Решение № 4297 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8852/2020 г.

Решение № 4297 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8852/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София срещу Решение № 13/19.02.2020 г., допълнено с Решение № 126/06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 608 по описа за 2019 г. на Административен съд – Перник, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22001418002877-091-001/04.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, частично потвърден с Решение № 1233/17.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, в частта с която не е признато право на приспадане в общ размер на 32 653, 59 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 13 824, 78 лв. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е извършил обективен анализ на събраните по делото доказателства, което се е отразило и върху постановения от него съдебен акт. Посочва, че съдът не е обсъдил направеното оспорване на автентичността на представени по делото фактури и приемо-предавателни протоколи. Не е изложил мотиви относно тяхната доказателствена сила и въпреки откритото производство по чл. 193 ГПК ги е кредитирал безкритично. Касаторът счита, че съдът необосновано е дал вяра на свидетелските показания, без да ги съпостави с представените писмени доказателства по делото. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана. Претендира разноски съгласно представен списък по реда на чл. 80 ГПК. Ответникът – "Каприз" ЕООД, чрез адв. Б., чрез упълномощения адвокат, в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд част от РА, в тежест на "Каприз" ЕООД е определен данък по ЗДДС в размер на 32 653, 59 лв. и са начислени лихви за забава поради направен извод за липса на реална доставка на стоки /хранителни продукти/ и услуги по фактури, издадени от "КОМЕРСИАЛ-ДХ" ЕООД, ЕТ "ИВИМЕКС - И. К.", "ТАКСИМ - МОСТ - СТРОЙ" ЕООД и "ДЖИ СИ БИ - БАЛКАН-ТРАК" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а за фактурите от ЕТ "ИВИМЕКС - И. К." и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В хода на ревизията са направени насрещни проверки на изброените доставчици. В резултат на проверката на "КОМЕРСИАЛ-ДХ" ЕООД е установено, че дружеството чрез своя управител Д. Б. - Х. отрича да е имало търговски отношения с ревизираното дружество. Съгласно писмените обяснения от това лице, то извършва хотелиерска дейност, има обект в к. к. Слънчев бряг, на който е и регистрираният ЕКАФП и не е продавало хранителни продукти на "КАПРИЗ" ЕООД. Констатирано е, че фактурите от "КОМЕРСИАЛ-ДХ" ЕООД, по които "КАПРИЗ"' ЕООД претендира приспадане на данъчен кредит, не са включени в дневниците за продажби за съответните периоди /което обстоятелство не се оспорва изрично в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство/. При така изложените факти органите по приходите не са кредитирали представените от ревизираното лице фактури и приемо-предавателни протоколи с приложени към тях касови бонове, за които е изтъкнато, че не са от ЕКАФП, регистриран в НАП. Не са кредитирани и доказателствата за доставките от останалите трима доставчици /предимно фактури, без доказателства за отчитане резултата от услугите/ като са изложени и допълнителни аргументи за всеки от тях - нито един от тях не е декларирал приходи в съответен размер в ГДД по чл. 92 ЗКПО, не доказват да разполагат с МПС за осъществяване на транспортните услуги, нито представят пътни листове, а за едноличния търговец - че никога не е бил регистриран по ЗДДС. В решението на първоинстанционния съд, с което е отменен РА като незаконосъобразен, е прието, че тъй като представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи, с които се цели да се докаже правнорелевантният факт на предаване на стоките по фактурите от "КОМЕРСИАЛ-ДХ" ЕООД и ЕТ "ИВИМЕКС - И. К.", не са оспорени, то не е преодоляна тяхната доказателствена стойност. За доставките на услуги пък е посочено, че наличието на фактури и фискални бонове е достатъчно за доказване извършването на услуги. Решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от протокола от първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2019 г., от страна на процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" е направено оспорване на автентичността на всички фактури и приемо-предавателни протоколи, издадени между "КАПРИЗ" ЕООД и "КОМЕРСИАЛ-ДХ" ЕООД. Съдът е открил производство по чл. 193 ГПК. Други действия от съда не са предприети. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В решението не е обсъдена доказателствената стойност на представените фактури и приемо-предавателни протоколи, подписани от Д. Б. – Х., за които същата в хода на ревизионното производство категорично е декларирала, че не са издадени от нея. Съдът не е обсъдил направеното от процесуалния представител на касатора оспорване на автентичността на фактурите и на приемо-предавателните протоколи, подписани между "КАПРИЗ" ЕООД и "КОМЕРСИАЛ-ДХ" ЕООД, съобразно изискването на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В съдебното решение изобщо не е коментирано откриването на производство по чл. 193 ГПК, липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, както доказателствената стойност на оспорените документи. В нарушение на чл. 193, ал. 2 ГПК не е взето становище на другата страна ще се ползва ли от оспорените доказателства, а в нарушение на чл. 193, ал. 3 ГПК не е указана доказателствената тежест на страната, представила документите. Допуснатите процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото в тази част са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка. Основателно е и възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил доводите на ревизиращия орган, че доставчикът "ТАКСИМ - МОСТ - СТРОЙ" ЕООД не притежава МПС, с което да извърши транспортната услуга - предмет на спорната доставка, както и че не са конкретизирани лицата, изпълнили услугата "доставяне на персонал" по фактури, издадени от "ДЖИ СИ БИ - БАЛКАН-ТРАК" ЕООД за периодите м. 04.2016 г. и м. 09.2016 г., липсата на доказателства относно почасовата заетост на тези лица, обектите, на които са упражнявали дейност тези лица, начинът на калкулиране цената на услугата, графикът, по който са работили. Необсъждането доводите на страните и липсата на преценка на доказателствената стойност на представените доказателства са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на необосновано решение, при неизяснена фактическа обстановка. Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви, свързани с конкретните доставки и предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по всяка от тях, липса на обосновани изводи за реалност на доставките по процесните фактури и при необоснованост на крайния извод за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като съд по същество. При новото разглеждане следва да бъде открито производство по оспорване на въпросните фактури и приемо-предавателни протоколи, да бъде указано кой носи доказателствената тежест по оспорването съобразно правилата на чл. 193 ГПК и с оглед на ангажираните доказателства да бъде преценено следва ли въпросните документи да бъдат включени или изключени от кръга на доказателствата по делото. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,