Решение № 7163 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 228/2020 г.

Решение № 7163 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 228/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министъра на земеделието храните и горите, чрез процесуален представител срещу решение № 156 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 162/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово. С обжалваното решение по жалба на Д. Т. е отменена заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на МЗХГ, в частта й в която извън одобрения окончателен специализиран слой площи "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. са останали парцели № 14218 - 567 - 3 -1, от 0, 19 ха по КК на гр. Габрово и имоти с № 48605 - 414 - 1 - 1 и 48605 - 414 - 2 - 3, като част от имот с идентификатор 48605.27.51 по КК на с. Мичковци, общ. Габрово. С решението преписката е върната на административният орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е постановил решението си като е кредитирал като единствено доказателство заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, която отразява фактическото състояние на съответните парцели към 20.10.2019 г., но не и към датата на приобщеното по делото самолетно заснемане, извършено към 07.08. - 13.08.2018 г. Излага, че в така приетото заключение не се съдържат отговори на въпросите налице ли са допустими за подпомагане площи в изпълнение на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. Претендира отмяна на оспореното решение. Не претендира разноски. Ответната страна - Д. Т. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на пето отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови оспореното решение административният съд е, счел че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Възпроизвеждайки дословно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е стигнал до извод, че заявените от кандидата парцели за подпомагане, неправилно са изключени с процесната заповед от площите, допустими за подпомагане. Изложени са мотиви, че съобразно заявление за подпомагане с УРН 574781, УИН 07.22.0518/46976 част от парцелите са заявени като овощна градина - сливи, а останалите парцели са заявени като ливада за косене. Според съдът, вещото лице след оглед на място и разчитане на снимките от цифровата ортофотокарта на заявените парцели е установило, че имот с № 14218 - 567 - 3 -1 - сливи от 0, 19 ха представлява два имота по КК на гр. Габрово с идентификатори 14218.524.220 и 14218.304.406, като първият имот е посочен в КК и КР като урбанизирана територия - незастроен имот за жилищни нужди, а втория- земеделска земя, овощна градина. Позовавайки се изцяло на заключението на приетата по делото СТЕ, съдът е достигнал до извода, че заявеният имот от 0, 19 ха е в добро земеделско състояние, поддържан е и отговаря на критериите за подпомагане, поради което неправилно е изключен от площите, допустими за подпомагане с оспорената заповед. Посочил е, че съгласно чл. 9 от Наредба № 2/26.03.2018 г. 1. най-малко 70% от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи. По отношение на имоти с № 48605 - 414 - 1 -1 и 48605 - 414 - 2 -3, част от ПИ с идентификатор 48605.27.51 по КК на с. Мичковци, общ. Габрово, съдът е установил, че трайното предназначение на територията за целия имот е територия на транспорта и начин на трайно ползване - за летище, аерогара. Площта на целия имот по КК е 147, 851 дка., като са формирани два отделни имота в обхвата на целия имот съответно с площи 7, 09 ха и 0, 51 ха. Същите представляват буферна зона за обезопасяване на пистата на летището, затревена и окосена, поддържана в добро земеделско състояние, констатирано при огледа на терен на 20.10.2019 г. Съдът е счел, че в случая мотивите на административният орган за изключване на тези имоти от допустимия за подпомагане слой площи е неизпълнение на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г., а именно, че не са земеделски площи, като трайното предназначение на територията за целия имот е територия на траспорта и начин на трайно ползване - за летища, аерогара. Изложил е съображения, че процесните имоти не са инженерно - техническо съоръжение, нито транспортна инфраструктура и прилежащите към нея територии - пътища с трайна настилка, железопътни линии, летища и др. Същите са отделени и обособени чрез ограждането им, като част от целия ПИ 48605.27.51 с площ 147, 851 ха, като са извадени пистата, сградите и техническата инфраструктура в парцела, а останалата част от БЗС е формирала процесните два имота, заявени за подпомагане. Въз основа на тези изводи, основани изцяло на заключението на вещото лице, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и я отменя. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Не се спори между страните, че ответника по касация е земеделски стопанин и е подал заявление за подпомагане с УРН 574781, УИН 07.22.0518/46976 и е останал недоволен от заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. като част от системата за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран за 2018 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г., отразяване на резултатите от теренни проверки и чрез разглеждане на подадени възражения. От представеното по делото писмо изх. № 10 -356 от 22.04.2019 г., издадено от директора на дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в МЗХГ се установява, че за кампания 2018 г. бенефициентът Д. Т. е заявил за подпомагане 34 парцела, като обект на възражението до МЗХГ са 6 парцела от които за 3 парцела възражението не е уважено. Съгласно данните в писмото парцелите попадат изцяло под самолетни снимки заснети в периода 07.08.2018 г - 13.08.2018 г., т. е за тези територии е извършена дешифрация на актуална /релевантна за кампанията/ Цифрова ортофото карта, в резултат на което част от площите попадат извън специализирания слой площи, допустими за подпомагане, тъй като са оценени като неподдържани и следователно - негодни за подпомагане, съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съгласно чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от отделни системи, определени по ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105, според § 4 от заключителните и разпоредби. Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране /компютърно разчитане/ на актуална цифрова ортофотокарта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтните парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтните парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП в приложимата редакция е разписано правомощието на министреството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е действалата към този момент Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Изводите на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, основани изцяло на заключението на вещото лице са незаконосъобразни и несъответни на приложимите материално правни разпоредби. Доводите на административният орган за недопустимост на подпомагане на площите, съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018 г. установени с дешифрация на актуална цифрова ортофото карта не са опровергани от заключението на вещото лице и представените по делото доказателства. Административният съд е следвало да отчете, че заключението на вещото лице не почива изцяло на обективни данни, каквито се съдържат в системата за идентификация на земеделските парцели. В обжалваната заповед на министъра на земеделието, храните и горите изрично е посочено, че слоят площи, допустими за подпомагане за 2018 г. е актуализиран чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане, както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината. Поради това и заключението на вещото лице, с помощта на което съдът проверява коректността на констатациите на административния орган, следва да се основава на данните, добити чрез дешифриране на актуалната цифрова ортофотокарта, чрез извършени проверки на място или специализирани теренни проверки. Съобразно тези данни, въз основа на информацията за реалното ползване и предназначение на парцелите, може да се направи точна и съответна по време преценка за наличието на основание за изключването на определени парцели или части от тях от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В случая заключението на вещото лице не е изготвено при посочените по-горе условия. Видно от заключението на вещото лице и приложените справки по кадастрална карта от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Габрово, поземлен имот с идентификатор 14218.524.220 с площ 1396 кв. м. е с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Имот с идентификатор 48605.27.51 с площ 147851 кв. м. е отбелязан в КК и КР с трайно предназначение на територията: Територия на транспорта и начин на трайно ползване за летище, аерогара. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. като земеделски площи се класифицират тези части от територията на страната, които притежават природни дадености, правещи ги пригодни за извършване на земеделска дейност. Земеделски площи, в зависимост от начина на ползването/поддържането им са обработваеми земи, постоянно затревени площи или трайни насаждения. "Обработваеми земи" са площите, съгласно чл. 4, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, а именно земя, която се обработва за производство на култури, или площи, които са на разположение за производство на култури, но оставени под угар в съответствие с членове 22, 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 1257/1999, с чл. 39 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, независимо дали на тази земя са разположени оранжерии или подвижни или неподвижни навеси. За обработваеми земи се считат и така нар. временни затревени площи, съгласно Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, до преминаване на периода от пет последователни години на заявяване, в които са извън сеитбооборота на стопанството. Постоянно затревени площи са площите съгласно чл. 4, § 1, б. "з" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, като съгласно взетите национални решения за "Постоянно затревени площи" се считат площите, използвани за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), които не са били включени в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече. Те могат да включват други подходящи за паша видове като храсти или дървета, при условие че тревата или другите фуражи, остават преобладаващи. "Трайни насаждения" са насажденията съгласно чл. 4, § 1, б. "ж" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, а именно земеделските площи заети с култури, които не участват в сеитбооборота и са различни от постоянно затревените площи, които заемат земята в продължение на пет години и дават реколта многократно. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., Раздел II Критерии за класифициране на земеделските площи е посочено, че не са земеделски площи - чл. 3, ал. 1, т. 3 урбанизираните територии - градски структури, застроени площи извън населените места, гробищни паркове, други инженерно-технически съоръжения (соларни паркове, паркинги, производствени площадки и др.), зони за спорт и отдих (писти, паркове, стадиони, хиподруми, голф игрища и др.); т. 6 транспортната инфраструктура и прилежащите към нея територии - пътища с трайна настилка, железопътни линии, летища и др. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. площите по ал. 1 са трайно неподходящи за подпомагане и не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане". По делото е безспорно, че заявените от кандидата имоти попадат именно в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Наредба № 2/26.03.2018 г., тъй като поземлен имот с идентификатор 14218.524.220 с площ 1396 кв. м. е с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Имот с идентификатор 48605.27.51 с площ 147851 кв. м. е с начин на трайно предназначение на територията: Територия на транспорта и начин на трайно ползване за летище, аерогара. По отношение на имот 14218.304.406, представляващ земеделска земя - овощна градина, съгласно цифрова ортофотокарта/дешифрация е недопустим за подпомагане на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. - висока трева и храсти и без поддръжка на междуредията. Съгласно цитираната разпоредба трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато почвената повърхност в междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи /угарна, чимово - мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване/. Съгласно ал. 3 на чл. 9 от Наредба № 2/26.03.2018 г. изискването по ал. 1, т. 2 се счита за изпълнено, когато следите от дейностите са разпознаваеми през цялата календарна година. В случая не е спорно, че парцела попада изцяло под самолетните снимки заснети в периода 07.08. - 13.08.2018 г., следователно за тези територии е извършена дешифрация на актуалната /релевантната/ за кампанията Цифрова ортофотокарта, в резултат на което площите попадат извън специализирания слой ПДП, тъй като са оценени като неподдържани и следователно негодни за подпомагане, съгласно наредбата. Обстоятелството, че към датата на извършване на огледа от страна на вещото лице на 20.10.2019 г., повече от една година след датата на самолетното заснемане, извършено към 07.08. -13.08.2018 г. и установеното от вещото лице, че са видими разпознаваеми следи от косене и остатъци от окосена трева, не може да опровергае мотивите на административният орган за неизпълнение на изискването на чл. 9, ал. 1, т. 2 от наредбата. На следващо място видно от заключението на вещото лице имот 14218.304.406, представляващ земеделска земя - овощна градина е маломерен и като такъв е недопустим за подпомагане на основание чл. 38в, ал. 3 от ЗПЗП, при изключването на имот 14218.542.220 на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от наредбата тъй като е с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди. По отношение на имоти № 48605 - 414 - 1 - 1 и 408605- 414 - 2 - 3, представляващи част от ПИ с идентификатор 48 605.27.51 по КК на землище Мичковци с трайно предназначение на територията за целия имот - територия на транспорта и начин на трайно ползване за летище, аерогара. Съгласно данните от самолетното заснемане от 07.08. - 13.08.2018 г. и извършена дешифрация на актуалната Цифрова ортофотокарта, целият парцел е недопустим за подпомагане на осн. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. тъй като площта е неземеделска - летище и прилежащи площи и попада също така в имот 48605.0.51 с НТС - Писта за излитане на самолети и хеликоптери. Приетите по делото и обсъдени от вещото лице справки по кадастралната карта за процесният имот и самолетни снимки доказват наличието на хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г. относно статута на парцела с трайно предназначение на територията - територия на транспорта и начин на трайно ползване: за летище аерогара. Видно от представената справка от СГКК - гр. Габрово към 18.09.2019 г. няма издадена заповед за изменение в КККР. За да бъде допустим за подпомагане този парцел, представляващ неземеделска площ, следва да отговаря на условията допустими за подпомагане на "Постоянно затревени площи", съгласно чл. 4, § 1, б. "з" от Регламент (ЕС), а именно площите да се използват за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи/саморазсадени/ или чрез култивиране/изкуствено засети/, които не са били включени в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години. Те могат да включват други подходящи за паша видове като храсти и/или дървета, при условие че тревата или другите фуражи остават преобладаващи. В случая по отношение на имот № 48605 - 414 - 1 - 1 и 408605- 414 - 2 - 3, представляващи част от ПИ с идентификатор 48 605.27.51 по КК на землище Мичковци с трайно предназначение на територията за целия имот - територия на транспорта и начин на трайно ползване за летище, аерогара тези предпоставки не са налице. Констатацията на вещото лице, че кандидата за подпомагане е формирал два отделни контура в обхвата на целия имот, съответно с площи 7, 09 ха и 0, 51 ха, представляващи буферна зона за обезопасяване на пистата на летището, затревена и окосена, поддържана в добро земеделско състояние, констатирано при огледа на терен, извършен на 20.10.2019 г. не може да обори констатациите на административният орган, въз основа на извършеното самолетно заснемане от 07.08. - 13.08.2018 г. и извършената дешифрация на Цифровата ортофотокарта, относно целия парцел, че площта на целия парцел е неземеделска. На следващо място тези констатации на вещото лице не са подкрепени по делото с каквито и да е писмени доказателства и не са ангажирани такива за промяна предназначението на парцела от територия на транспорта и начин на трайно ползване - за летище, аерогара в земеделска земя или пък доказателства, че процесните неземеделски площи са допустими за подпомагане по смисъла на чл. 32, § 2 от Регламент (EC) № 1307/2013. С оглед на изложеното, наведените в касационната жалба оплаквания за незаконосъборазност на оспореното решение са основателни. Съдът неправилно доверявайки се изцяло на заключението на приетата по делото СТЕ, изолирайки представените от касатора доказателства по отношение на процесните парцели и обстоятелството, че всички те попадат в частта от страната, покрита със самолетни снимки от 07.08. -13.08.2018 г., поради което при преценката свързана с изпълнение критериите за подпомагане за всеки от тях за кампания 2018 г. е взето предвид актуалното им състояние е стигнал до погрешни правни изводи. Чрез осъществените действия по разчитане на цифровата ортофото карта, част от имотите са останали извън определения слой "Площи, допустими за подпомагане" за процесния период, тъй като състоянието им не е отговаряло на изискванията на Наредба № 2/26.03.2018 г. за определяне на същите като допустими за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Тези констатации не са оборени в хода на първоинстанционното производство с относимите доказателства, а приетото по делото заключение на СТЕ не се отнася за състоянието на парцелите към спорния момент 07.08. -13.08.2018 г. и не дава отговор на въпросите на представената ортофотографска карта налице ли са или не недопустими елементи и изпълнени ли са условията на Наредба № 2/26.03.2018 г. В същото време административната преписка съдържа доказателства в подкрепа на постановения отказ, които не са оборени от ответника по касация, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Като е достигнал до различен правен извод и е отменил оспорената пред него заповед, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна. С оглед на това, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество с решение, с което жалбата на Д. Т. срещу заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите се отхвърли като неоснователна. Независимо от изхода на спора разноски в полза на касатора не се присъждат тъй като такива не се претендирани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение