Решение № 11065 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2020 г.

Решение № 11065 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция " Инспекция на труда" – Варна против решение № 20 от 24.01.2020, постановено по адм. д. № 572/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Конкретните оплаквания са свързани с твърдение, че съдът неправилно е приел, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение е заплатено. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, редовно призован се представлява от гл. Инспектор А. Цанков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, "БЕТРОЙЕР" ООД - с. Горановци, общ Кюстендил, редовно призован се представлява от адв. Денборов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. по представен списък по чл. 80 ГПК и представен договор за правна защита и съдействие и банков документ за извършено плащане. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е уважил предявения от"БЕТРОЙЕР" ООД -с. Горановци, общ Кюстендил иск по чл. 1 ЗОДОВ, като е осъдил Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, ул. "Христо Самсаров" № 2 А да заплати на дружеството сумата от 2040 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено НП № 03-007390/15.05.2019 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 825 /осемстотин двадесет и пет/ лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Кюстендил, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен по размер. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. По делото е установено, че дружество "БЕТРОЙЕР" ООД с. Горановци ООД е санкционирано с НП № 03-007390/15.05.2019 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна с административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Образувано е АНД № 4082/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, в което дружеството е представлявано от адвокат, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на когото е заплатило адвокатско възнаграждение от 1140 лв., установено с фактура и операционна бележка, приети по делото. С решение № 2119/12.12.2019 г. на РС – Варна НП № 03-007390/15.05.2019 г. е отменено. Съдебният акт е оставен в сила с решение на Административен съд - Варна № 512/14.03.2019 г., постановено по КАНД № 433/2019 г. В касационното производство дружеството е ползвало адвокатска защита, като е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Обосновано съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на ВАС, според което "при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". С оглед установената тълкувателна практика на ВАС, имаща задължителен характер, въпросът за това налице ли е пряка причинно- следствена връзка между твърдените вреди и отменения акт, не следва да се счита за спорен, доколкото на този въпрос е отговорено с цитираното по-горе ТР № 1/2017 г. По основният повдигнат като спорен въпрос дали адвокатското възнаграждение, уговорено между страните е действително заплатено, съдът е дал положителен отговор, който е подкрепен от доказателствата по делото и следва да се счита за правилен и обоснован. Видно от доказателствата пред първата съдебна инстанция, както и от приложените към отговора на касационната жалба доказателства, в подкрепа на изразеното от ответника по касационната жалба становище, уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено, като плащането е извършено по банков път. Това обстоятелство се установява от представените документи, които не са били оспорени по надлежен ред в момента на представянето им и в сроковете по ГПК. Липсата на основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, водят до извода, че същите следва да бъдат ценени като достоверен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение на АС – Кюстендил в тази част. Налице са всички предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ за удовлетворяване на исковата претенция, основана на твърдение за имуществени вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление. С оглед на изложеното решение № 20 от 24.01.2020, постановено по адм. д. № 572/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 лв, за които се представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че договорената сума е изплатена изцяло и в брой. С оглед гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение