Решение № 4826 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2008 г.

Решение № 4826 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е касационно по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на община Плевен против решение № 336 от 17.07.2008 г. на Административен съд-Плевен, постановено по адм. дело № 168/2008 г., с което отменена заповед № РД-10-1402/15.09.2007 г. в частта относно определената продажна цена и преписката е върната на административния орган за определяне на нова продажна цена със задължителни указания. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради разглеждане на просрочена жалба и в нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Ответниците Димитър Любомиров Антонов и Валерий Любомиров Антонов вземат становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима- подадена срещу първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за допустима жалбата като подадена в срок срещу заповед, която не е съобщена лично на Димитър и Валерий Антонови и за основателна поради противоречие на обжалваната заповед с приложимия материален закон - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Решението е правилно. При липсата на данни за съобщаване на заповедта по надлежния ред на всички заявители, правилно първоинстанционният съд приема подадената жалба за допустима. Обжалваната заповед има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По делото е безспорно установено, че инициаторите по заявление вх. № ОУС-94С-173-1 от 19.07.2007 г. са придобили право на строеж върху процесния имот преди 13.07.1991 г., поради което за тях е била приложима специалната разпоредба на § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗС, ДВ. бр. 33/1996 г., а не тази на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, препращаща към Наредбата на Общинския съвет по чл. 8, ал. 2 от закона- Наредба № 7 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, съответно придобиването на правото на собственост върху земята трябва да бъде по цени, определени от МС, а не по пазарни такива. Поради отмяната на § 27 ПЗР към ЗИД на ЗС към настоящия момент, съгласно § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, ДВ бр. 54/2008 г., цената на земята следва да бъде определена по предвидения в тази норма начин-данъчната оценка увеличена с 20 на сто. В случая се касае за неприключило производство за продажба на земя-частна общинска собственост, на собственици на законно построени върху нея сграда, образувано по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС, за които има подадена молба (на 19.07.2007 г.) до кмета на общината до деня на влизане в сила на § 42 ПЗР към ЗИД на ЗОС. Няма основания за изключване приложението на тази специална норма. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,