Решение № 11398 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4963/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез адв. Горанов, срещу решение 1213 от 23.02.2024 г. постановено адм. дело 4575/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение РТД 3000-889 от 15.04.2022/32-125554 на директора на ТД Митница Пловдив и ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, VAT [номер] и данъчен номер в България BG [номер] е осъдено да заплати на Агенция Митници съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е постановено в разрез с разясненията, дадени в т. 3 от диспозитива на решение по преюдициално дело С-770/21 г. от 21.09.2023 г. СЕС, като въвежда допълнителното условие тази договорна стойност да е значително по висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията (с повече от 50%), което в случая не е изпълнено, тъй като превишената стойност е 40,9 %. Позовава се на практиката на ВАС по аналогични дела (адм. д. 1948/2022 г., 1151/2022 г., 2586/2023 г., 7098/2022 г., 2421/23 и др). Твърди, че съдът не е отчел, че както по процесния случай, така и по случая разглеждан от СЕС по дело С-770/21 са били налични както доказателствата по чл. 75. параграф 5, ал. 4 от Регламент 2017/891, така и алтернативните на писмения договор доказателства. Представя аналогични решение на митническия орган, в които е върнат внесения депозит. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на митническия орган. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък (л. 21). Ответникът директор на Териториална дирекиця Митница Пловдив, чрез гл. юрк. Димитрова в писмен отговор, оспорва подадената касационната жалба. Излага становище, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, подкрепено с подробни аргументи приложено по делото писмено становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 АПК и като съобрази становищата на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение РТД 3000-889 от 15.04.2022 г. /32-125554, издадено от директора на ТД Митница Пловдив, при Агенция Митници , с което е разпоредено за стока 2 от МД - пресни тиквички да се направят съответни вписвания в клетка 7/70 (Режим) и да се коригират данните в група 4 по следния начин: клетка 4/6 (Дължим размер на вносното мито - А00): вместо 866.48 лв., да се чете 537.28 лв.; клетка 4/6 (Дължим размер на вносното мито - А01): да се чете 1 248.58 лв.; клетка ЕД 4/5 (ставка мито): да се чете 29.7282; клетка ЕД 7/7. (Данъчна основа - В00): вместо 9 420.21 лв. да се чете 7 767.81 лв.; клетка ЕД 4/6 (Дължим размер на ДДС - В00): вместо 1 884.04 лв. да се чете 1 553.56 лв. Разпоредено е също новоопределеното задължение вносно мито (А01) 919.39 лв. да бъде взето под отчет. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че на 03.05.2021 г. с МД MRN 21BG003010026765R5 в МБ Свиленград, дружеството-вносител OGL-FOOD TRADE LEBENSMITTEL VERTRIED GMBH, е поставило под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление пресни зеленчуци, в това число и пресни тиквички с произход Турция, с нето тегло 4200 кг. стока 2 с представен сертификат за произход. Стоката е декларирана като пресни тиквички, с код по КН07099331000, нето тегло 4200 кг., митническа стойност 6 769.36 лв., преизчислена на 82.41 /100 кг. / при съотношение /100 кг./,като определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 03.05.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за тиквички с произход EGRA OMNES, в това число и с произход Република Турция е 50.1 /100 кг. След сравнение на двете числа за конкретната стока, декларираната вносна митническа стойност е направен извод, че стойността е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС. На основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е учредено обезпечение в размер на 919.39 лв. Обезпечението е в размер на митото, което вносителя би платил при определената за деня СВС. На 03.05.2021 г. с писмо с peг. 32-140547 дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, параграф 5, алинея 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация е необходимо да представи доказателства, че стоката е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 28.05.2021 г. OGL-FOOD TRADE LEBENSMITTEL VERTRIED GMBH, чрез пълномощника си Ренус България ООД, представя доказателства на какви цени е пласирана стоката от тази партида, видно от които зялата партида е продадена на цена от 97 /100 кг. С молба от 28.05.2021 г., Ренус България ООД представя документи, удостоверяващи извършените плащания от страна на немското дружество към съответни турски износители за закупените от тях зеленчуци, в това число и тези, поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление с митническа декларация с MRN 21BG003010026765R5 от 03.05.2021 г., а с молба от 08.07.2021 г. представя допълнително справки-деклерации по ДДС за данъчен период май 2021 г. с приложени дневници за покупко-продажби, уведомления за постъпили данни от справки - декларации за ДДС, подадени VIES декларации за осъществени вътрешнообщностни доставки. От митническите органи е установено, че за стока 2 - пресни тиквички представените доказателства - фактури за последваща продажба сочат, че са продадени на цена от 97 /100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока (с декларирани разходи в митническата декларация от 03.05.2021 г.), изчисление на 114.68 /100 кг. Следователно не е представено удовлетворяващо доказателство за условията от освобождаване, поради което е определено, че внесеният за стока 2 депозит в размер на 919.39 лв. следва да бъде задържан за заплащане на вносни мита на основание чл.75, параграф 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Изпратено е уведомление в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. с писмо peг. 32-285926 от 08.09.2021 г. за предстоящо постановяване на неблагоприятенятно решение за вноса на тиквички по МД, в резултат на което за дружеството ще възникване на митническо задължение, поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, и предоставеното обезпечение в размер ще бъде усвоено. В определения срок дружеството е депозирало възражения. При тази фактическа обстановка митническият орган е издал атакуваното в производството пред първоинстанционния съд решение. Пред административния съд е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), прието без оспорване от страните. След обсъждане на представените в хода на административното и съдебното производство доказателства, административният съд е приел, че представените от дружеството документи, установяват, че вносителят не е успял да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, върху която ще се начислят митата. Съдът е обсъдил решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС и е приел, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в случая вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). Съдът е подчертал, че вносителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който да може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Направен е извод, че липсват каквито и да е други документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената, на която е закупена стоката. Прието е, че спорният административен акт е законосъобразен, тъй като вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Решението е правилно. Спорът е относно това предоставено ли е от дружеството удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. По-конкретно, достатъчно ли е обстоятелството, че в случая липсват ангажирани доказателства като договор с износителя и/или други такива, удостоверяващи начина на договаряне на цената на стоката; че в случая МОС е с повече от 8 % по-висока от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса. В настоящия правен спор е приложимо постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията в него чл.1, §1, ал.2 от МКС предвижда, че той се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена , който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С чл.181, § 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание чл.181, § 2 от Регламент 1308/2013, съдържа първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно чл. 75, §2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл.181, §2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно чл.75, §5, ал.1 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно чл. 75, §5, ал.2 и 3 от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл. 75, §5, ал.1, 3 и 4 от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС. По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че деклариранта договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл.70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). На първо място, в съответствие с чл.75, §5, ал.4 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида (т. 84). В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида (т. 85). Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, чл. 75, §5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. СЕС наистина приема, както поддържа касаторът, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки при наличието на три условия: 1/. когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; 2/. тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и 3/. макар митническите органи да не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя, въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи. В казуса не е спорно, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените тиквички, както и такива във връзка с транспорта на стоките, разплащането на цената. Предвид дадените отговори с тълкувателния акт на СЕС по първите два въпроса, не се налага обсъждане на аргументите на оспорващия относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с Лидл. В настоящия случай спорът е за наличието на третото условие, формулирано от СЕС. Настоящият състав намира, че субекти, които са обвързани от дългосрочни търговски контакти, при които се закупуват толкова често големи търговски обеми, обичайно договарят по-ниски цени, а не обратното. В мотивите на митническото решение изрично е посочено, че вносителят, въпреки дадената му възможност и негова доказателствена тежест, не е представил никакво доказателство за оправдаване на високата декларирана вносна цена. Това изискване не представлява намеса на митническия орган в свободата на договаряне между равнопоставени търговски субекти, а цели да бъде изключено декларираната по-висока стойност да е посочена единствено, за да бъдат платени вносни мита в по-нисък размер. Същественото е, както е приел и първоинстанционният съд, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такова не може да бъде приета единствено и само търговската фактура, нито доказателствата за плащане на цената по фактурата по вноса. Не са налице изходящи от износителя документи, вкл. разменена кореспонденция и други доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. Предвид трайните търговски отношения между износителя и касатора изцяло във властта на вносителя е снабдяването с такива доказателства, ако такива съществуват. Касаторът поддържа, че при едни и същи условия на внос за същите стоки се постановява освобождаване на депозита, а за други не, като в тази насока са представени три решения от 2022 г. на директора на ТД Митница Пловдив и молби към тях за възстановяване на депозит (л. 28 л. 37). Настоящият съдебен състав намира, че практиката на административния орган в други подобни случаи, не може да бъде решаващо доказателство за незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт. Практиката на СЕС, цитирана в касационната жалба не определя критерии относно това как да бъде определен съществения дисбаланс, преценката за това е на националния съд. Посоченото превишение на цената с 50%, е само част от предпоставките, въз основа на които съдът следва да извърши своята преценка. Такава преценка е извършена от решаващият състав на администратривния съд, като са изложени мотиви, които се споделят. На настоящия състав е известна практиката на ВАС по адм. д. 1948/2022 г., 1151/2022 г., 2586/2023 г., 7098/2022 г., 2421/23, 7004/2022 г. и 3874/2022 г., която е формирана при идентични правни спорове между същите страни, но приложените доказателства по всеки осъществен внос следва да се разглеждат във връзка с постановеното решение на административния орган и доколко те обосновават разпоредените задължения. В конкретния случай административния акт е обоснован, постановен е при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу него. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед материалния интерес по спора на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационна инстанция в размер на 200 лв. съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение