Решение № 13218 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2015 г.

Решение № 13218 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 6.03.2015 г. по адм. д. № 3189/2014 г. Пловдивският административен съд е отменил заповед № РД-14-787/24.09.2014 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на район "Централен" при община Пловдив. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба Люк Лавирон я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на кмета на район"Централен" при община Пловдив е разпоредено премахване на незаконен строеж "Приобщена тераса и пристройка към нея" в жилищна сграда, собственост на Люк Лавирон. Като правно основание за издаване на заповедта административният орган е посочил чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В диспозитивната част на заповедта е посочено, че строежът е изпълнен в отклонение на одобрените проекти и несъотвества на одобрения ПУП, което е нарушен чл. 154, ал. 2, т. 1, 5 и 6 ЗУТ. Административен съд Пловдив е приел, че строежът не е незаконен, тъй като приобщената тераса и пристройката към нея не са елемент от подробния устройствен план. Приел е също, че не е установено какво е отклонението от одобрените инвестиционни проекти на сградата. Освен това, на основание § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ е приел, че строежът е търпим. При постановяване на решението Пловдивския административен съд не е допуснал нарушение на закона. Като основание за издаване на заповедта административния орган е посочил чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ - незаконен строеж поради това, че е изграден в несъотвествие с предвижданията на подробния устройствен план. В заповедта липсват фактически и правни съображения, които да обосновават наличието на тази хипотеза. Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че процесният строеж не представлява елемент от действащия подробен устройствен план и неговите предвиждания. Строежът не е незаконен при условията на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В мотивите на заповедта не е посочено друго правно основание за издаването й, освен чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Недопустимо само в разпоредителната й част се посочва ново основание - строежът е незаконен поради това, че е изпълнен в отклонение на одобрените проекти и в несъотвествие на подробния устройствен план. Отново в заповедта липсват както фактически, така и правни съображения за наличието на посочената хипотеза. В чл. 225, ал. 2 ЗУТ изчерпателно са изброени случаите, в които строежът е незаконен. Изложеното в диспозитивната част на заповедта, макар и неточно попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Строежът е незаконен, ако е извършен при съществено отклонение от инвестиционните проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Административният орган е посочил чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 6 ЗУТ. Съществено е отклонението от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, когато се нарушават предвижданията на подробния устройствен план. Вече беше посочено по-горе защо не е налице тази хипотеза. Дори и да е налице отклонение по чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6, то не представлява такова, което да прави строежа незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано Пловдивският административен съд е приел, че не е налице незаконен строеж. Липсата на фактически и правни мотиви в заповедта са достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна. След като не е налице незаконен строеж, обстоятелството дали той е търпим или не не е от значение. Решението на Административен съд Пловдив следва да бъде оставено в сила. Кметът на район "Централен" при община Пловдив следва да бъде осъден да заплати на Люк Роланд Патрик Лавирон разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд