Решение № 16166 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14922/2009 г.

Решение № 16166 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14922/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС, във връзка с § 4 ал. 1, ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Николина Борисова Илкова чрез адвокат адв. Димитър Ганев от САК, срещу решение от 06.07.2009 г. по адм. дело № 864/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "в" състав. Касаторът не е доволен от съдебното решение , с което е отхвърлена неговата жалба и моли то да бъде отменено, като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, алтернативно ВАС да реши спора по същество, като отмени и Заповед № РД-64-5/11.01.2007 г. на Кмета на Столична община, Район "Студентски", с която е одобрено Решение № 5 по протокол № 8/22.12.2006 г. на постоянно действащата районна техническа комисия, с което е определен като изцяло застроен бивш имот пл. № 1897, нанесен в кадастрален план на гр. София от 1939 г. и попадащ в кадастрален лист № 574 по ЧЗРКП на гр. София, м. "Студентски град", кв. 90. Счита, че решението е необосновано и противоречи на материалноправни разпоредби с твърдение, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 11 ал. 3 ППЗСПЗЗ, смесил понятията за застроена площ по чл. 10б ЗСПЗЗ и застрояване по ЗУТ, игнорирал чл. 62, ал. 2 и ал. 7 ЗУТ и правилото, че по-високия по степен акт дерогира действието на по-нискостепенния, какъвто се явявал § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Освен това съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно възприел заключенията на съдебно-техническите експертизи, според които върху процесния имот нямало извършено строителство, и не съобразил обстоятелството, че вещите лица не установили наличие на документи за отреждането на имота за парк съобразно закона. А що се касае до констатацията за "реализиран парк", вещите лица не установили наличие на елементи на парково благоустрояване. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира разноски. Ответникът Кмета на Столична община - Район "Студентски" не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на СГС - правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че техническата служба законосъобразно е определила застроената площ на процесния имот в решението си, одобрено с оспорената заповед на кмета, тъй като мероприятията за отреждането са реализирани на място и няма свободна за възстановяване площ от имота. До този извод съдът е достигнал след като обсъдил всички доказателства и доводи на страните, включително неоспорените от страните заключения на вещите лица, установяващи, че върху процесния имот са реализирани на място благоустройствени мероприятия - изградена алейна мрежа, градинско осветление, засадена е декоративна растителност - широколистни дървета и храсти, има и тревен масив, които са част от реализираното мероприятие - парково строителство. Заповедта на кмета на район "Студентски" е законосъобразна - издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия при спазване на законните изисквания и необходимата форма, затова жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена от надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство по реда на чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) адвокат-пълномощник в законоустановения 14-дневен срок по отменения ЗВАС (чл. 33, ал. 1), какъвто е и по действащия понастоящем АПК (чл. 211, ал. 1), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. С решение от 6.07.2009 г. по адм. д. № 864/2007 г., в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ , във връзка с чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) по аргумент на § 4 и § 142 от ПЗР на АПК, Софийски градски съд, административно отделение, трети "В" състав отхвърлил като неоснователна жалбата на Николина Борисова Илкова чрез пълномощника- адвокат адв. Димитър Ганев от САК, срещу Заповед № РД-64-5/11.01.2007 г. на Кмета на Столична община, Район "Студентски", с която е одобрено Решение № 5 по протокол № 8/22.12.2006 г. на постоянно действащата районна техническа комисия, назначена със Заповед № РД-09-91/21.12.2006 г., с което е определен като изцяло застроен бивш имот пл. № 1897, нанесен в кадастрален план на гр. София от 1939 г. и попадащ в кадастрален лист № 574 по ЧЗРКП на гр. София, м. "Студентски град", кв. 90 с площ от 3738 кв. м. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в решението на комисията и въз основа на обстоятелствата, изложени в приетите заключения на вещите лица Й. Недева и Ек. Цочева, поддържани и уточнени допълнително от тях в съдебно заседание, е стигнал до същия като на административния орган извод - че бившия имот пл. № 1897, с площ от 3738 кв. м е изцяло застроен по смисъла на чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно. От данните в техническата експертиза се установява, че имот пл. № 1897 попада в границите на урбанизирана територия, определена с ЧЗРКП на гр. София, м. "Студентски град", кв. 90 в УПИ I - отреден за "Районен парк, районен увеселителен център и църква". Назначеното по делото вещо лице Й. Недева дало заключение, че целия имот , оцветен в зелено на приложената скица по буквите А-Б-В-Г-А, попада в очертанията на парка и през него минават алеи. Назначеното по делото вещо Ек. Цочева-експерт-озеленител дало заключение, че върху целия имот са изпълнени благоустройствени мероприятия- изградена е алейна мрежа, градинско осветление, засадена е декоративна растителност, състояща се от широколистни дървета и храсти, има и тревен масив, които са част от реализираното мероприятие - парково строителство, както и че няма свободна от паркоустройствени мероприятия част от имота. Предвид безспорноустановения факт на реализиран на място парк върху целия процесен имот съдът обосновано е приел за неоснователен довода, изведен от израза в заключението на вещото лице, че по смисъла на допълнителните разпоредби на § 5, т. 38 ЗУТ за "строеж" върху имота няма извършено строителство. Това възражение е неоснователно, защото вещото лице изрично е посочило че в оцветения в зелено на скицата имот има асфалтирани алеи и тревни площи, оформени в алеи, има дървета и храсти и че се касае за поддържан парк. При тези обективни технически данни и безспорно установеното от двете вещи лица, че мероприятието "парк" е реализирано, единственият правен извод е, че няма свободна от застрояване площ, какъвто извод правилно е извел СГС. Във връзка с довода за необоснованост на оспореното решение следва да се посочи и още че може върху имота да няма строеж по смисъла на ДР на ЗУТ, но има съоръжения по смисъла на 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които освен че не позволяват възстановяване на собствеността, са пречка един имот да се определи като незастроен. Освен това в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява законосъобразността на издадената заповед на кмета за определяне на застроената площ на земеделски земи, като в конкретния случай процедурата за издаването на процесната заповед е спазен. Предвид горните съображения се явява неоснователен довода за неправилно приложение на материалния закон - решението на съда е обосновано и съобразено с материалния закон - § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в която разпоредба изброяването не е изчерпателно. Зеленото строителство, съобразно константната практика на ВАС представлява строителна дейност по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В отредените за комплексно жилищно строителство терени се считат за застроени площи и тези, върху които са реализирани съответните обслужващи мероприятия като част от предвидената инфраструктура на комплекса, а именно: улици, градинки, зелени площи, съоръжения и др. Затова в случая не е налице "смесване" на понятията за застроена площ по чл. 10б ЗСПЗЗ и извършено строителство, напротив-налице е точно прилагане на нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а тази по чл. 62, ал. 2 и ал. 7 ЗУТ в случая е неотносима. Съдът намира твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за неоснователни, тъй като съдът правилно е възприел заключенията на съдебно-техническите експертизи, които безспорно установяват наличие на парково благоустрояване. Последния довод- че вещите лица не установили наличие на документи за отреждането на имота за парк в случая е неотносим, тъй като в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът не се произнася относно възможността за земеделска реституция. При този анализ настоящият състав на ВАС намира, че решението на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, във връзка с § 4, ал. 1, ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Върховният административен съд - Четвърто отделение