Решение № 7225 от 29.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Ванков, представляван от адвокат Филипов, с правно основание чл.238, ал.1 във вр. с чл. 239, ал.1, т.1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение 2203/09.03.2022г. на Върховен административен съд ( ВАС) по административно дело 11287/2021г. Според искателя, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като нови писмени доказателства посочва протоколи от досъдебни и съдебни производства, обективиращи разпити на свидетели. Твърди, че в решението си ВАС се позовал на показанията на свидетелите Д. Кръстев, Д.Такев, В. Христов, Р.Ранов и други. При анализа на свидетелските показания и съпоставянето им с тези дадени в хода на наказателното производство се установявали разминавания. ВАС неправилно е приел, че е установено неправомерно поведение от страна на искателя, което да представлява основание за наложеното му дисциплинарно наказание. Моли за отмяна на решение 2203/09.03.2022г. на ВАС по адм.д. 11287/2021г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът, министърът на вътрешните работи, представляван от юрисконсулт Йовчева, оспорва искането за отмяна като неоснователно. При извършена служебна проверка, петчленният състав на Върховния административен съд приема, че искането за отмяна е допустимо като подадено в срока по чл.240, ал.1, т.1 АПК от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледаното по същество искане е неоснователно по следните съображения от правна страна: В настоящото производство се иска отмяна на влязло в сила решение 2203/09.03.2022г. на ВАС по адм.д. 11287/2021г. Посочено е правно основание на искането чл.239, ал.1, т.1 АПК, поради открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни на някое от основанията посочени в чл. 239 АПК. Съгласно посочената разпоредба на чл.239, ал.1, т.1 АПК, основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства, които установяват нови обстоятелства по делото и са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но са били неизвестни на страната поради обстоятелства, които са звън нейната воля. Законът изисква тези писмени доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения мотериал по делото не поради виновно поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. При това, тези писмени доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат различен от постановения. Това са юридически факти или доказателства, относими към спорното право, които са нови, т.е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа на страната, искаща отмяна, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Настоящият състав намира, че към искането за отмяна в случая на първо място не са представени писмени доказателства по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от АПК. Писмени доказателства по смисъла на сочената разпоредба са официални документи или частни документи изхождащи от противната страна. Свидетелските показания обективирани в нарочни протоколи не са писмени доказателства по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от АПК. Протоколите, обективиращи разпити на свидетели, независимо дали в досъдебната или съдебната фаза на наказателното производство са официални свидетелстващи документи, които удостоверяват изявления на трети лица свидетели, пред нарочен орган. Свидетелят е лице, конституиран в това му качество, за да даде показания относно свои възприятия. Показанията на свидетеля са гласни доказателствени средства, които имат значение само по делото, по което са дадени. Не могат по едно дело да се използват показания дадени по друго дело. Свидетелските показания винаги са устни и трябва да бъдат събрани по реда на съответния кодекс. АПК в сочената хипотеза не допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на свидетелски показания. По изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на свидетели за потвърждаване на твърдените обстоятелства (т. 4 на ППВС 2 от 1977 г.). Предвид липсата на писмени доказателства по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от АПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. ВАС няма правомощие в това производство да сравнява показания на свидетели, дадени в различни производства. При противоречие в показанията на свидетели, искателят може да сигнализира Прокуратурата на Република България с искане за установяване на неистинност на показания на свидетели. Установената по надлежен ред неистинност на показанията на свидетел представлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, ал.1, т.2 АПК. Тази неистинност обаче не може да се установи от ВАС в хода на производството по отмяна, а единствено в влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд