Решение № 9842 от 18.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Карачоджукова от гр. Асеновград против Решение 1950/04.11.2022 г., постановено по адм. дело 1869/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Агенцията за хората с увреждания, Регионална дирекция Социално подпомагане Пловдив, Първи състав на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към УМБАЛ Пловдив АД и ТЕЛК Пловдив не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Е. Карачоджукова против експертно решение /ЕР/ 0738, от заседание 104/03.06.2022 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Карачоджукова срещу ЕР 0230 от зас. 011/24.01.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Първоначално, при извършено освидетелстване от ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, на Карачоджукова са били определени 60% трайно намалена работоспособност /ТНР/ с ЕР 0108 от зас. 006/11.01.2021г., с дата на инвалидизация 04.11.2020г., за срок от 1 година, с водеща диагноза [заличен текст]. При преосвидетелстване, с ЕР 0230 от зас. 011/24.01.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД на лицето са били намалени процентите ТНР съответно на 40%, за срок от 2 години при същата отразена диагноза. По жалба срещу ЕР НЕЛК е извършила проверка по документи и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК по всички поводи определила е краен процент ТНР 40 % по Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ от 03.08.2018 г., потвърдила е срока на инвалидността, датата на инвалидизиране, причинната връзка и противопоказните условия на труд. Установено е било, че лицето е с диагностициран [заличен текст] от над 10г. Въз основа на данните от медицинското досие, прието е било наличието на [заличен текст]. В хода на съдебното оспорване служебно е била назначена съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, впоследствие заличена, поради изричното настояване на жалбоподателката. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира съдебното решение на Административен съд Пловдив за постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Безспорно е, че Е. Карачоджукова се е отказала в съдебно заседание от назначаване на исканата с жалбата съдебно медицинска експертиза по релевантни за изясняването на спора въпроси и съдът е отменил определението си за назначаването й, с каквото правомощие разполага. Веднъж обаче преценил, че е необходима за изясняване на спорния предмет /арг. чл. 171, ал. 2 АПК/, въпреки несъгласието на страната, респективно оттегляне на искането от негова страна, съдът е следвало да допусне извършване на експертизата от лекар с необходимите специални знания в съответната област на медицината, каквито съдът несъмнено не притежава. Като не е обезпечил изготвянето на такава, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващо възможността на страните да докажат твърденията си, от една страна, и възпрепятстващо пълното и всеобхватно изясняване на релевантните факти, от друга, което е достатъчно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът е длъжен да събере всички относими за правилното решаване на спора доказателства, които след това да обсъди обективно в тяхната взаимо връзка и с оглед възраженията на страните, което съдът в конкретния случай не е направил. Нещо повече, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на тези обстоятелства, което в случая се е случило, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, дори и при искане на жалбоподателката за заличаване на експертизата, съдът е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК и да назначи служебно такава, с цел да провери преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспорения административен акт. Като не е осигурил извършването на съдебно-медицинска експертиза, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от пълното и безпротиворечиво изясняване на обуславящи изхода на спора въпроси. Неизяснен е останал така значимият въпрос за [заличен текст], за който се касае [заличен текст], което е от съществено значение за определянето на процента на трайно намалена работоспособност. АС Пловдив е посочил, че не притежава специални знания от областта на медицината за решаването на спорния въпрос, но въпреки това е заличил назначената съдебно-медицинска експертиза. Горното представлява съществено, доколкото поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти, нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК съдебно решение. Съдът е достигнал до необоснован извод за законосъобразност на обжалваното ЕР. Произнесъл се е по този въпрос без да са изискани и събрани релевантни доказателства за тези обстоятелства, поради което е достигнал до правни изводи, които не кореспондират с доказателствения материал по делото и с това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. При новото разглеждане, съдът следва да допусне изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, за да се изясни от какъв [заличен текст] страда Е. Карачоджукова и какъв процент ТНР трябва да бъде определен като съответстващ на характера и интензитета това заболяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизясняването на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Допуснатите от съда нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК като след отмяна на неправилното съдебно решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,