Решение № 8767 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2014 г.

Решение № 8767 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Атанасов Димитров от гр. Свиленград, чрез адв. Шивикова против решение № 360/21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 228/2014 г. от Административен съд - Хасково. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - полицейски орган Недко Георгиев Иванов на длъжност ВНД началник група при ГКПП Капитан Андреево - ГПУ МВР Свиленград не се явява и не взима отношение по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. съдът отхвърля жалбата на Иван Атанасов Димитров против заповед рег. № 521/14.04.2014 г., издадена от полицейски орган ВНД НГ при ГКПП Капитан Андреево при ГПУ - Свиленград за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и при наличието на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 63. ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) като при издаването и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така постановеното решение е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - противоправни действия на жалбоподателя, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че осъществената спрямо Димитров административна принуда по силата на издадената заповед за задържане за срок от 24 часа е в съответствие с предпоставките на материалния закон - наличие на данни за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от Наказателен кодекс (НК). Безспорно установено е по делото, че жалбоподателят е превозвал в лек автомобил акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, като по случая е образувано и досъдебно производство № 46/2014 г. по описа на Митница Свиленград. Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за законосъобразност на заповедта на полицейския орган предвид противоправното поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е необходимо и достатъчно наличието на данни, че съответното лице е извършило престъпление, като законът не поставя изискване, аналогично на изискването на НПК за вземане на мярка за неотклонение тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР (отм.) е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Неоснователни са наведените доводи за необоснованост на съдебния акт и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка такива нарушения не са установени, а в мотивите към решението си съдът, след като е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на правилно установена фактическа обстановка е изложил подробно и обосновано правните си изводи. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение