Решение № 221 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 399/2012 г.

Решение № 221 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 399/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Н. Д. А. от [населено място], област М. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 5.01.2012 г. по гр. възз. д. № 200/2011 г. на ОС-Монтана. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпросите ако една движима вещ е погинала, то възможно ли е нейното ползване след погиването, и за възможността да се уважи иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетения за ползата, от която е лишен собственикът на движима вещ, без преки доказателства за ползването и след като с влязло в сила решение е присъдена равностойността на вещта, а искът за ревандикация е отхвърлен, произнесени в смисъл, обратен на Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 688/2011 г. на ВКС - I отд., Решение № 1419 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 1584/2000 г. на ОС - Пловдив, ТО и Решение № 704 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 2328/2008 г. на ВКС - II отд. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация, в съдебно заседание са постъпили писмени бележки от адв. Г. Ц. - АК М., с които се поддържа, че исковете на ищеца са основателни и доказани. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 290-293 ГПК, намира: Съдебното исково производство е образувано по обективно съединените искове на И. Н. С. срещу Н. Д. А. по чл. 108 ЗС за предаване владението на ТРАКТОР ТК-80, № * и двигател № 191009 предоставен по договор за наем, чиито срок е изтекъл и за заплащане на сума от 5 555 лв., обезщетение за ползата от която е бил лишен за времето 15.11.2006 г. до 5.01.2009 г., на основание чл. 59 ЗЗД. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК е отменил частично до размер на сумата 2 612.30 лв. решението на районния съд, в частта, с което е отхвърлен иска на И. Н. С. заявен на основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5555 лв., за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за времето 15.11.2006 г. до 5.01.2009 г. и е постановил ново, с което искът в отменената част е уважен в размер на сумата 2 612.30 лв. Със същото решение, окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция, в частта по отхвърления ревандикационен иск. За да отхвърли ревандикационния иск, решаващият съд приема, че с влязло в сила решение от 9.04.2008 г. постановено по гр. д. № 1044/2006 г. на РС-Монтана, потвърдено от въззивен съд с решение по гр. д. № 231/2008 г. на ОС-Монтана, Н. Д. А. е осъден да заплати на И. Н. С. сумата от 2500 лв., на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД съставляваща левовата равностойност на ТРАКТОР ТК-80, Nо * и двигател № 191009 предоставен по договор за наем. За да уважи иска за присъждане равностойност на ревандикираната движимата вещ, на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, съдът е приел, че "спорният трактор е в такова състояние, което прави употребата му невъзможна по предназначение". За да уважи заявеният иск по чл. 59 ЗЗД, за времето 15.11.2006 г. - 5.01.2009 г., въззивният съд е приел, че за периода от датата на подаване на исковата молба по гр. д. № 1044/2006 г. на РС-Монтана до датата на влизането в сила на съдебното решение, с което, със силата на пресъдено нещо се приема, че спорната вещ ТРАКТОР ТК-80, № * и двигател № 191009, предоставена по договор за наем, липсва във вид, годен за употреба претенцията е основателна, тъй като собственикът е лишен по възможността да ползва собствената си вещ. С посоченото Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 688/2011 г. на ВКС-I отд., се приема, че дали конкретен обект на правото на собственост съществува към определен момент е въпрос на фактическо установяване по делото. С Решение № 1419 от 9.10.2008 г. по гр. д. № 1584/2000 г. на ОС-Пловдив, състав на окръжният съд е приел, че при заявен иск на основания чл. 59 ЗЗД в тежест на ищецът е да докаже факта на ползване на собствената му вещ от ответника. В тази насока е и посоченото Решение № 704 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 2328/2008 г. на ВКС- II отд., с което също се приема тезата, че в хипотезите на заявен иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е доказване на факта на ползване на вещта и то без основания. В обобщение на посочената съдебна практика следва да се приеме, че когато една движима вещ е предадена за ползване по силата на договор /за наем, заем за послужване и др./ и не е върната в срок, за да се присъди в полза на собственика на вещта обезщетение за ползата от която е лишен, за същият съществува задължение да докаже, че вещта съществува за процесния исков период и то във вид годен да бъде ползвана според предназначението и. В тези хипотези, на доказано съществуване на процесната движима вещ и задържане от страна на владелеца, без годно правно основание за това, самото задържане съставлява неправомерно препятствие за ползването и от собственика и не съществува задължение същият да доказва, че вещта реално се ползва. Собственикът единствено разполага с правомощията на владение, ползване и разпореждане с вещта и ако е лишен от фактическата власт без годно правно основание за това, то за същият съществува пречка да осъществява в пълен обем притежаваното вещно право. Който държа вещта, следва да установи както основанието на което държи вещта, така и правомерността на държането. Собственикът, лишен от фактическото държане на вещта, следва да установи, че същата съществува за времето на заявената претенция за обезщетение, а дали конкретен обект на правото на собственост съществува към определен момент е въпрос на фактическо установяване по делото. Доказването може да е презумптивно, но ако лицето, което не е върнало доброволно вещта поддържа, че същата е погинала и не съществува, то доказването на твърдяния факт е в негова тежест, а не в тежест на собственика на вещта. С оглед на изложените съображения и съобразявайки данните по делото, настоящият състав счита обжалваното решение за неправилно. Периодът, за който е уважен иска за обезщетение с обжалваното решение, включва времето от завеждане на гр. д. № 1044/2006 г. на РС-Монтана до влизането му в сила на потвърдителното въззивното решение, за присъждане равностойността на вещта на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, поради обективна невъзможност вещта да бъде върната т. е. за времето от 15.11.2006 г. до 5.01.2009 г. Въззивният съд не е съобразил, че правно - релевантните факти по делото преклудират към датата на подаване на исковата молба. Т. е. към датата на подаване на исковата по гр. д. № 1044/2006 г. на РС-Монтана- 15.11.2006 г., а не към датата на влизането в сила на съдебното решение, с което, със силата на пресъдено нещо се приема, че спорната вещ ТРАКТОР ТК-80, Nо * и двигател Nо 191009, предоставена по договор за наем, липсва във вид, годен за употреба. Времето на разглеждане на делото, при безспорно признатия факт в исковата молба, че вещта липсва към датата на заявяване на иска и не е годен за употреба изключва презюмираното от решаващия съд по настоящия спор за съществуването на процесния трактор във вид годен за употреба, а следователно и основателността на съждението, че собственикът му е лишен от възможността да ползва притежаваната от него, невърната в срок движима вещ, за посочения период от време. Неправилното решение следва да бъде отменено, като с оглед на напълно изяснената фактическа страна на спора и правна такава при изложените мотиви, настоящият състав намира, че заявеният иск и за времето от 15.11.2006 г. до 5.01.2009 г. следва да се отхвърли. На основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на касатора Н. Д. А. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 440 лв. / четиристотин и четиридесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия