Решение № 50145 от 16.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 569/2022 г.

Решение № 50145 от 16.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 569/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс. Р. В. В., подадена чрез защитника му адв. К. Я. срещу въззивно решение № 43 от 30.05.2022 г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 257/2021 г. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и се иска от настоящия съд да измени решението, като намали наложените на подсъдимия наказания до законовия минимум и в този смисъл да коригира общото наказание определено на основание чл. 23 НК.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия - адв. П. заявява, че поддържа касационната жалба. Разширява възраженията освен относно явна несправедливост на наказанието и за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Подчертава, че възраженията в касационната жалба са относими единствено към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и не споделя аргументите изтъкнати от защита. Счита, че въззивният съд е преценил адекватно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил справедливо наказание на подсъдимия.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 28 от 29.09.2021 г. по НОХД № 578/2021 г. Бургаският окръжен съд признал подс. Р. В. за виновен в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложил съответно- наказания "лишаване от свобода" за срок от три години и "глоба" - 10000 лв. за първото деяние и наказания "лишаване от свобода" за срок от четири години и "глоба" в размер на 30 000 лева за второто. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил на подсъдимия общо наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил наказанието "глоба" в размер на 30 000 лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание "лишаване от свобода". На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, наложено на подс. В. по НОХД № 3399/2020 г. на Районен съд – Бургас. Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски и се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства.

С решение № 43 от 30.05.2022 г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 257/2021 г. първоинстанционната присъда е била изменена, както следва: намалени са размерите на наложените на подсъдимия В. наказания

-за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК на две години и четири месеца "лишаване от свобода" и "глоба" - 5 000 /пет хиляди / лева,

• за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК на три години и четири месеца "лишаване от свобода" и "глоба" - 20 000 /двадесет хиляди / лева.

Намален е размерът на определеното на подсъдимия на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание – "лишаване от свобода" на три години и четири месеца и на присъединеното наказание "глоба" на 20 000 /двадесет хиляди / лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия общо наказание "лишаване от свобода" е променен на "общ". Отменена е присъдата в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието от осем месеца "лишаване от свобода", наложено на подсъдимия В. с присъда по НОХД № 3399/2020 г. на Районен съд – Бургас.

Присъдата е потвърдена в останалите й части. Касационната жалба е неоснователна.

Оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия се свеждат до твърдения за явна несправедливост на наказанието. За първи път в съдебно заседание пред касационния съд се прави възражение за незаконосъобразност и необоснованост на проверявания акт. По тези оплаквания касационният съд не би могъл да изложи доводи, не само защото не са направени в законоустановения срок на обжалване, но и защото възражението за незаконосъобразност е изключително формално, без да са ангажирани от касатора, каквито и да са правни доводи. Изложението в пледоарията на защитата е относимо единствено към обосноваността на въззивното решение, обективиращо недоволство по повод кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства от страна на въззивния съд при постановяване на решението. Тези въпроси не подлежат на касационна проверка и обосноваността на въззивните решения не е сред касационните основание по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което касационната инстанция ще се съсредоточи върху наведените доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

Твърди се, че въззивният съд не е оценил в пълен обем смекчаващите отговорността обстоятелства. Иска се намаляване на наложените наказания до минимално предвидените в санкционните части на двата състава на престъпленията по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК, респективно редуциране на общото наказание по чл. 23 НК. Аргументите на защитата, че невисоката обществена опасност на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното и оказаното съдействие не са били отчетени адекватно при индивидуализиране на наказателната му отговорност, не могат да бъдат споделени. С нужната прецизност и внимание въззивният съд се е спрял на всяко едно от тях. Ревизирал е изводите на първоинстанционния съд относно високата обществена опасност на деянието, мотивирал е свои, при които е приел, че деянията, осъществени от подсъдимия не се отличават от типичните за тази група престъпления. Прилагайки точно материалния и процесуалния закон е коригирал и данните за съдимостта на подсъдимия, както и тези даващи повод да се отмени приложението на чл. 68 НК. На база на собствена интерпретация на относимите към отмерването на наказанията обстоятелства, втората инстанция е реализирала правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК и е намалила наложените наказания в границите на минимума. Определените наказания "лишаване от свобода" надвишават с 4 месеца предвидения в закона минимален предел, а наказанията "глоба" са минимално посочените. По-голяма снизходителност не би могла да се очаква.

Касационната инстанция следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. В настоящия случай такова несъответствие – обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице. При определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата на защитника на подсъдимия пропуски при индивидуализиране на наказанието, обуславящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение