Решение № 345 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2008 г.

Решение № 345 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Перник, против решение № 149 от 28.07.2008 г. по адм. дело № 216/2008 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено решение № ПОВН - 7/28.05.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Перник и потвърденото с него разпореждане № О-13-000-00-00061137 / 17.03.2008 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, а преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК - недопустимост, необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалноправни разпоредби - чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО (Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) във вр. с чл. 41, ал. 5 от КСО, чл. 162 и чл. 175 от КСО, чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от НМЕР (Наредба за медицинската експертиза на работоспособността). Ответникът Николай Бориславов Томов от гр. Перник е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решение № ПОВН - 7 от 28.05.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № О-13-000-00-00061137 от 17.03.2008 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на Николай Бориславов Томов от гр. Перник е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради нарушения по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 8, ал. 1 от НМЕР - в Персоналния регистър на НОИ има данни за осигуряване на лицето при втори работодател, който не е отразил дни на временна неработо- способност. С постановеното решение Административен съд - Перник е отменил оспорените актове и е върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, след като законосъобразно е приел, че не са налице фактическите предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО във вр. с чл. 8, ал. 1 от НМЕР, обосноваващи основание за отказ да се изплати парично обезщетение за временна неработоспособност на осигуреното лице. Този правилен извод произтича от липсата на данни за нарушаване на определения от здравните органи режим през времето на ползвания от осигуреното лице отпуск за временна неработоспособност от 17.01. 2008 г. до 23.02.2008 г. въз основа на болничен лист № А20071259984. Болничният лист е бил представен за изплащане в ТП на НОИ от работодателя "Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник, където Николай Бориславов Томов работи по основно трудово право- отношение. През същия период вторият работодател "Кракралес" ЕАД, гр. Перник, при когото лицето работи в извънработното си време по втори трудов договор, е разрешил на служителя да ползва платен годишен отпуск. Развитите в касационната жалба съображения за недопустимост на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила са изцяло неоснователни. Произволно се твърди, че съдът е постановил "недопустимо презумптивно решение". Първоинстанционният административен съд се е произнесъл по допустима жалба и е постановил решение в пределите на предоставената му от закона правораздавателна власт. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка след обсъждане на всички правноотносими факти и обстоятелства. Изложени са фактическите и правните съображения, мотивиращи извода за незаконосъобразност на оспорените административни актове поради издаването им в нарушение на материалния закон. Мотивиращите съображения са изложени конкретно, последователно и логично, с оглед на което становището на касатора, че са "схематични" не може да бъде възприето. Спорът е изцяло правен и съдът е обосновал формирания от него правен извод за липса на предпоставките за прилагане на материалноправната норма на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и за изопачаване на доказателствената тежест на доказателствата и по-конкретно на заповед № РД-06-1а от 23.01.2008 г., с която работодателят по допълнителното трудово правоотношение е разрешил на осигуреното лице да ползва платен годишен отпуск. Материалното право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност възниква при изпълнение на двете условия по чл. 40, ал. 1 от КСО - осигуреното лице трябва да е осигурено за всички осигурени социални рискове, алтернативно за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, както и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Безспорно е обстоятелството, че касационният ответник Томов отговаря на условията по чл. 40, ал. 1 от КСО и за него е възникнало право на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето на ползвания отпуск. С разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправни основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно т. 2 на ал. 1 установеното нарушаване на режима, определен от здравните органи, представлява основание за неизплащане на обезщетението - само за дните на нарушението. В разглеждания случай осигуреното лице не е нарушило определения му болничен и домашен режим на лечение, защото работодателят по основното трудово правоотношение му е разрешил отпуск поради временна неработоспособност, а работодателят по допълнителното трудово правоотношение - платен годишен отпуск. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се дължи и изплаща от фонда на ДОО по осигурителното правоотношение на основание чл. 40 и сл. от КСО, а за времето на ползвания платен годишен отпуск се дължи заплащане на възнаграждение от работодателя по трудовото правоотношение на основание чл. 177 от Кодекса на труда. Не е въведена законова забрана за ползване на платения годишен отпуск по време, когато лицето е временно неработоспособно. Съгласно чл. 175, ал. 1 от КТ прекъсването на платения годишен отпуск при разрешен друг вид платен или неплатен отпуск се извършва по преценка и искане на работника или служителя. В тази насока е и подзаконовата разпоредба на чл. 9, ал. 3, изр. 2 от НМЕР, съгласно която осигуреният може да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, за което подава съответната молба до работодателя. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало право на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово право- отношение. Първоинстанционният съд е приложил правилно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, по силата на която в случаите на осигуряване на лицата по различни договори или на различни основания изплащането на паричните обезщетения се извършва поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Посочените от касатора разпоредби на чл. 16, ал. 1 и 2 от наредбата се прилагат при определяне и изчисляване на размера на дължимите обезщетения по отделните договори и основания. В разглеждания случай осигуреното лице е ползвало отпуск за временна неработоспособност само при основния си осигурител и поради това следва да му бъде определено парично обезщетение за временна неработоспособност по основното осигурително правоотношение, за което са дадени указания с първоинстанционното отменително решение. Осигурителят по второто осигурително правоотношение е задължен за начисляване и внасяне на осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за времето на разрешения платен годишен отпуск. Следва да се отбележи, че изложените в касационната жалба подробни съображения във връзка с правата на осигуреното лице по трудовото и по осигурителното правоотношения се отклоняват от предмета на спора за законосъобразност. Административният орган не е отказал изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по допълнителното осигурително правоотношение поради липса на издаден втори екземпляр на болничния лист по реда на чл. 8, ал. 1 от НМЕР, а е отказал изплащане на парично обезщетение по основното осигурително правоотношение на основание чл. 46, ал. 1 от НМЕР. Единственият аргумент за нарушаване на определения от здравните органи режим е свързан с разрешения по допълнителното правоотношение платен отпуск, който необосновано се възприема от касатора като неползван реално. По делото няма данни, че осигуряваното лице е упражнявало трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност и не го е използвало за провеждане и поддържане на възстановителна терапия според предписания от здравните органи режим. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 46 от КСО и като ги е отменил, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,