Решение № 5315 от 2.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано по две касационни жалби на В. Ранчев, от гр. София, подадени против Решение 214 от 10.01.2020 г. и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3547 от 03.07.2020 г., постановени от Административен съд - София-град по адм.д. 5742/2019 г. и касационна жалба ведно с допълнение към нея, подадена от Директора на дирекция "ОДОП" гр.София при ЦУ на НАП, срещу Решение 214 от 10.01.2020 г., постановено по адм.д. 5742/2019 г. по описа на АССГ. Касаторът В. Ранчев обжалва Решение 214 от 10.01.2020 г. по адм.д. 5742/2019 г. на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-22002216004413-091-001/16.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, както и в частта в която е осъден да заплати в полза на Дирекция ОДОП София сумата от 6418,88 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, както и за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т.3 АПК. Твърди се, че АССГ не се е произнесъл по цялата жалба и неправилно е определил предмета на делото - какъв е размерът на обжалваната част на ревизионния акт след връщането му за ново разглеждане от ВАС. В жалбата срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Иска се отмяна на решението и решението за поправка и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да се произнесе по цялата жалба срещу РА или алтернативно да се отменят решенията в обжалваната част и вместо тях да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло оспорения РА с присъждане на разноски по делото. Директорът на дирекция "ОДОП" гр.София при ЦУ на НАП обжалва Решение 214 от 10.01.2020 г. по адм.д. 5742/2019 г. на АССГ в частта, в която е изменен Ревизионен акт Р-22002216004413-091-001/16.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Развива доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според административния орган са игнорирани обективни факти и доказателства, на които се основава РА. Оспорва се извода на съда, че не са събрани категорични доказателства, че сумите внасяни по сметка на Бабел Комуникейшънс ЕООД са нареждани от В. Ранчев, тъй като липсват данни суми да са внасяни по сметките на трите дружества от други лица. Иска се отмяна на съдебното решение, с което е изменен РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно приложени писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 от АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по съществото съобрази следното: Производството по адм. д. 5742 от 2019 г. на АССГ се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 АПК след постановяване на решение 7506 от 21.05.2019 г. по адм. д. 13771 от 2018 г. от Върховният административен съд, с което е уважена касационната жалба на В. Ранчев против решение 4925/19.07.2018г. по адм.д. 6999/2017г. на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА Р-22002216004413-091-001/16.02.2017г. на ТД на НАП-София досежно намалените от съда задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012 г. до сумата от 499 739,16 лв. и лихви 193 121,40 лв. /вместо определените с РА задължения за данък в размер на 583 901,18 лв. и лихви от 225 644,87 лв./. В останалата отменена част от РА, а именно относно задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 84 162,02 лева и лихва от 32 523,47 лева, решението на АССГ не е било оспорено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП и е влязло в сила. Така след връщане на делото от ВАС предмет на спора пред АССГ в производството по чл. 226, ал. 1 АПК е законосъобразността на РА Р-22002216004413-091-001/16.02.2017 г. относно задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. на В. Ранчев в размер на 499 739,16 лв. и лихви 193 121,40 лв., а не както е приел съда в размер на 84 162,02 лева и лихва от 32 523,47 лева, в която част решение 4925/19.07.2018г. по адм.д. 6999/2017г. на Административен съд София град е влязло в сила и не е било предмет на касационна проверка. С обжалваното в настоящото производство Решение 214 от 10.01.2020 г., постановено по адм.д. 5742/2019 г. по описа на АССГ, Ревизионен акт Р-22002216004413-091-001/16.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София е изменен като определеното задължение за данъчен период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от 84 162,02 лева, е изменено на 25 064,49 лева, а лихвите за забава от 32 523. 87 лева са изменени на 28 589,75 лева. Жалбата в останалата част за сумата над 25 064. 49 лв. до 84 162,02 лева /главница/ и за сумата над 28 589,75 лева до 32 523,87 лева /лихви за забава/, е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на спора, като е приел, че пред него Ранчев оспорва установените с РА задължения по ЗДДФЛ в размер на 84 162,02 лева и лихва от 32 523,47 лева без да съобрази, че в тази част РА е отменен с решение 4925/19.07.2018г. по адм.д. 6999/2017г. на Административен съд София град. Решението в частта, с която РА е отменен не е било обжалвано от административния орган, поради което е влязло в сила и не е било предмет на касационна проверка по адм. д. 13771 от 2018 г. на ВАС. Делото е било върнато за ново разглеждане на АССГ относно установените с РА задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. на В. Ранчев в размер на 499 739,16 лв. и лихви 193 121,40 лв. С оглед изложеното като се е произнесъл извън предмета на спора АССГ е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили. По същите съображения решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3547 от 03.07.2020 г., постановено от Административен съд - София-град по адм.д. 5742/2019 г., с което съдът е изложил мотиви, че се е произнесъл по целия спор също подлежи на обезсилване. На основание чл. 227 от АПК настоящата касационна инстанция следва да реши спора по същество. Процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Установено е, че през 2012 г. В. Ранчев е извършил вноски на каса на парични средства общо в размер на 6 854 166 лв. по банкови разплащателни сметки на три юридически лица: Йонн Комерс ЕООД, Пунта Прима ЕООД и Бабел Комуникейшънс ЕООД с основание за внасяне на сумите "търговски заем по договор", "захранване на каса", "служебен аванс". Същевременно по данни от информационния масив на НАП е констатирано, че през ревизирания период на финансовата 2012 г. жалбоподателят е получил доходи от трудови правоотношения в общ размер на 1 764,98 лв. При направена съпоставка на притежаваните имущества и извършените разходи от лицето общо в размер на 6 431 506, 93 лв., с декларираните и/или получени от него доходи общо в размер на 179 788, 03 лв., органите по приходите са установили превишение на разходите над приходите /недостиг на парични средства/ в размер на 5 838 435, 62 лв., което е обосновало наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК. В резултат на изложеното с Ревизионен акт Р-2002216004413-091-001/16.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София на В. Ранчев за 2012 г. са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 583 901,18 лв. и лихви в размер на 225 644,87 лв. С Решение 4925/19.07.2018 г. постановено по адм. дело 6999/2017 г. по описа на АССГ оспорения РА е изменен като установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 583 901,18 лв. са определени на 499 739,16 лв., а лихвите в размер на 225 644,87 лв. са определени в размер на 193 121,40 лв. РА в останалата част за сумата над 499 739,16 лв./главница/ и над 193 121,40 лв./лихви/ е отменен, тъй като въз основа на прието заключение на ССЕ е установено, че Ранчев е превел по сметка на Бабел Комуникейшънс ЕООД сума в общ размер на 1 371 000 лв., а не както е прието в хода на ревизията в размер на 1 753 000 лв. Така административният съд е стигнал до заключението, че общата годишна данъчна основа за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 840 972, 83 лв. следва да бъде коригирана на 4 999 352, 61 лв., въз основа на което е изчислил, че дължим данък за довнасяне възлиза на 499 739, 16 лв., а лихвите за просрочие в размер на 193 121, 40 лв. Погрешно обаче съдът е извадил от констатирания недостиг на парични средства установените доходи по трудови правоотношение в размер на 1 764, 98 лв., в резултат на което незаконосъобразно е изменил РА приемайки, че недостига на парични средства е в размер на 4 997 587, 63 лв. Решението е отменено в тази си част, като настоящата инстанция приема, че паричният поток на Ранчев следва да бъде коригиран по следния начин: В приходната част следва да се съберат начално разполагаема сума в брой в размер на 413 283, 28 лв., налична сума по банкова сметка в размер на 90,11 лв. и общо приходи в размер на 61 764, 98 лв., в които влиза сумата от 1764,98 лв. /приходи от трудови правоотношения/ и сумата от 60 000 лв. /предоставен служебен заем от Пунта Прима ЕООД и Йонн Комерс ЕООД/ или общо приходите на Ранчев за 2012 г. следва да се определят на 475 138,37 лв. В разходната част следва да участват всички суми, за които в хода на развилите се производства е безспорно установено, че са внесени лично от Ранчев, без значение с какви декларации за произход са били придружени те, а именно за Йонн Комерс ЕООД общо направени вноски от Ранчев на каса в размер на 1 932 440 лв.; за Бабел Комуникейшънс ЕООД внесените суми са в общ размер на 1 371 000 лв. и за Пунта Прима ЕООД общо направени вноски на каса са в размер на 2 114 286,80 лв. Сборът на цитираните суми, внесени лично от Ранчев по сметки на цитираните дружества възлиза на 5 417 726,80 лв. От разликата между приходи и разходи се установява недостиг на парични средства в размер на 4 942 588,43 лв., съответно дължим данък в размер на 494 258,84 лв./главница/ и дължима лихва за забава в размер на 186 645,40 лв. С оглед презумпцията, регламентирана в чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, което в случая е сторено от страна на приходната администрация. Въпреки предоставената възможност да ангажира доказателства, ревизираното лице не е опровергало формираните констатации, поради което правомерно и законосъобразно е обложен по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. Като се е произнесъл по същество извън частите, в които РА се оспорва, съдът е постановил обжалваното решение извън предмета на спора, поради което то се явява недопустимо. Предвид изложеното същото следва да бъде обезсилено ведно с решението за поправка на очевидна фактическа грешка. РА следва да се измени като се определи дължим данък на основание чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 494 258,84 лв./главница/ и дължима лихва за забава в размер на 186 645,40 лв. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели следва да се присъдят разноски за двете инстанции съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. За първоинстанционното и настоящото производство на Директора на дирекция "ОДОП" гр.София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 19 301,89 лв. За разглеждането на делото на първа инстанция Ранчев е направил разноски в общ размер на 720 лв. от които 10 лв. ДТ и 710 лв. депозит за вещо лице за ССЕ и ДССЕ, а за разглеждането пред касационната инстанция е заплатил държавна такса в размер на 429,23лв. С оглед уважената част от жалбата на Ранчев следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 111,17лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,