Решение № 658 от 16.12.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200773/2024 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по постъпило от Главния прокурор на Република България искане за възобновяване на НОХД № 707 /2024 г. на Окръжен съд – гр. Варна, отмяна на постановената по същото присъда № 37 от 19.06.2024 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Твърди се, че след като е наложил на осъденото лице Д. Х. К. допълнително наказание лишаване от право да управлява МПС в размер по - нисък от основното наказание лишаване от свобода за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК съдът е реализирал предвиденото в чл.348, ал.1, т.1 от НПК основание за възобновяване на наказателното дело, защото е допуснал по този начин съществено нарушение на материалния закон. Позицията в искането е аргументирана и с позоваване на задължителна и константна практика на Върховен съд и Върховен касационен съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция, прокурорът поддържа направеното искане за възобновяване на делото от Главния прокурор и моли същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Осъдената Д.К., редовно уведомена за съдебното заседание не се явява и не се представлява пред ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение в рамките на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от легитимиран правен субект и е насочено срещу влязъл в сила акт от категорията по чл. 419 от НПК. Подадено е в предвидения по чл.421, ал.1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, като видно от вх.клеймо в регистратурата на Окръжен съд Варна искането е постъпило на 09.08.2024 г., а присъдата е влязла в сила на 05.07.2024 г. Разгледано по същество искането се явява и основателно. С присъда № 37/ 19.06.2024 г., постановена от Окръжен съд Варна по НОХД № 707 по описа на съда за 2024 г. подсъдимата Д. Х. К. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като във вр. чл. 58а, ал.1 от НК е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с петгодишен изпитателен срок. На основание чл. 343 г от НК на същата е било наложено и наказание лишаване от управление на МПС за срок от една година и шест месеца. Присъдата не е проверявана по въззивен и касационен ред и е влязла в сила на 05.07.2024 г. Без съмнение разпоредбата на чл.49, ал.2 НК предвижда възможност определеното от съда наказание лишаване от право - в конкретния случай право за управление на МПС - да надвишава основното, предвидено в санкционната част на материалната наказателноправна норма на особената част наказание лишаване от свобода, с не повече от три години (освен ако в особената част на НК не е предвидено друго). Съдебната практика, на която с основание се е позовал искателя и коректно е цитирал - ППВС № 1/17.01.1983г. постановено по н.д. № 8/82 г., т. 6, б. „б“, ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС категорично и със задължителна с оглед чл.130, ал.2 от ЗСВ сила е утвърдила разбирането, че срокът на кумулативно наложеното наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство, не може да бъде по - малък от определеното основно наказание лишаване от свобода, без значение дали последното е постановено за ефективно изтърпяване или изпълнението му е отложено с изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК. Ето защо и като е наложил на подсъдимата К. за извършеното от нея престъпление заедно наказание лишаване от свобода и наказание лишаване от управление на МПС, но е определил последното в срок по – кратък от този на наказанието лишаване от свобода, окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.Допуснатото нарушение е основание за възобновяване на делото, отмяна на постановената от Окръжен съд Варна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По тези съображения ВКС намери искането за основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение