Решение № 8321 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Шато Вале де Роз ЕООД, с адрес: гр. Карлово, ул. Беш Бунар, 1, представлявано от П. К. Г. управител, срещу решение 1128/15.06.2023 г. постановено по адм.д.1925 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД 6618-АУЗД-976-1/29.03.2022 г. издаден от орган по приходите в сектор МДТ , дирекция Специализирана администрация при община Сопот, потвърден с решение Ж-9/2от 04.07.2022 г. на Началник сектор МДТ при община Сопот. С АУЗД на Шато Вале де Роз ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2021 г. в размер на 1465.93 лв. и лихви към 29.03.2023 г. в размер на 85.51 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г. в размер на 2 722.44 лв., с лихви към 29.03.2023 г. в размер на 158.81 лв. Според твърденията на касатора решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Неправилно административният съд е приел, че имотът не е земеделска земя съгласно чл.2 ЗСПЗЗ. Нотариалният акт е издаден за земеделска земя, в последствие не е извършвана промяна в предназначението й и няма отразяване в този смисъл в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Анево, общ. Сопот. Предназначението на имота го определя като земеделски, а не начинът му на ползване. Характерът на имота като земеделски се потвърждава и от заключението на СТЕ, приета по делото неоспорена от страните. Имотът не попада в зона с действащ ПУП и не попада в зона за застрояване, както и няма по отношение на него провеждана процедура по чл.8, ал.1 ЗУТ. Неоснователно е позоваването на решаващия състав на посоченото в СТЕ обстоятелство, че навремето процесния имот с ИД 00480.74.30 е бил застроен от държавата като комплекс от сгради и съоръжения, за нуждите на винопроизводството, като подобект на Винзавод Баня, гр. Карлово, за което свидетелства АДС 45/1996 г. Такъв е бил статутът на имота към момента на съставяне на АДС, но не и при определяне на задълженията за ТБО и ДНИ. Имотът, към настоящият момент се явява лозе и се ползва единствено и само за земеделско производство. Мотивите на първоинстанционния съд са в пряко противоречие с чл.2, ал.4 Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и Наредба 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Българското законодателство не свързва застрояването на земеделската земя с промяна на предназначението й от земеделска в неземеделска. Констатираното в имота застрояване не е в обем, който може да повлияе на статута на земята. Установеният земеделски характер на имота и местонахождението му извън регулация на населеното място изключва възможността община Сопот да е осъществявала реално услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци, поради което и за тях не се дължат начислените на дружеството такси. Изводите на съда противоречат и на Конституцията на РБ и чл.3, ал.1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/, с което е въведен общия принцип, че таксата се дължи за реално получена услуга. Община Сопот не е установила реалното предоставяне на услуги, за които да се дължи ТБО. Вещото лице не е установило наличието на контейнер, който да се ползва за нуждите на имот. Това обстоятелство се потвърждава и от разпитите на свидетелите К. и Л.. Задължението определено в АУЗД е начислено общо за земя и сгради . Съдът не разполага с правомощията да определи данък само за сградите построени в имота. Това би означавало, че дописва АУЗД, което е недопустимо. Моли, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което АУЗД да бъде отменен. От дружеството е подадена и втора касационна жалба срещу решение 1519/11.09.2023 г., с което е оставено без уважение молбата за допълване на решение 1128/15.06.2023 г. като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В хода на производството от касатора и от ответника е поискано задълженията за ДНИ и ТБО да бъдат установени по отделно за застроената и незастроена част на имота и прилежащите сервитути. Със допълнителна СТЕ приета по делото е отделена застроената част от имота и прилежащите сервитути. Представена е и справка относно задълженията за ДНИ и ТБО за застроената и незастроената част от имота. Въпреки това произнасянето на съда е общо за земя и сгради. Налице са били основанията по чл.250, ал.1 от ГПК решението да бъде допълнено, тъй като липсва формирана воля на съда по цялото искане. Моли, да бъде отменено решение 1519/11.09.2023 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата за допълване на основното решение като неправилно, както и да бъде постановено ново такова, с което да бъде допълнено решение 1128/15.06.2023 г. като съдът се произнесе отделно относно размера на ДНИ за незастроената част от недвижимият имот, относно размера на ТБО за незастроената част от недвижимия имот, за размера на ДНИ върху сградите и прилежащата им сервитутна площ, както и за размера на ТБО върху тези сгради и прилежащата им сервитутна площ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Началник сектор Местни данъци и такси при община Сопот, оспорва подадените касационни жалби. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обосновал изводите си на доказателствата по делото, съобразил е приложимите материално правни разпоредби. Моли решението да бъде оставено в сила. Съгласно приложения по делото отговор и допълнителното решение е правилно. АУЗД е обжалван изцяло. По този начин е определен предмета на спора и АС гр. Пловдив се е произнесъл по спорното право в неговата пълнота, като го е мотивирал и обосновал съобразно закона и при спазване на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба срещу решение 1128/15.06.2023 г. за частично основателна. Съдебният акт е неправилен по отношение на задълженията за ТБО. Установяването дали по отношение на имота се предоставят услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване следва да стане не с представените по делото писмени доказателства, а с назначаване на СТЕ. Чрез това опущение от съда не са събрани надлежни доказателства относно размера на задълженията за ТБО. В тази част решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да бъде назначена СТЕ. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е подадената касационна жалба срещу допълнителното решение, като правилно е отхвърлено искането за допълване на основаното решение. Съдът се е произнесъл по цялото искане относно дължимостта на местните данъци и такси от дружеството. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на подадените жалби, правилността на основното и допълнителното решение, във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановените актове на първоинстанционния съд и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими и се дължи разглеждането им по същество. Предмет на съдебен контрол пред АС гр. Пловдив е бил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК /АУЗД/ 6618-АУЗД-976-1/29.03.2022 г. издаден от главен експерт при сектор Местни данъци и такси в община Сопот и потвърден с решение Ж-9/2 от 04.07.2022 г. издадено от Началник сектор Местни данъци и такси при Община Сопот. С издадения административен акт на Шато Вале Де Роз ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2021 г. в размер на 1 465.93 лева и лихви към 29.03.2022 г. в размер на 85.51 лв. и за такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 2 722.44 лева и лихви към 29.03.2022 г. в размер на 158.84 лева за имот представляващ ПИ с идентификатор 00480.74.30, находящ се в с. Анево, общ. Сопот с площ 72 378 кв.м., за който е открита партида 6618F1160. Собствеността на дружеството върху земята и сградите се удостоверява с нотариален акт, приложен по делото. Имотите са декларирани по чл.14 ЗМДТ. Декларациите и документите за собственост не са оспорени и установяват фактите и обстоятелствата описани в АУЗД, обосновават дължимостта на ДНИ и ТБО. АС гр. Пловдив е приел, че административният акт е издаден от компетентни органи по приходите, надлежно оправомощен със заповед РД-09-324/26.08.2021 г. на Кмета на община Сопот, в предписаната от закона форма, съобразно административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него е преценена като неоснователна. Спорът между страните се свежда до това какъв е характерът на поземления имот и подлежи ли на облагане с ДНИ и дължи ли се за него ТБО. За да разреши спорният въпрос първоинстанционният съд е обсъдил и двете хипотези на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, като въз основа на събраните доказателства е направен анализ относно статута на имота. Позовавайки се на изслушаната по делото експертиза съдът е приел, че ПИ 00480.74.30 е извън строителните граници на с.Анево, общ.Сопот. Макар да е с трайно предназначение на територията земеделска, то начинът й на ползване е за друг вид производствен, складов обект , т.е. застроена земя. Обсъден е и действащият за територията на гр. Сопот ОУП, по силата на който е предвидено, че процесният имот е с предназначение за производствени дейности . Това е дало основание решаващият състав да формира извод, че имотът е част от урбанизирана територия и попада в зона за застрояване, за производствени дейности. Същият представлява комплекс от сгради и съоръжения за нуждите на винопроизводство, като подобект на Винзавод-Баня , гр. Карлово. Изрично е посочено от вещото лице, че за процесния имот не е изработван ПУП. Съдът е приел, че въпреки липсата на ПУП имотът не може да се квалифицира като земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, тъй като не отговаря на разписаните в тази норма условия. Не е предназначен за земеделско производство и е застроен с производствени сгради, според изслушаната по делото експертиза. През 2017 г. в имота е имало пожар, който е унищожил лозовите насаждения следователно към 2021 г. имотът не е бил с предназначение за земеделско производство и не се е използвал като такъв. Освен това за имота е било осъществено мероприятие от държавата, за което е издаден АДС 45/1996 г. Основавайки се на заключението на СТЕ, съдът е приел, че процесният имот не е земеделска земя и подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти по чл.11 от ЗМДТ. Размерът на ДНИ е математически правилно определен, като е взета по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност. Съгласно чл.11 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в община Сопот, данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се ползват или не. Посочено е, че състоянието на сградите няма отношение към размера на задължението след като не е посочено от дружеството, че същите не са годни за използване. По отношение на установените задължения за ТБО е прието, че съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в населените места и селищните образувания в общината. Размерът се определя за всяка услуга поотделно. В атакуваното решение е прието, че дружеството е задължено лице по смисъла на чл.64 ЗМДТ като собственик на недвижим имот, който е деклариран. По аргумент от чл.71 ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл.62, т.3 ЗМДТ няма да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистота на териториите за обществено ползване. Не ползването на имота не може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от такса за услугата по чл.62, т.3 ЗМДТ. По делото са представени писмени доказателства за предоставяне на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Само за тази компонента от ТБО на дружеството е определено задължение. В мотивите на решението е посочено, че не са установени предпоставки, които да освобождават задълженото лице от заплащането на тази част от таксата. След постановяване на решението пред АС гр. Пловдив е постъпило искане от дружеството за неговото допълване и тълкуване, както и да бъде поправена допуснатата в мотивите и диспозитива му очевидна фактическа грешка. По направеното искане, първоинстанционният съд е постановил решение 1519 от 11.09.2023 г. С допълнителното решение е оставена без уважение молбата на Шато Вале де Роз ЕООД за допълване на решение 1128/15.06.2023 г. Според съда, в мотивите на основното решение е посочено защо процесния имот не може да бъде определен като земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. Имотът, не отговаря на разписаните в тази норма кумулативни условия, които биха позволили да бъде определен като земеделски. По тази причина неприложим е чл.10, ал.3 от ЗМДТ и не определяно задължение за ДНИ и ТБО, с оглед застроената част от имотите. Със същото решение е оставена без разглеждане молбата за тълкуване на решение 1128/15.06.2023 г., като е прието, че е недопустима. Съдът е посочил, че на тълкуване подлежат влезли в сила решения, които са неясни и двусмислени. Това са пороци, които водят до невъзможност да се изведе ясната воля на съда относно разрешаването на спорното право. В конкретния случай такава неяснота няма. С решението се отменя АУЗД изцяло и волята на съда не се нуждае от тълкуване. По подадената касационна жалба срещу решение 1128/15.06.2023 г. Безспорно е установено пред АС гр. Пловдив, че Шато Вале де Роз ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 00480.74.30, находящ се в с. Анево общ. Сопот с площ от 72 378 кв.м., което се установява с приложен по делото констативен нотариален акт. Подадени са декларации по чл.71, т.1 ЗМДТ за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване с вх.6618002403/31.12.2020 г. , като е декларирано, че през 2021 г. недвижимия имот в с.Анево земя и сгради няма да се ползва. Спорът между страните се свежда до това какъв е характерът на поземления имот с идентификатор 00480.74.30 и във връзка с това дали за него законосъобразно са определени задължения за ДНИ и ТБО. Съдебният състав е обсъдил приложените по делото доказателства във връзка с чл.10, ал.3 ЗМДТ и е приел, че имотът не може да бъде определен като земеделски, тъй като не отговаря на изискванията на чл.2 от ЗСПЗЗ. Мотивите му са свързани с това, че начинът на трайно ползване на имота не е за земеделско производство и е застроен. Изводите му са направени без да бъде изяснен статутът на имота, въпреки изслушаната по делото експертиза, която е извършила констатации и макар да сочи какъв е статута на имота по ОУП и по КККР, са останали неизяснени факти пряко свързани с приложението на чл.10, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗМДТ. При обсъждането на приложените по делото доказателства във връзка с чл.10, ал.3 ЗМДТ, решаващият състав е приел, че имотът не може да бъде определен като земеделски, тъй като не отговаря на изискванията на чл.2 от ЗСПЗЗ. Мотивите му са свързани с това, че начинът на трайно ползване на имота не е за земеделско производство и е застроен. Споделя се изложеното, че в имота има осъществено мероприятие от държавата, съгласно АДС 45/1996 г., но това мероприятие касае само част от него. Според описанието на актувания с АДС имот той е съставен за площ от 34 115 кв. м. Процесният имот е с площ 72 378 кв. м., съгласно приложен нотариален акт 177, том ІV, рег.10014, дело 777/2011 г. Съдът, макар да е посочил, че застроената площ е само 2 129 кв.м., е приел в последствие, че застрояването е достатъчно, за да бъде приет имотът за производствен. От изслушаната по делото СТЕ се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор 00480.74.30 КККР на с. Анево, община Сопот е с площ 72 378 кв.м. и е образуван чрез обединение на следните имоти: 000097; 000101; 000124; 000146; 000247 и 000212 г. В хода на съдебното производство, въпреки подробното заключение на вещото лице и конкретно поставените от съда въпроси не е проследена историята , статута и предназначението на имотите , които формират процесния. Не е изяснен въпросът относно разминаването в площта на вписания в АДС 45/1996 г. имот и този, който е посочен в нотариалните актове. Макар да са приложени по делото извлечения от правен анализ от МИИ, изготвен за приватизацията на "Винзавод Баня" АД, не е ясно дали площта от 72 378 кв. м. е включена в капитала или само тази част от него която е била предмет на АДС. Какъв статут е имала земята при включването й в капитала на дружеството също не е изяснено. Не може да бъде споделено и посоченото, че след пожарът, при който са изгорели лозовите насаждения никой не полага грижи за тях /според свидетелските показания/ и следователно процесният имот за 2021 г. не бил предназначен за земеделско производство. Преценката за характера на земята не може да бъде обосноваван с това дали тя се обработва или не. Факт е, че освен застроена част, процесният имот има и такава, която е заета от лозови насаждения. Състоянието на насажденията не може да бъде решаващо за това дали имотът да бъде третиран като земеделски или не. При постановяване на оспореното решение първоинстанционният съд се е позовал на решение 1498/04.02.2021 г., постановено по адм.д.6551/2020 г. на ВАС, което касае складови бази на ВМЗ Сопот. Макар спорният въпрос и в това производство да е бил характерът и начинът на трайно ползване на земята, то видно от мотивите на решението не се установява, че дейността на предприятието не е свързана с земеделско производство. В настоящият случай, не е спорно, че част от имота са лозови насаждения, сградите построени в имота са свързани с винопроизводство т.е. с преработката на произведената земеделска продукция. Ето защо, мотивите на решение 1498/04.02.2021 г. не могат механично да бъдат приложени към настоящият правен спор и да бъдат аргумент за сходно тълкуване на относимите материално правни норми и извод за незаконосъобразност на процесния АУЗД. По отношение на задълженията за ТБО, първоинстанционният съд правилно е посочил, че същата се дължи и е определена само за един от компонентите поддържане чистотата на територията на община Сопот. Прието е, че предоставянето на услугата е доказано, тъй като процесния имот е включен в обхвата на заповедта по чл.62 от ЗМДТ. По делото са представени и писмени доказателства, които според съда установяват реалното предоставяне на услугата. Настоящият състав, намира, че няма пречка извършването на дейностите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да бъде установявано с писмени доказателства. Тези доказателства обаче, трябва да установяват не само възлагането на дейността, но и нейното реално изпълнение. От приложените по делото доказателства се установява само, че общината е възложила тази дейност назначени на трудов договор лица, които да осъществяват поддръжката на териториите, но липсват доказателства, че реално е извършвана тази дейност. Основание за дължимост на ТБО за всичките й компоненти е изискването да е реално предоставяна. Изложеното от съда относно характера, дължимостта и начина на формиране на задължението за ТБО се споделят от настоящият състав, но следва да бъдат събрани и доказателства относно начина на предоставяне на услугата. Реалното изпълнение на задължението за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване може да бъде установено чрез съставени протоколи, месечни или дневни графици с възложени дейности, документи за заплащане на услугата, за нейното отчитане и т.н. По изложените съображения постановеното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на посочените факти и обстоятелства. В производството по чл. 226 АПК, съдът следва да допусне исканата от касатора съдебно техническа експертиза, която да установи кадастралния и регулационен статут на поземлен имот с идентификатор 00480.74.30, находящ се с. Анево, община Сопот, считано от 1950 г. съгласно действащите по време устройствени закони, като бъде съобразено актуването на част от имота и как това се е отразило върху начинът му на ползване. Вещото лице да провери партидата на имот 000133 в Общинска служба Земеделие - Карлово и да отговори какво е било предназначението на територията, в която се намира имотът преди влизане в сила на КККР, одобрени със заповед РД-18-9/15.03.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, в сила от 03.05.2011 г. Вещото лице да даде заключение налице ли е идентичност между процесния имот с имоти, включени в капитала на "Винзавод Баня" АД, с променено наименование Винарска изба "Розова долина" АД и при включването в капитала как са индивидуализирани имотите и с какво предназначение са били. По касационна жалба вх.20814 от 20.10.2023 г. Правилно съдът е отхвърлил искането на Шато Вале де Роз ЕООД за допълване и тълкуване на решението, но при положение, че основното решение се отменя, а постановеното решение 1519 от 11.09.2023 г. има акцесорен характер. Допълнителното решение е свързано с основаното и не може да съществува след неговата отмяна. По разноските: С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските, включително и тези претендирани в настоящото съдебно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение