Решение № 543 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2023 г.
ВАСЧетвърто отделение17.01.2024 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2883 от 28.04.2023 г., постановено по административно дело 5946/2022 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ Агротрейд - А. Димитрова, със седалище и адрес на управление гр. София, направените по делото разноски в размер на 10 129,92 лв. (десет хиляди сто двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез адвокат М. Антонова от Софийска адвокатска колегия, срещу решение 2883 от 28.04.2023 г., постановено по адм. дело 5946/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция 01/311/624/3/01/04/01 от 30.05.2022 г. и ДФЗ е осъден да заплати направените по делото разноски. Твърди се неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се да бъде отменено съдебното решение, да се остави в сила решението за налагане на финансова корекция и да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ Агротрейд - А. Димитрова, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат К. Костадинов от Софийска адвокатска колегия излага съображения, с които оспорва така подадената касационна жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на а ЕТ Агротрейд - А. Димитрова против решение за налагане на финансова корекция 01/311/624/3/01/04/01 от 30.05.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по проект 01/311/00624 от 06.10.2014г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделска дейност от ПРСР 2007-2013г., предмет на който е Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784а, отдел 199, подотдел а, м. Чинар куши, гр. Сандански, по който на 11.12.2015г. е изплатена субсидия в размер на 391 160,00 лева. С оспореното решение е наложена финансова корекция на ЕТ Агротрейд - А. Димитрова в размер на 100 % от стойността на финансовата помощ. Административният орган приел, че не са изпълнени финансови показатели на базата които проекта е бил одобрен. За трите проверявани финансови години 2016, 2017 и 2018 били установени приходи в размер на 15 596,33лв., представляващо средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 5,10% от заложените приходи. В точка две на решението било прието, че ползвателя на помощта неподдържа заложената по бизнес план заетост от три наети лица за период от 3 пълни години. В точка три било констатирано, че не са представени от ползвателя всички оригинални документи, свързани с инвестицията и в точка четири органът приел, че са установени обстоятелства за наличието на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мяркатa. Органът е приел, че последното нарушение представлява самостоятелно основание за връщане на получените суми по силата на т. 4. 4 б. е от сключения договор. Така административният орган приел, че са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 5 и 7, вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ и определил на ЕТ Агротрейд - А. Димитрова финансова корекция за всяко от установените нарушения, както следва: - за нарушение по т. 1 от решението съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160.00 лв., представляващи 100 % от предоставената БФП; - за нарушение по т. 2 от решението съгласно т. 13 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160.00 лв., представляващи 100 % от предоставената БФП; - за нарушение по т. 3 от решението съгласно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160.00 лв., представляващи 100 % от предоставената БФП; - за нарушение по т. 4 от решението съгласно т. 7 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160.00 лв., представляващи 100 % от предоставената БФП. Общата определена сума за възстановяване била в размер на 391 160.00 лв. на основание чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. въз основа на най-голямото по размер определено вземане съгласно гореустановените нарушения. По делото е била извършена съдебно счетоводна експертиза и били събрани гласни доказателствени средства. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, но не са налице материално правните основания за налагане на финансова корекция по описаните от административния орган нарушения на договорни и нормативни задължение на ЕТ Агротрейд - А. Димитрова. По отношение на точка първа от решението за налагане на финансова корекция, съдът приел, че от представената съдебно счетоводна експертиза се установява, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи от дейността както следва: за 2016 година е 35,78%, за 2017 година е 59,55%, за 2018 година е 26,99%, а средноаритметично за трите години е 40,77%. Констатирал, че административният орган необосновано е изключил всички издадени фактури на физически лица, защото те също представляват приход за жалбоподателя. Възоснова на заключението на вещото лице, съдът установил, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи от дейността е 40,77%, което не кореспондира с определения от органа размер на подлежащата на възстановяване безвъзмедна финансова помощ от 100 % от финансираните разходи на основание т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП. В т. 2 от решението за налагане на финансова корекция е определен в размер на 100 % от предоставената на жалбоподателя финансова помощ на основание т. 13 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Органът приел, че ползвателят на помощта не е представил доказателства, че спазва задължението да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ. Съдът установил, че за фактически основания за налагане на финансова корекция по тази точка органът е приел неотносимите факти и обстоятелства. Платеният туристически данък за обекта, който бил платен от Д. Манолев баща на А. Манолев за целия период от влизането в експлоатация на обекта и липсата на регистър на настанените туристи, са ирелевантни в случая за поддържането на необходимите документи за осигуряване на одитна следа при осъществяване на подпомаганата дейност. Съдът приел, че липсата регистър не е свързан с изпълнение на инвестицията, а относно счетоводното отчитане на дейността, оформянето и съхранението при ползвателя на помощта на документи е предвидено налагане на финансова корекция на друго правно основание. Констатирал, че за налагането на т.13 от Правилата, жалбоподателят не е бил уведомен, тъй като разпоредбата предвижда, че размерът на подлежащата на възстановяване сума е в случай, когато не е отстранено нарушението в едномесечен срок от уведомяването на ползвателя за нарушението. От представените доказателства установил, че ползвателя на помощта е съставял съответните счетоводни документи за извършените услуги, които е осчетоводявал. По отношение на точка три от обжалваното решение за финансова корекция, съдът приел, че съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на Наредба 30/2008 г., се съдържа легална дефиниция, "икономическа жизнеспособност", и т.26 "устойчива заетост" липсват в нормативния акт показатели, по които се оценяват тези два критерия за одобряване на бизнес плана на кандидата. Направил извод, че частично реализирани приходи от дейността и тяхното нарастване през годините, назначен управител през целия процесен период, наети две лица на трудови договори през 2019 г., данни за сключен договор с туроператорска фирма, която да осигурява заетост на обекта - не може да бъде формиран извод, че проектът е икономически нежизнеспособен, не създава устойчива заетост и не води до постигане целите на мярка 311, макар и да не са достигнати икономическите показатели, посочени в бизнес плана, през първите три години. Мотивирал решението си и с използваната формула от вещото лице за изчисляване на икономическа жизнеспособност и устойчива заетост на проекта, Методика за оценка на бизнес плана на ДПМРСР, в която не съществува финансов показател приход. На следващо място съдът приел, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в размер на 100 %, когато след констатиране на неизпълнение, изразяващо се в не постигане на заложените в бизнес плана финансови показатели в размер поне на 50 %, ползвателят не представи план за мерките, които ще предприеме за достигане на 50 % от приходите за следващата финансова година или когато през следващата финансова година ползвателят не постигне поне 50 % от заложените в бизнес плана за тази година приходи независимо дали е изпълнил плана с мерки. От данните по делото, съдът приел, че в случая това не се установява. Констатирал, че след започване на проверката жалбоподателят е представил план за повишаване на приходите от дейността, като е сключил договор с туристическа агенция за осигуряване на минимална натовареност на обекта, която постига годишните приходи от нея, заложени в бизнес плана. От съставените по време на проверката контролни листи и докладни записки установил, че на проверяващите са представени рекламни материали с цел популяризиране на туристическия обект. За наложената корекция по т.18 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездната финансова помощ за налагане на финансова корекция, съдът приел, че се изисква неизпълнението на показателите за заетост да е поне 50 % или по-малко, като в случай, че е продължило под 2 години размерът на финансовата корекция следва да бъде 5 % от предоставената безвъзмездната финансова помощ, а над този срок 10 % от същата, а не 100 %, както е определел административния орган. По отношение на точка четири от решението за налагане на финансова корекция, съдът приел, не може да се направи извод само въз основа на твърденията за икономическа връзка между ЕТ Агротрейд - А. Димитрова и А. Манолев, обусловена от предоставения от управляваното от последния дружество паричен заем и учреденото върху негов собствен недвижим имот право на строеж, че същите обосновават хипотезата на изкуствено създадени условия по смисъла на Наредбата. Приел, че не е въведено като условие за кандидатите по мярката да участват с техен личен имот, нито със собствени средства да финансират проекта. С тези мотиви Административният съд София -град е преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го е отменил. С оглед гореизложеното, обжалваното решението е правилно. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът е постановил подробно обоснован акт и е извел правилен правен извод. Оплакванията в касационната жалба, общо по своята същност изразяващи несъгласие с изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, са неоснователни. Изводите на съда са законосъобразни, формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка. Приложени са относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани правилно. На основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи, че за периода от изплащане на субсидията до 02.01.2019г. не са наемани лица по трудов договор, съгласно одобрения бизнес план. Видно от извършената проверка на място обективирана в докладна записка с вх. 02-1100/199-11/03.09.2019г. е установено, че на 30.04.2019г. ползвателката на помощта е сключила трудови договори с лицата В. Филипов и И. Ангелова, които преди това са работели на граждански договори. Съдът установил, че през 2019 г. само за няколко месеца има увеличение на процента на извършените услуги по предоставяне на нощувки. При тези данни следва да се направи извод за нарастващо изпълнение на заложените приходи от дейността и предприетите мерки за повишаване на доходността от дейността чрез популяризирането на обекта дават резултат. Неоснователно е възражението на касатора, относно извода на съда за реално установените приходи. Видно от заключението на вещото лице, се установява, че административният орган неправилно е изчислил наложената финансова корекция в процентно съотношение. Видно от доказателствата по делото, касатора не е направил възражение за нейното приемане, не е направил искане за допускане на повторна или допълнителна експертиза, поради което правилно съдът я е кредитирал и обосновал извода си за материална незаконосъобразност на административния акт. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви защо приема, че посочените от административния орган обстоятелства сами по себе си не обосновават правни изводи за несамостоятелност на инвестицията или изкуствено създадени условия. За да приеме, че е налице функционална несамостоятелност, административният орган се е позовал на обстоятелството, че обекта е построен върху чужд имот, което не е предпоставка за не отпускане на финансовата помощ. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза съдът е приел, че е налице самостоятелност на реализираните приходи. Предвид функционалната самостоятелност на инвестицията, самостоятелността на реализираните приходи, осигуряване на заетост и реализиране на приходи от дейността, съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице функционална несамостоятелност и че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на мярката, в каквато насока е практиката на СЕС. Поради това е приел, че посочените от органа индикатори не могат да обосноват направения от него извод за наличието на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия. Преценката за наличието на посочените основания първоинстанционния съд е съобразил и с насоките, дадени в решението на СЕС от 12 септември 2013 г. по дело С- 434/12. Следва да се споделят и изводите на съда, че обстоятелството, че предоставеният паричен заем с договор от 03.08.2015г. (л. 415 от делото) от ЕС ДИ Ес Про ЕООД на ЕТ Агротрейд - А. Димитрова, само по себе си не може да бъде основание за извод, че са създадени изкуствени условия от бенефициера за получаване на помощта от фонда, каквито твърдения са изложени в административния акт. Въз основа на изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателност на заявената от ответната страна претенция за разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК същите възлизат на 10 129,92 лева представляват адвокатско възнаграждение. Заплащането на това възнаграждение се доказва изцяло от представените към списъка договор 114 за правна защита и съдействие и фактура, поради което претенцията на ответника следва да бъде уважена изцяло. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,