Решение № 1782 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2013 г.

Решение № 1782 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Веселин Цветанов Чоранов от гр. Белене, обл. Плевен, против решение № 445 от 25.07.2013 г. по адм. дело № 145 по описа за 2013 г. на Плевенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 63/03.01.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - РУСО - гр. Плевен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Производството пред Плевенския административен съд е образувано по жалба на Веселин Цветанов Чоранов от гр. Белене против решение № 63 от 03.01.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 45 от 16.08.2012 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО за увеличение на личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст от 325.33 лв. на 360.11 лв., след като осигурителният му доход за периода 01.01.1997 г. - 28.12.2011 г. служебно е увеличен от 80 139.88 лв. на 90 264.71 лв. поради включване в него и на получените парични обезщетения за временна неработоспособност за периода 2008 - 2009 г. Спорът между страните е относно размера на осигурителния доход за периода след 31 декември 1996 г., използван при определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО във вр. с чл. 127 от КСО. На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2004 г. до 31.12.2011 г. (ДВ, бр. 67 от 2003 г.) жалбоподателят като лице, родено след 31 декември 1959 г. и осигурено при условията и по реда на част първа, е подлежал на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. При определяне на индивидуалния му коефициент по чл. 70 се прилага ал. 3 на чл. 127, която предвижда намаление на коефициента на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсалния пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" по ред, определен с акт на Министерския съвет. От 01.01.2004 г. жалбоподателят е подлежал на осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд и като лице по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО съгласно изискването на ал. 4 на чл. 127 (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.). С подзаконовата разпоредба на чл. 21а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС - редакция ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) е предвидено, че за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване (в случая универсален пенсионен фонд) и вноската за фонд "Пенсии" за съответния период. Среднопретегленото съотношение по ал. 1 се формира по регламентирания начин от ал. 2, като вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване се раздели на вноската за фонд "Пенсии" за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода. Осигурителният орган е приел, че за периода 01.01.1997 г. - 28.12.2011 г. общият доход на жалбоподателя, който е роден през 1967 г., е в размер на 105 929.51 лв. (с включени парични обезщетения за временна неработоспособност). За периода м. януари 2004 г. - м. декември 2011 г. осигурителният доход е 73 890.62 лв. В оспореното разпореждане е отразен среднопретеглен коефициент (SPK) 0.212, но липсват данни за начина, по който е извършено изчисляването. При намаление с коефициент 0.212 (15 664.81 лв.) осигурителният доход на лицето за периода м. януари 2004 г. - м. декември 2011 г. възлиза на 58 225.81 лв. Изясняването на въпроса във връзка с правилното определяне на коефициента по чл. 21а от НПОС във вр. с чл. 127 от КСО изисква специални икономически знания. Назначената от първоинстанционния съд икономическа експертиза е дала допълнително заключение, съгласно което среднопретегленото съотношение между осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и тази за фонд "Пенсии" се равнява на коефициент 0.232, а не 0.212, както е приел пенсионният орган. Според вещото лице Теодора Илиева разликата произтича от това, че за част от годините в програмния продукт на НОИ за фонд "Пенсии" са въведени данни, различни от нормативните актове за лица със статута на жалбоподателя. Както в издадените административни актове, така и в допълнителното заключение на вещото лице, липсват данни за осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноската за фонд "Пенсии", дължими за жалбоподателя за съответния период. Вещото лице е определило коефициента, като е използвало процентите на осигурителните вноски за фонд "Пенсии", установени със Закона за Държавното обществено осигуряване за съответната година и процентите на осигурителните вноски за ДЗПО, установени с чл. 157, ал. 1 от КСО, но приложеният механизъм, довел до крайното изчисление, не е получил цялостно изяснение. Както вече се посочи, осигурителният орган е отразил друг среднопретеглен коефициент. Оспорените административни актове не съдържат справка, показваща начина на изчисление на спорния коефициент по реда на чл. 21а, ал. 1 и 2 от НПОС и оттам - на размера на осигурителния доход след 31.12.2003 г. Оспореното решението по чл. 117, ал. 3 от КСО и разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО са издадени при съществено нарушение на административнопроизводственото правило за излагане на обосноваващите ги фактически съображения, което е пречка за съда да упражни съдебен контрол за законосъобразност. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъда уважена. Преписката следва да бъде върната на ръководителя на пенсионното осигуряване за издаване на ново разпореждане със специфициране на изчисленията по чл. 21а от НПОС и величините, формирали крайния размер на пенсията. Следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за първоинстанционното производство с общ размер 350 лв. съгласно представения списък. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,