Решение № 9059 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2017 г.
ВАСII отделение03.07.2018 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1349 от 14.07.2017 г. постановено по адм. дело № 346/2017 г. на Административен съд - Б., 21 състав. ОСЪЖДА община Б. да заплати на "Б. - ТД" ЕООД, със седалище гр. С., сума в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9059 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ЦАУ" "Освобождение", община Б., против решение № 1349 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 346/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отменен по жалбата на "Билдинг - ТД" ЕООД мълчалив отказ на Директора на Дирекция "Център за административни услуги - ЦАУ "Освобождение", община Б. по заявление вх. № 70 - 00 - 3905
от 31.01.2017 г. за издаване на разрешение за временно ползване на части от тротоари, свободни общински площи и улични платна за строителни площадки по чл. 2 и чл. 6 от Наредбата за временно ползване на части от тротоари, свободни обществени площи и улични платна за строителни площадки на територията на община Б., преписката е върната на Директора на Дирекция "ЦАУ Освобождение" при община Б. за произнасяне с определен срок за това и община Б. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е допуснал спиране на съдебното производство при наличие на образувано друго производство преюдициално на настоящата, а именно адм. д. № 460 от 2017 г. на АС - гр. Б., по което основният спор е дали е налице влезнало в сила разрешение за строеж, което пък е от значение за спора по настоящото дело, тъй като при липса на влезнало в сила разрешение за строеж, то не следва да се издава разрешение за ползване на тротоари и общински площи за строителната площадка. Твърди и че не е налице влезнало в сила разрешение за строеж, тъй като издаденото такова от 2013 г. е загубила правното си действие, тъй като не е било презаверено. При липса на валидно разрешение за строеж твърди и че не е било налице задължение за произнасяне по искането за разрешаване на временното ползване на тротоари и общински площи да строителна площадка. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът "Б. ТД" ЕООД, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание и с представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови оспореното решение АС - гр. Б. е приел, че в настоящия случай е налице мълчалив отказ да се издаде разрешение за временно ползване на части от тротоари, свободни общински площи и улични платна за строителни площадки по чл. 2 и чл. 6 от Наредбата за временно ползване на части от тротоари, свободни обществени площи и улични платна за строителни площадки на територията на община Б. във връзка със започването на строеж по разрешение за строеж /РС/ № 0-81/26.08.2013 г. на община - Б. за "Двусекционна жилищна сграда 1. Подобект: Секция "А" и 2. Подобект: Секция "Б" в УПИ III-387, кв. 51 по плана на ж. к. "Славейков", гр. Б., отговарящ на ПИ с идентификатор 07079.602.387 по КК на гр. Б. в частта за секция Б. Приел е, че като не се е произнесъл административният орган е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила при наличие на задължение за произнасяне. Приел е, че посоченото по - горе разрешение за строеж не е изгубило правно действие на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, тъй като административният орган не е отчел наличието на заповед № 2632 от 29.09.2015 г. на началник сектор "Зона север" при община Б., с която на основание чл. 154 от ЗУТ е допълнено разрешението за строеж. Приел е, че от издаване на тази заповед от 2015 г. и в частност от влизането й в сила е започнал да тече нов тригодишен срок за започване на строителството по чл. 153, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, който съответно изтича на 21.10.2018 г. В тази връзка е приел, че към подаване на заявлението за издаване на разрешение за ползване на части от тротоари и общински площи за строителна площадка е било налице валидно разрешение за строеж, поради и което е възникнало задължение на органа да се произнесе по направеното искане за издаване на разрешение.
Решението е правилно.
На първо място, неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, наведени в касационната жалба. Не са били налице основания за спиране на съдебното производство, не е налице пречка съдът да направи преценка с оглед на валидността на разрешението за строеж самостоятелно, каквато е и направил, тъй като не е налице и връзка на преюдициалност. За пълнота следва да се посочи, че спорът по адм. д. № 460/2017 г. на АС - гр. Б. е приключил с влязло в сила окончателно решение № 2703 от 1.03.2018 г. на ВАС, Второ отделение, което също установява валидност на разрешение за строеж от 2013 г.
На второ място, неоснователно е възражението за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие със закона. При сезиране на административния орган с искане за издаване на административен акт - в настоящия случай разрешение за ползване на части от тротоари и общински площи за строителна площадка - е налице задължение за мотивирано произнасяне. Като не е направил това административният орган при установено наличие на предпоставките за издаване на такова разрешение, е постановил мълчалив отказ, който е в противоречие със закона. Правилен е извода на АС - Б. в тази връзка за наличие на предпоставките за издаване на исканото разрешение. Основния спор по делото е дали е налице валидно и действащо разрешение за строеж, което е предпоставка за издаване на разрешение за ползване на части от тротоари и общински площи за строителна площадка. В тази връзка е правилен извода на АС - гр. Б., че е налице такова валидно разрешение за строеж. Това е така, тъй като РС № 0-81/26.08.2013 г. е допълнено по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ със Заповед № 2632/29.09.2015 г. (влязла в сила на 21.10.2015 г.), на основание одобрени технически инвестиционни проекти, като както в заповедта, така и в РС е отразено, че заповедта е неразделна част от издаденото вече РС от 26.08.2013 г. В този случай заповедта за допълване на РС новира срока по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ и от влизането й в сила започва да тече нов 3 г. срок, който изтича на 21.10.2018 г., както правилно е приел съдът. При наличие н валидно разрешение за строеж по горните съображение и при непроизнасяне на органа при наличие на предпоставки за произнасяне по искането за издаване на разрешение за ползване на тротоари и части от общински площи за строителната площадка, е законосъобразен извода на АС - гр. Б. за незаконосъобразност на мълчаливия отказ.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, направеното искане от ответника за присъждане на разноски, е основателно и следва да бъде уважено.