Решение № 6808 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2010 г.

Решение № 6808 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Атанасов Лазаров от гр. София чрез пълномощника му адв. Велкова срещу решение № 576 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 6977/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", конституиран по реда на чл. 153, ал. 3 от АПК, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Лазаров срещу заповед № ЧР-09-634 от 17.09.2009 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка със заповед № 1274 от 17.09.2009 г. за корекция в длъжностното разписание, в сила от 23.09.2009 г., на същия му е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Съдът е установил, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността "главен експерт" в сектор "Културни и образователни програми" в отдел "Социални проекти" към дирекция "Социални програми" в ИА "Социални дейности на МО". Приел е, че издадената заповед съответства на закона, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че длъжността, заемана от Димитър Лазаров, е отпаднала като нормативно определена позиция, както и като съвкупност от определени функции и задължения, присъщи на длъжността. Решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, като се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на агенцията (отм.), която оправомощава изпълнителния директор на цитираната администрация да извършва структурни и функционални промени в ИА, както и да назначава и освобождава главния секретар и държавните служители в агенцията. Несъстоятелно е и възражението, изтъкнато в касационната жалба, че е незаконосъобразно изменението в щатното разписание, извършено чрез корекция, а не чрез утвърждаване на ново длъжностно разписание. Определящо за законосъобразното изменение на длъжностното разписание е същото да бъде извършено от компетентен орган съобразно предоставените му правомощия, като каква ще е юридическата форма - корекция, изразяваща се в частична промяна, или приемането на изцяло ново длъжностно разписание, е преценка по целесъобразност на административния орган. Съответен на материалния закон е и изводът на административния съд, че по делото по безспорен начин се е установило реалното съкращаване на длъжността на жалбоподателя. Правилно съдът е приел за установено, че с влизане в сила на новото щатно разписание, е закрит секторът "Културни и образователни програми", включително щатните бройки за главен експерт, следователно отпаднала е длъжността на жалбоподателя. Обосновано е прието също така, че характерните за длъжността на жалбоподателя функции и задължения не се припокриват с нито една от длъжностните характеристики за която и да е от 57 броя длъжности в дирекция "Социални програми". При това положение съответен на материалния закон и доказателствата по делото е изводът на Административен съд София-град, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е извършено при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд София-град решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 150 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,