Решение № 2411 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 252/2024 г.

Производството по делото е п о реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Парк Трейд ЕООД, гр. Пазарджик, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 616/27.10.2023 г., постановено по адм. дело 1014/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001321007517-091-001/14.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 458/29.09.2022 г. на директора на посочена дирекция, в частта за установените публични задължения в общ размер на 24 497,05 лв. и лихви в размер на 3 057,20 лв., от които 16 050 лв. главница и 1 987,15 лв. лихви за периоди м.03. и м.04.2021 г. за начислен ДДС и 8447,05 лв. главница и 1 070,05 лв. лихви за периода м.03.2021 г. за неотразено кредитно известие. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът твърди, че незаконосъобразно облагането във връзка с процесния лек автомобил е извършено при определена данъчна основа съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, прилагайки чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС при определяне разходите за изхабяване, т.е. балансовата стойност на ДМА, а не върху пазарната цена съобразно чл. 27, ал. 3, т. 1, б. а от ЗДДС. Счита, че критерият за безвъзмездност не е доказан и в тази връзка сочи, че съдът е следвало да назначи вещо лице, което да установи актуалното състояние на продадените транспортни средства. Акцентира, че реалната стойност на продадените ДМА не е тяхната балансова стойност към датата на продажбите, тъй като начислените амортизации в САП не съответстват на реалното изхабяване на активите. По отношение на процесното кредитно известие, в касационната жалба се излагат аргументи, че същото е издадено без основание от ДСК Лизинг АД, тъй като договорът не е прекратен към датата на издаването му, както и че кредитното известие не е получено от ревизираното лице. Иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в посочената част. Претендира присъждане на направените по делото разноски за първата и касационната съдебна инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирана по делото писмена защита я оспорва и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В случай на искане за разноски от "Парк Трейд" ЕООД прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, на разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА Р-16001321007517-091-001/14.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 458/29.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта за установените публични задължения в общ размер на 24 497,05 лв. и лихви в размер на 3 057,20 лв., от които 16 050 лв. главница и 1 987,15 лв. лихви за периоди м.03. и м.04.2021 г. за начислен ДДС и 8447,05 лв. главница и 1 070,05 лв. лихви за периода м.03.2021 г. за неотразено кредитно известие. В хода на ревизията е установено, че предмет на дейност на Парк Трейд ЕООД е покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, внос-износ; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество и др. Процесните фактури по оспорената част от РА се отнасят до извършени продажби през м. 03.2021 г. и м. 04.2021 г. от страна на Парк Трейд ЕООД на дълготрайни материални активи. Същите са реализирани съгласно фактура 0000000032/25.03.2021 г. към клиента Ивиндъстри ЕООД, гр. Пазарджик, с [ЕИК], с данъчна основа 8 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 600,00 лв., с предмет на доставката - лек автомобил, марка Меrcedes, модел S350 BlueTec 4Матic, с регистрационен номер [рег. номер]; фактура 0000000034/19.04.2021 г. към клиента Аквабилд 67 ЕООД, [населено място], общ. Септември, с [ЕИК], с данъчна основа 8 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 600,00 лв., с предмет на доставката мотокар, както и фактура 0000000035/20.04.2021 г. към клиента Аквабилд 67 ЕООД, с данъчна основа 7 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 400,00 лв., с предмет на доставката - верижен трактор. Предмет на РА е и кредитно известие /КИ/ 0000751106/29.03.2021 г. на стойност (-) 42 235,30 лв. и ДДС (-) 8 447,05 лв., което е издадено към фактура 0000558070/14.11.2018 г. от ДСК Лизинг АД, поради прекратяване на договор за лизинг и неговото неизпълнение от страна на лизингополучателя Парк Трейд АД. Установено е, че дружеството е придобило описаните ДМА, съгласно следните фактури: съобразно фактура 1000000101/02.10.2017 г., издадена от Поли 86 ЕООД, гр. Пазарджик, с [ЕИК], с данъчна основа 182 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 36 400,00 лв., с предмет на доставката - лек автомобил, марка Меrcedes, модел S350 BlueTec 4Matic, с регистрационен номер [рег. номер]; съобразно фактура 0000000201/05.04.2019 г., издадена от Биотренд експорт ЕООД, гр. София, с [ЕИК], с данъчна основа 45 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 9 000,00 лв., с предмет на доставката - мотокар; съобразно фактура 0000000202/10.04.2019 г., издадена от Биотренд експорт ЕООД, с данъчна основа 28 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 5 600,00 лв., с предмет на доставката - верижен трактор; Съобразно фактура 0000550772/22.10.2018 г. с данъчна основа 24 400,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 880,00 лв., с посочено основание на стопанската операция - първоначална вноска и фактура 0000558070/14.11.2018 г. с данъчна основа 97 600,00 лв. и начислен ДДС в размер на 19 520,00 лв., с предмет на доставката - главница по приложение е придобит и употребяван товарен автомобил АUDI Q7, с рег. [рег. номер]. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. Според вещото лице, тъй като по делото няма събрани писмени доказателства за техническото състояние на процесните моторни средства, което състояние евентуално да обосновава многократно по-ниската цена спрямо балансовата им стойност към този момент, експертизата не може да приеме, че тези сделки нямат белезите на безвъзмездни сделки по смисъла на ЗДДС. Експертът е приел, че данъчната основа, посочена в процесното кредитното известие е в размер на 42 235,25 лева и ДДС възлиза на 8447,05 лева. Според заключението по ССчЕ стойността на данъчната основа следва да се формира от сбора на погасителните вноски по главница за периода от 01.04.2021 г. до 01.11.2022 г., посочени в погасителния план към процесния договор за финансов лизинг, като при извършени изчисления съгласно погасителния план, представен по делото се установява, че сборът от погасителните вноски за периода от 01.04.2021 г. до 01.11.2022 г., които не са дължими, възлиза на 21 594,59 евро - с левова равностойност 42 235,35 лева. ДДС върху изчислената стойност възлиза на 8 447 лева. За изясняване на фактическата обстановка по спора и съобразно искане на жалбоподателя по делото са разпитани и двама свидетели Д. Горчев и А. Бабаев. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като същите не кареспондирали със събрания по делото доказателствен материал. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му и в съответствие с материалния закон. След анализ на приложимите разпоредби на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС, съдът е посочил, че по чл. 27, ал. 3, т. 1, б. а от ЗДДС данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81. Приел е, че Ивиндъстри ЕООД приобретател на описания лек автомобил марка Мерцедес, не е регистрирано по реда на ЗДДС лице към датата на издадената от Парк Трейд ЕООД фактура от 25.03.2021 г., като не е спорно и обстоятелството, че доставката на лекия автомобил е осъществена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК, тъй като управител и на двете дружества е лицето И. Лулчев. Съдът е съобразил, че съгласно счетоводен амортизационен план (САП) за 2021 г. на дружеството, процесният лек автомобил, марка Мерцедес, модел S350 BlueTec 4Маtic е въведен в експлоатация на 01.12.2017 г. с първоначална стойност 182 000,00 лв. Начислените амортизации възлизат на сумата от 81 900,00 лв., а остатъчната стойност на актива е 100 100,00 лв., същият е отписан през м.03.2021 г. По отношение на другите активи, включени в САП мотокар и верижен трактор, решаващият състав изложил мотиви, че мотокарът е заприходен с първоначална стойност 45 000,00 лв., начислени са амортизации за 7 500,00 лв. и остатъчната стойност е 37 500,00 лв. и същият е продаден на 19.04.2021 г. за сумата от 9 600,00 лв. с ДДС. Верижният трактор Т 54 ВТ е заведен в счетоводството на дружеството с първоначална стойност 28 000,00 лв., начислени са амортизации за 4 666,60 лв. и остатъчна стойност - 23 333,40 лв., а е продаден на 20.04.2021 г. на цена 8 400,00 лв. с ДДС. Предвид посочените факти и позовавайки се на заключението по ССчЕ, съдът е възприел извода на приходните органи, че е налице безвъзмездна доставка по отношение на лекия автомобил Мерцедес, верижния трактор и мотокара. Счел е, че не се установяват каквито и да е обективни причини за разпореждането с посочените ДМА на стойност толкова по ниска от определената в САП и съответно дори от застрахователната стойност на лекия автомобил. Цитирал е определението за безвъзмездна доставка, според което при нея няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Относно процесното кредитно известие, съдът е приел, че ревизираният е закупил от ДСК Лизинг АД товарен автомобил Ауди Кю 7 през 2018 г., на лизинг, за което са издадени две фактури. Тези две фактури са отразени в дневника за покупките на Парк Трейд ЕООД, касаещи м.10.2018 г. и м.11.2018 г., и съответно дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, като е констатирано, че процесното КИ не е включено в отчетните регистри на задълженото лице нито през периода на неговото издаване - м. 03.2021 г., нито в следващи данъчни периоди. Съдът е приел за безспорно, че Парк Трейд ЕООД се явява лизингополучател съгласно сключен на 18.10.2018 г. договор за финансов лизинг на пътни превозни средства/оборудване 0006380А1 с ДСК ЛИЗИНГ АД - лизингодател и И. Лулчев - солидарен длъжник. Посочил е, че поради неплащане на дължимите лизингови вноски, както и други парични задължения по договора за финансов лизинг, същият е прекратен през м.03.2021 г. с нотариална покана с рег. 4178/2021 г. на нотариус М. Георгиева. Приел е, че с оглед извършеното прекратяване на договора за финансов лизинг, лизингодателят е извършил корекция в посока на намаление на данъчната основа на доставката по повод извършеното прехвърляне на правото на собственост върху автомобила, във връзка с която от страна на ДСК Лизинг АД е издадена фактура 0000558070/14.11.2018 г., и предвид това е издал процесното КИ. Според съда КИ в случая е връчено на ревизираното дружество и това обстоятелство не се оспорва от него. Съдът е формирал извод, че независимо от спора дали договорът е следвало или не да бъде прекратен и независимо от това къде точно се намира обектът на лизинга, получателят на кредитното известие е следвало да го отрази в съответната справка декларация по аргумент от чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че законосъобразно органите по приходите са приложили чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 2 и чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от същия закон и правилно са начислили съответния размер на дължимия косвен данък. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Според чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. По §1, т. 8 от ДР на ЗДДС безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. В случая по делото безспорно е установено, че е налице безвъзмездна доставка на стока - лек автомобил Мерцедес, тъй като определената от Парк Трейд ЕООД продажна цена на актива (9 600,00 лв. с ДДС) е многократно по-ниска както от стойността на неговото придобиване (218 400,00 лв. с ДДС), така и от определената застрахователна стойност (42 000,00 лв.) към момента на продажбата на превозното средство. Аналогично и мотокарът е придобит на стойност от 54 000,00 лв. с ДДС, а е продаден за 9600 лв. с ДДС, а верижният трактор е придобит за 33 600 лева с ДДС, а е продаден за 8400 лв. с ДДС. При определяне на данъчната основа на продадените от дружеството активи, ревизиращите са съобразили разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, който регламентира, че за целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги. За стоки и услуги, за които данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Видно от мотивите, изложени в РД, който съгласно чл.120, ал.2 ДОПК е неразделна част от РА, ревизиращият екип е посочил, че обичайният икономически живот на процесните ДМА е 5 г., т.е. 60 месеца, и в табличен вид е представил подробна информация за начина, по който е извършил съответните изчисления, базирани на приложения от органите по приходите линеен метод при определяне на данъчната основа. Съдът правилно е приел, че по отношение на лекия автомобил Мерцедес доставката е осъществена между свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК, тъй като управител и на двете дружества продавач и купувач, е И. Лулчев. Съгласно §34 от ДР на ЗДДС свързани лица са лицата по смисъла на §1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК. В тази връзка разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. а от ЗДДС сочи, че данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81. Установено е, че в случая е налице условието получателят на доставката да няма право на приспадане на данъчен кредит, доколкото приобретателят на лекия автомобил Ивиндъстри ЕООД не е регистрирано по реда на ЗДДС лице към датата на издадената от Парк Трейд ЕООД фактура от 25.03.2021 г. Действително нормата на § 16 от ДР на ЗДДС определя, че пазарна цена е цената по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗДДС, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ДОПК. От заключението на вещото лице обаче се установява, че с оглед наличните по делото данни, не може обективно да бъде определена реална пазарна цена на лекия автомобил, като липсват доказателства и за техническото състояние на мотокара и верижния трактор към датата на процесните сделки за продажба. Като е съобразил, че по делото не се установяват каквито и да е обективни причини за разпореждането с посочените ДМА на стойност многократно по ниска от определената в САП и съответно дори от застрахователната стойност на лекия автомобил, съдът правилно е формирал извод, че законосъобразно органите по приходите са определили допълнително дължим през м. 03.2021 г. и м. 04.2021 г. от дружеството косвен данък в общ размер на 16 233,33 лв., по активи както следва: 10533,33 лв. по повод продажбата на лекия автомобил, 3650,00 лв. по повод продажбата на мотокара и 1866,67 лв. по повод продажбата на верижния трактор. По отношение на процесното кредитно известие, неоснователни са възраженията на касатора, че същото е издадено без основание от ДСК Лизинг АД, тъй като договорът не е прекратен към датата на издаването му, както и че кредитното известие не е получено от ревизираното лице. Видно от доказателствата по делото, поради неплащане на дължимите лизингови вноски, както и други парични задължения договорът за финансов лизинг от 18.10.2018 г., сключен между Парк Трейд ЕООД и ДСК Лизинг АД е прекратен през м.03.2021 г. с нотариална покана с рег. 4178/2021 г. на нотариус М. Георгиева. С оглед извършеното прекратяване на договора за финансов лизинг, лизингодателят е извършил корекция в посока на намаление на данъчната основа на доставката по повод извършеното прехвърляне на правото на собственост върху автомобила, във връзка с която от страна на ДСК Лизинг АД е издадена фактура 0000558070/14.11.2018 г., и предвид това е издал процесното КИ. От предоставената от лизингодателя информация, се установява, че съгласно писмо от 30.03.2021 г. кредитното известие е изпратено на получателя Парк Трейд ЕООД по обичайно възприетия начин за изпращане на документи по договора за лизинг, а именно като прикачен файл по електронна поща на електронни адреси - [електронна поща] и gunay341@gmail.com. В тази връзка, съдът правилно се е позовал на чл. 115, ал. 6 от ЗДДС, според който при прекратяване на договор за лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката и на сумата, която той задържа въз основа на договора (без данъка), и е приел, че на основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС получателят на кредитното известие е следвало да го отрази в съответната справка - декларация. Предвид сторнирания ДДС, отразен в издаденото от лизингодателя кредитно известие, и приетото по делото заключение на вещото лице, обосновано данъчните органи са намалили размера на декларирания от ревизираното лице за м. 03.2021 г. данъчен кредит със сумата от 8 447,05 лв. По така изложените съображения, като е стигнал до крайния извод за законосъобразност на обжалвания РА относно установените публични задължения, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 854,34 лева за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение