Решение № 10712 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 692/2016 г.

Решение № 10712 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 692/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие - гр. Дулово срещу решение № 84 от 30.11.2015 г., постановено от Административен съд - Силистра по адм. д. № 97/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно решение, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в погрешна квалификация на съда относно твърдяния отказ на ОСЗ - Дулово и в несъобразяване от съда с установеното от вещото лице по делото и представения от жалбоподателя нотариален акт за собственост. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да намали размера на присъдените разноски в първоинстанционното производство. Ответникът - ЕТ "Мотик-41-Едие Али" оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Панайотова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованите страни - Х. Х. И. и Н. Х. С. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение, тъй като оспореният отказ на началника на ОСЗ - Дулово да бъдат извършена промяна в регистъра на собствениците и на имотите към КВС, след което да бъде издадена актуална скица на имота, е извършен в нарушение на материалния закон. Изложил е, че с оглед влязлото в сила решение № 148/26.01.98 г. на Силистренския окръжен съд, е следвало да бъде вписано в регистъра на собствениците по реда на чл. 34 и сл. от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, в каквато насока са и изводите на първоинстанционния съд. Счита, че за неоснователно възражението на началника на ОСЗ - Дулово, че не се касае за един и същ имот, тъй като според заключението на допуснатата СТЕ отразените и в двете скици от 1994 г. земеделски земи представляват един и същ имот. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 84 от 30.11.2015 г., по жалба на ЕТ "Мотик-41-Едие Али" е отменена Скица № Ф03244 от 08.07.2015 г. на имот № 117369, в землището на с. Черник, ЕКАТТЕ 81966, обективираща отказа на началника на Общинска служба по земеделие - Дулово да бъдат извършени административни услуги - въвеждане на промяна в регистъра на собствениците и на имотите към КВС, след което да бъде издадена актуална скица на имота и преписката е върната на ОСЗ-Дулово за ново произнасяне по заявлението на ЕТ. Със същото решение е осъден административния орган да заплати на ЕТ"Мотик-41-Едие Али" разноски по делото в размер на 830 лв. За да достигне до този резултат Административен съд - Силистра е приел, че е сезиран с жалба, която е предявена срещу отказа на ОСЗ - Габрово да извърши промени в КВС и регистъра досежно имот № 117369 в землището на с. Черник и изготвяне на скица за същия, необходима за удостоверяване на правото на собственост на заявителя и евентуалното разпореждане с него. В мотивите на атакуваното решение е отразено, че Решение № 148 от 26.01.1998 г. на Окръжен съд - Силистра е влязло е в сила, било е известно на всички страни по делото и по аргумент от чл. 297 ГПК е станало задължително за всички съдилища, учреждения и общини, вкл. за ОСЗ - Дулово. Съдът е приел, че представените съдебни решения, с които се констатира или отрича, съществуването на подлежащи на вписване актове са документи, предвидени изрично в т. 7 на Приложение № 6 към чл. 35, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г., въз основа на които е следвало административният орган да се извърши съответното вярно отбелязване в регистъра на собствениците по партидата на процесния имот, като изключи заинтересованите страни по делото. Първоинстанционният съд е преценил, че т. 7 на Приложение № 6 към чл. 35, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. и ЗКИР не дават правомощия на административния орган в случая да оспорва валидния нотариален акт на ЕТ и материализираните права с него, нито да защитава чужди права, отречени по отношение на процесния имот с влязъл в сила съдебен акт. След анализ на всички събрани доказателства, АС - Силистра е извел заключение, че издадената на 08.07.2015 скица от ОСЗ - Дулово на практика представлява незаконосъобразен отказ да бъдат извършени промените в КВС и регистрите към нея по реда на чл. 18 от Наредба № 49/2004 г., по начина, по който са поискани от ЕТ "Мотик-41-Едие Али", поради което го е отменил и е върнал преписката за ново разглеждане на компетентния орган. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното съдебно решение точно е преценено, че издадената Скица № Ф03244 от 08.07.2015 г. съдържа отказ на началника на Общинска служба по земеделие - Дулово от извършване на административни услуги - въвеждане на промяна в регистъра на собствениците и на имотите към КВС и издаване след това на актуална скица на имота. Съгласно разпоредбите на 14, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредба № 49/05.11. 2004 г., дейностите и услугите за поддържането на КВС обхващат отразяване на промени в регистрите и издаване на съответните удостоверителни документи, като поддържането се извършва от съответната ОСЗ - чл. 15, ал. 1 от същата наредба. Изрично е регламентирано в чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 49, че общинската служба по земеделие, по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересувани лица издава и заверява скици на поземлените имоти от картата на възстановената собственост, като скицата е копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Правилно е прието в обжалваното решение, че се касае до имот, попадащ в КВС, върху който е установено правото на собственост на ответника по касационната жалба и ОСЗ - Дулово му дължи исканите административни услуги. Към момента на подаване на искането до административния орган правото на собственост на записаните в регистъра към КВС Х. Х. И. и Н. Х. С., като негови съсобственици е отречена с влязло в сила съдебно решение, като е отменен и титула им за собственост. Възникналият спор за материално право е разрешен от Силистренския окръжен съд, при което се следва дължимата се промяна в КВС и регистъра към нея. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за обективна невъзможност да се издаде исканата скица за имот № 117369 с площ 2.605 дка, тъй като площа по нотариалния акт на ЕТ"Мотик-41-Едие Али" е 2.076 дка. Безспорно е установено по делото от представените писмени доказателства и заключението на назначената по делото експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда, че отразените в двете скици от 1994 г. земеделски земи, представляват един и същ имот, но едната скица е издадена по парцеларния план на Стопанския двор на с. Черник, а другата - по плана на имотите с възстановими стари реални граници в землището на селото. Според вещото лице, те се различават поради това, че първият план е изработен съгласно чл. 45, ал. З ППЗСПЗЗ а вторият - съгласно чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, но представляват един и същ имот. Спорът относно вещните права върху процесния имот между ответникът по настоящото дело и заинтересованите страни е разрешен с влязло в сила решение № 148 от 26.01.98 г. на Силистренския окръжен съд, което е известно на страните по делото и е задължително за тях, поради което административният орган следва да се извърши съответното вярно отбелязване в регистъра на собствениците по партидата на процесния имот. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че не е налице отказ от извършване на административна услуга, тъй като е издадена Скица № Ф03244 от 08.07.2015 г. на началника на Общинска служба по земеделие - Дулово. В заявлението на ЕТ"Мотик-41-Едие Али" е посочено, че искането е за издаване на актуална скица с отразени промени в собствеността на имота. Иска се и издаване на нова скица след извършване на промяната в КВС и регистрите към нея. Извършването на промени в КВС и регистрите към нея по реда на чл. 18 от наредбата съставлява административна услуга, която е предопределяща по отношение на искането за издаване на нова скица, вече с отразените промени. Издадената от административния орган скица на 08.07.2015г, без отразяване на исканите ит ЕТ промени, представлява отказ от извършване на услуга, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Направеното с касационната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна. Приключването на устните състезания в първоинстанционното производство е крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път възражение за прекомерност в касационното производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,