Решение № 11746 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. К., И. А. А., Б. А. А., М. Г. Т., Д. С. К., Ц. С. Т., А. Д. Т., Г. С. Т. и А. Х. А., действащ със съгласие на баща си Х. А. А., всички чрез процесуален представител адв. В. Боева, против решение 3568/17 април 2024 г., постановено по адм. д. 53/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Д. К., И. А. А., Б. А. А., М. Г. Т., Д. С. К., Ц. С. Т., А. Д. Т., Г. С. Т. и А. Х. А., действащ със съгласие на баща си Х. А. А., против решение 521 прието с протокол 22 от 24 ноември 2022г. на Общински съвет гр. Пловдив, с което е одобрен окончателен проект за изменение на Общ устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив, ведно с устройствените зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта относно собствения на жалбоподателите ПИ с идентификатор 56784.513.77 КККР на гр. Пловдив. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилен е крайният извод на съда за това, че оспореното от жалбоподателя изменение в предназначението на ПИ с идентификатор 56784.513.77, направено с процесния проект за изменение на ОУП - Пловдив, не е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане, че е извършено при спазване на административно производствените правила и процедурите, предвидени в ЗУТ. Проведени са всички етапи от процедурата по чл. 128 ЗУТ. Проектът за изменение на ПУП е разгледан и приет от ЕСУТ, като са обсъдени постъпилите предложения и възражения. Извършена е процедура по ЗООС в РИОСВ гр. Пловдив. В съответствие с процедурата по чл. 129, ал. 1 ЗУТ решението на общинския съвет за одобряване на изменението на ПУП ПУР и ПР е обявено в Държавен вестник и на интернет страницата на общината. Правилен е изводът на съда, че оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на изискванията на Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Доколкото в случая се касае до изменение на ОУП на цялата територия на Община Пловдив, то няма как да бъдат спазени и изискванията на чл. 20а от Наредба 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В приетия през 2007 ОУП на Община Пловдив се е предвиждало да бъде ревизиран същият след определен период от време. Отделно от това, приетият окончателен проект съответства на заданията, които са приети от Общински съвет Пловдив. Неоснователно е възражението за това, че неправилно е прието изменение на ОУП, а е следвало, с оглед обхвата на заданието - цялата територия на Община Пловдив да се приеме изцяло нов ОУП. Първоинстанционният съд правилно приема, че Наредба 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове не предвижда различни процедури за приемане на нов ОУП и за изменение на действащ ОУП, ако вече е бил приет ОУП на дадена община. По делото не е спорно, че през 2007 г. е утвърден ОУП на Община Пловдив и същият е влязъл в законна сила. Не е спорно и, че между приемането и утвърждаването на изменението на ОУП с оспореното решение на Общински съвет Пловдив не е изминал период по-дълъг от сочения в чл. 17, ал. З от Наредбата прогнозен период от 15 - 20 години. Поради което, при липсата на различни процедури и при неизтекъл прогнозен период на действие на утвърдения ОУП от 2007 г., наред с отчитане на изискванията на самия ОУП на Община Пловдив от 2007 г. за преразглеждането му, няма как да се приеме, че е налице основание за отмяна на атакуваното решение на Общински съвет гр. Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на Общ устройствен план на Община Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане само и единствено защото не е изработен окончателен проект за нов ОУП на Община Пловдив, а е изработен такъв за изменението на ОУП на Община Пловдив от 2007 г. Безспорно е доказано по делото, включително чрез приетото заключение на вещото лице, че единствената промяна, която ОУП въвежда по отношение на процесния имот е свързана с промяна на зоната, в която попада имотът. Фактът, че зоната, в която имотът попада, е променена спрямо предвижданията на предходния ОУП, не е равнозначна на незаконосъобразност на административния акт, доколкото промяната на зоните в обхвата на ОУП е в рамките на компетентността на административния орган и в закона няма забрана зоните в ОУП да бъдат променяни. Органът по свое усмотрение може да въведе конкретни зони със съответното отреждане. Неоснователни са доводите на касаторите досежно приложението на разпоредбата на чл.10За, ал.1 ЗУТ, която предвижда изключение, според което, промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен ПУП, се допуска само за изграждането на обекти - публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В настоящият случай е налице именно изключението по изр.2 от чл. 103а, ал.1 от ЗУТ, тъй като направеното отреждане за ПИ с идентификатор 56784.513.77 за Терен за образование (То) и Терен за обекти на масовия спорт (Тсп) с процесния проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив е направено именно за изграждане в имота на обект публична общинска собственост обекти на социалната инфраструктура. Безспорно е установена необходимост от ограничаване на собствеността на касаторите с цел защита на обществени интереси, в настоящия случай изразяваща се в изграждане на обекти за масов спорт и училищни сгради. Превесът на обществения интерес е определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера на отделни физически и юридически лица. Следователно не е налице противоречие на обжалвания административен акт с приложимите материалноправни разпоредби. Не се споделят доводите на касаторите, че съдът не е съобразил отразеното в кадастралната карта за имотите за друг вид застрояване и бил длъжен да изследва за какъв вид застрояване става въпрос. Видът застрояване се определя не от вписванията в КККР, а съгласно предвижданията на устройствените планове, които предвиждания впоследствие трябва да се отразят в КККР. Твърденията, че се променя предназначението на имоти частна собственост без съгласието на собствениците им, са несъстоятелни. ОУП е специфична процедура, която протича по точно определените в закона правила, които не са идентични с тези за промяна на ПУП. ЗУТ не предвижда задължение на административния орган да получава съгласието на собствениците на имоти, предмет на ОУП, а и това е обективно невъзможно именно поради характера на ОУП като план от най-висока степен, който определя преобладаващото предназначение на територията. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Решението срещу ОУП, в частта относно собствения на жалбоподателите имот - ПИ с идентификатор 56784.513.77 по КККР на гр. Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответника, чрез пълномощника му адв. Илиева, искане за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Общински съвет Пловдив такива в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, с включено ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен договор за правна помощ от 29 май 2024 г., фактура, банково извлечение и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав