Решение № 669 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2011 г.

Решение № 669 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производство по делото е образувано на основание чл. 239, т. 1 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по молба на "Олимп Хотелс" ЕООД, със седалище курортен комплекс (к. к.) "Слънчев бряг" община Несебър, област Бургас, с направено искане да се допусне отмяна на влязлото в сила решение № 565/29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2129/2010 г. на Административен съд град Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 1314/27.09.2010 г. на кмета на Община Несебър. В молбата за отмяна се поддържа, че решението противоречи на решение № 9858/18.10.2007 г., постановено по адм. дело № 3516/2007 г. на Върховния административен съд и на определение № 14257/24.11.2010 г. по адм. дело № 14455/2010 г. на Върховния административен съд. Твърди се също така, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради наличие на нови обстоятелства, които са от съществено значение за спора и не са били известни на страната към датата на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът - кметът на Община Несебър, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на искането за отмяна намира, че е направено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. На отмяна в такъв случай според чл. 244, ал. 2, изр. 2 подлежат неправилните решения. С решение от 18.10.2007 г., постановено по адм. дело № 3516/2007 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е отменено решение от 27.12.2006 г., постановено по адм. дело № 540/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отменена заповед № 221/20.04.2006 г. на кмета на община Несебър, с която е наредено премахването на временни преместваеми обекти, разположени в УПИ I, кв. 34 по плана на к. к. Слънчев бряг, община Несебър. Пред Бургаския окръжен съд "Олимп 99" ЕООД е обжалвало заповед № 221 от 20.04.2006 г. на кмета на община Несебър, с която е наредено премахването на временни преместваеми обекти, разположени в УПИ I, кв. 34 по плана на к. к. Слънчев бряг. Съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Касационната инстанция е приела така постановеното решение за неправилно, по съображения, че първоинстанционният съд е изследвал единствено въпроса относно спазването на процедурата по чл. 57а от ЗУТ, но не е обърнал внимание на обстоятелството, че кметът на общината е издал заповед за премахването на временни преместваеми обекти на несъответно правно основание. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 24, ал. 2 във връзка с чл. 22, т. 1 от Наредба № 10 за реда и условията за разрешаване разполагането на временни преместваеми обекти на територията на община Несебър, прието от Общински съвет - гр. Несебър, във връзка с чл. 56 от ЗУТ. По делото е приложено копие от цитираната наредба, но без посочените в заповедта на кмета на общината текстове, вероятно регламентиращи реда за премахването на временните преместваеми обекти. Освен това заповедта е издадена на 20.04.2006 г., към която дата редът и условията за премахването на временните преместваеми обекти са уредени в чл. 57а от ЗУТ. Поради това позоваването на наредбата на общинския съвет противоречи на материалния закон. Изложени са също така мотиви, че при постановяване на решението не са взел предвид обстоятелството, че процесните четири групи дървени сглобяеми постройки са свързани с организацията на извършваното в УПИ I, кв. 34 по плана на гр. Несебър строителство на хотел и че тези постройки се използват като временни складови помещения за съхранение на строителни материали, съблекалня и канцеларии на техническия състав на строителната фирма. Това обстоятелство е отразено както в съставения от работна група на община Несебър констативен протокол от 22.03.2006 г., така и в заключението на вещото лице. При това положение реда за разрешаване поставянето и премахването на тези постройки се урежда не по реда на Раздел IХ на Глава трета от Закона за устройство на територията, а по реда на чл. 54 от ЗУТ. С решение от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 2129/2010 г. на Административен съд град Бургас е отхвърлена жалбата на "Олимп Хотелс" ЕООД, срещу заповед № 1314/27.09.2010 г. на кмета на Община Несебър, с която е разпоредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект - "Павилион № 53", разположен в УПИ I, кв. 34 по плана на к. к "Слънчев бряг"- изток, функциониращ като търговски обект с предназначение за продажба на стоки. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя във връзка с наличие на влязлото в сила решение по адм. дело № 3516/2007 г. на ВАС, имащо за предмет същите обекти, като е изложил мотиви, че към момента на издаването на оспорената пред него заповед № 1314/2010 г. фактическата обстановка е различна от тази към момента на издаването на предходната заповед № 221/2006 г., тъй като обектите в сравнение с вида им през 2006 г. са преустроени и вече не представляват складове за строителни материали, обектите са приети на ниво "груб строеж" през 2007 г., и дори да са имали качеството на временни строежи към момента на издаването на първата заповед за премахването им, към настоящият момент те вече се използват като търговски обект и жалбоподателя го отдава под наем. Временните постройки са разположени пред действащ хотел и представляват преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ с оглед конструкцията и материалите, от които са изградени. Същите са поставени без разрешение и подлежат на премахване съгласно разпоредбата на чл. 57а от ЗУТ. Поради тези мотиви заповедта на кмета на Община Несебър е приета за законосъобразна и жалбата срещу нея е отхвърлена. Не е налице основание за отмяна, ако двете съдебни решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори спорът да е между същите страни, и с идентичен предмет. Това, че административните актове са издадени между същите страни и предметът им касае едни и същи обекти, не обуславя наличие на основанието за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като в случая се касае до дела, чиито предмет са били различни административни актове. Обжалваните административни актове имат за предмет обекти, намиращи се в УПИ I, кв. 34 по плана на к. к. "Слънчев бряг", собственост на молителя, но по повод тяхното премахване са издадени две заповеди - през 2006 и през 2010 г., като състоянието на обекта е било различно към двата относими момента. Нещо повече, въпреки сравнително дългия период от време - четири години, молителят не е съобразил изискванията на ЗУТ по отношение на получаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти. С оглед на това ВАС и АС Бургас са се произнесли с различни съдебни решения по законосъобразността на различни административни актове, и решенията им не могат да бъдат признати за противоречиви и отменени по искания ред за отмяна на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК, защото предметът на делата е различен и липсва законовото изискване за тъждественост. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, което допуска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, въпреки че е положила дължимата се грижа за водене на процеса. В случая тези изисквания на приложимата законова норма не са налице. Като ново обстоятелство и ново писмено доказателство се сочи изготвена през 2011 г. нова актуализация по ПБЗ, в който са нанесени в текстовата и в графичната част промени по отношение на постройките, предвидени за временно строителство. Представеното с молбата за отмяна копие на актуализация № 2 не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и не обоснова нови факти, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. Това са новонастъпили обстоятелства, които са създадени след влизане в сила на съдебното решение, поради което могат да бъдат само основание за ново искане до административния орган за произнасянето му съобразно изменението на строителния регулационен план. Що се отнася до определение от 24.11.2010 г. по адм. дело № 14455/2010 г. по описа на ВАС, с което е спряно допуснатото предварително изпълнение на заповед № 1314/27.09.2010 г. до произнасянето на АС Бургас с решение по законосъобразността на посочената заповед, то е ирелевантно за производството по отмяна, тъй като спирането на допуснатото предварително изпълнение на административния акт има правно значение до момента на влизане в сила на съдебното решение по адм. дело № 2129/2010 г. на АС Бургас. Освен това е недопустимо да бъдат противопоставяни мотивите на определението по отношение на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на същия административен акт. Предвид на това не е налице основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК