получателят е длъжен да коригира размера на ползвания данъчен кредит чрез отразяването на документа по чл. 115 от ЗДДС, с който е извършена корекцията в дневника за покупките и в справка-декларацията за данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, налагащи изменението (в случая обезсилващи с обратно действие данъчните събития). В случая доставчика не е издал ДКИ, но въпреки наличието на съдебно решение, установяващо наличието на правно основание за корекция на ползвания данъчен кредит, такава корекция РЛ не е извършило до приключване на ревизията. За същия данъчен период м. 12.2008 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 6 892.62 лв. по фактури № 1479/08.04.2004 г., № 1657/08.07.2004 г. и № 1688/23.07.2004 г., издадени от "Алки-л" ЕООД. С доставените с тези фактури стоки и услуги е извършен ремонт на закупения от дружеството автокран "Либхер LT 1250". Счетоводно стойността на тези стоки и услуги е отразена като самостоятелен ДМА наименован "Електронен блок за управление на Лихтер". В изпълнение на съдебното решение на САС "Ваги" АД е отписало от счетоводството си както дълготрайните материални активи, подлежащи на връщане на "Каменов и Ко" КДА, а именно: автокран "Либхер LT 1250" и специален автокран "Хидрос ДС, така също и дълготраен материален актив - "Електронен блок за управление на Лихтер". Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, изследвани са всички събрани доказателства, включително събраните от жалбоподателя в хода на административното и съдебното обжалване на РА. Правилни са изводите на съда, че в случая се касае за извършена от "Ваги" АД последваща доставка към "Каменов и Ко" КДА, тъй като не е доказано по делото нито заплащане на въпросния ремонт от "Каменов и Ко" КДА или отделен ДМА, нито каквато и да е друга престация в замяна. Поради това законосъобразен се явява РА и в частта, в която допълнително са определени данъчни задължения в размер на 18 900 лв. по фактури № 41/06.06.2003 г. № 40/06.06.2003 г., издадени от "Каменов и Ко" КДА и 6 892.62 лв. по фактури № 1479/08.04.2004 г., № 1657/08.07.2004 г. и № 1688/23.07.2004 г., издадени от "Алки-л" ЕООД. С решението си административният съд правилно е отхвърлил жалбата против РА в обжалваната част в която е определен допълнителен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 5 280.91 лв. и лихви в размер на 3 426.58 лв.; за 2006 г. в размер на 1 792.16 лева и лихви в размер на 871.09 лева; за 2007 г. в размер на 1 220.44 лв. и лихви - 416.52 лв.; за 2008 г. - 5 446.03 лв. и лихви -1 031.30 лв.; за 2009 г. - 1 074.01 лв. и лихви - 78.94 лв. За отчетената 2005 г. е коригиран декларирания ФР, като е увеличен същия с 39 375.34 лв. представляваща неправомерно отчетени разходи. Увеличението на ФР е извършено на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), поради непредставяне на първични счетоводни документи, доказващи извършването на разходи, представляващи данъчните основи на по 125 бр. фактури, за които е отказано право на данъчен кредит поради непредставяне от РЛ на оригинални данъчни документи, както и отчетени разходи за външни услуги. Основание да бъде извършена корекцията е това, че при ревизията не са доказани извършени плащания за тези стоки и услуги, а по отношение ф-ра, издадена от "Техноком инженеринг" ЕООД са отчетени разходи за възнаграждение за услуги, несвързани с дейността на РЛ. Поради това, че спорните разходи са отчетени в нарушение на принципа на документална обоснованост, то правилно на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗДДС (отм.) ФР на дружеството е увеличен с тях. ФР за 2005 г. е коригиран със сумата от 23 335.36 лв. и за 2006 г. е коригиран със сумите 31 113.82 лв. представляващи начислени данъчни амортизации на ДМА - автокран "Хидрос", автокран "Либхер", бензиноколонки, резервоари за гориво, валяк "Бомаг" и електронен блок за управление на Либхер, поради неизползването на посочените активи в дейността на дружеството, неотчитане на приходи от дейността им, но същите са включени в данъчния амортизационен план за 2005 г. Касае се за активи, които поради изваждането им от употреба, не е следвало да се начисляват разходи за амортизация за периода след 01.04.2005 г. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО амортизируеми активи за целите на данъчното облагане са и активите, за които поради временното им изваждане от употреба съгласно счетоводното законодателство е преустановено начисляването на амортизация. Поради липса на основания за посочените разходи за амортизация да бъдат признати за данъчни цели, правилно с РА извършеното намаление на ФР на дружеството е коригирано. Финансовия резултат на дружеството е увеличението за 2005 г. със сумата 6 622.83 лв.; за 2006 г. със сумата 8 448 лв.; за 2007 г. със сумата 9 472 лв.; за 2008 г. със сумата 10 368 лв. и за 2009 г. със сумата 7 485.62 лв., представляващи неотчетени приходи от лихви по договор за паричен заем от 30.04.2004 г. В случая РЛ не е отчитало приходи от лихви през 2005 г., предоставен на "Трансстрой Пловдив" АД заем. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV. Правилно е прието, че предоставяне на безлихвен заем от РЛ предвид че по посочения заем не са платени лихви изцяло или частично, представлява отклонение от данъчно облагане, обуславящо увеличение на ФР. За 2007 г. при ревизията не е признато декларираното в ГДД по чл. 92 от ЗКПО намаление на финансовия резултат за 2007 г. със сумата от 2 732.37 лв., представляваща част от декларираната загуба за 2005 г. За 2008 г. не е признато декларираното в ГДД по чл. 92 от ЗКПО намаление на счетоводния финансов резултат за 2008 г. по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 25 808.06 лв., представляваща част от декларираната данъчна загуба за 2005 г. За 2009 г. не е признато декларираното в ГДД по чл. 92 от ЗКПО намаление на счетоводния финансов резултат за 2009 г. по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 3 254.49 лв., представляваща част от декларираната данъчна загуба за 2005 г. Съгласно разпоредбата на чл. 70 и чл. 71 от ЗКПО данъчно задължените лица могат да пренасят данъчната загуба, формирана през минали периоди, като същата се приспада при определяне на данъчния финансов резултат през годината, в която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат. РА е правилен в тази му обжалвана част, предвид извършеното преобразуване на ФР за 2005 г., който е положителен. Поради това за дружеството не съществува възможност да намалява данъчния си финансов резултат за 2007 г. по посочения ред с декларираната загуба от 2005 г. За 2008 г. с РА е увеличен ФР със сумата от 5 308.26 лв., представляваща отчетени разходи от отписване на счетоводната балансова стойност на ДМА "електронен блок за управление на Либхер". Не е спорно, че е извършено отписване на посочения актив и в ГДД на осн. чл. 66, ал. 1 от ЗКПО е бил увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството със счетоводната балансова стойност на този актив 5 308.26 лв. и на осн. чл. 66, ал. 2 от ЗКПО е намален данъчния финансов резултат с 18 284.30 лв. с данъчната стойност на същия актив. Правилно приходният орган не е признал отчетените преобразувания на ФР, тъй като посоченият актив не е предмет на съдебния спор между "Каменов и Ко" КДА и "Ваги" АД, поради което не се дължало връщане на този актив. Не е установено същият да е продаден, поради което няма основание за отписването му от актива. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Поради гореизложеното правилно приходните органи на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО са извършили увеличение на ФР на дружеството с 5 308.26 лв., представляваща счетоводната балансова стойност на отписания актив. С обжалваното решение административния съд правилно е счел, че РА е законосъобразен и в тази му обжалвана част. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Независимо от резултата по спора, настоящия състав намира, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административния съд вече е присъдил разноски в дължимия размер, а нормата на чл. 116, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение