Решение № 9721 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1231/2017 г.

Решение № 9721 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1231/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. В. - П. против решение № 155/13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 191/2016 г. по описа на Административен съд - В.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано - отменително основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответната страна - Е. С. - главна медицинска сестра в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - В., чрез пълномощника си адв. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - В., представляван от Д-р С. П., директор на (ЦСМП) - В., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Д-р С. П. - директор на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - В., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на В. А. В. - П. против решение № 241/17.06.2016 г. по преписка № 4/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че по отношение на В. А. В. - П. не е осъществена дискриминация по признаци "лично положение" и "обществено положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 и т. 5 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) от Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - В., директора на ЦСМП - В. Д-р С. П. и главната медицинска сестра в ЦСМП - В. - Е. С.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. По делото са представени множество документи за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда на лица заемащи същата длъжността медицински фелдшер, като В. - П. в Център за спешна медицинска помощ - В., от които е видно, че през различните месеци в периода от месец април 2013 г. до месец юли 2014 г. има лица, на които е определено възнаграждение за ДВПРТ в размер по-нисък, същият или по-висок от този определен на В. - П., без да са налице данни за ползване на отпуск от някое от лицата за конкретния месец през горепосочения период. Това обосновава извод за спазване на Вътрешни правила за работната заплата в ЦСМП - В., утвърдени от директора на ЦСМП - В. и приложение на Методика за формиране и изразходване на средствата за стимулиране и оценка на служителите в ЦСМП-В., при определяне на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда на лица в ЦСМП - В., където попада длъжността, която се изпълнява от В. - П., но не и дискриминация на жалбоподателката по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законосъобразен е изводът на съда, че при определяне на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда на лица заемащи същата длъжност като В. - П. не е осъществена дискриминация по признаците "лично положение" и "обществено положение". По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за длъжността, която изпълнява В. - П. в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - В. са налични Вътрешни правила за работната заплата в ЦСМП - В., утвърдени от директора на ЦСМП - В., с които се урежда организацията на работната на работещите по трудово правоотношение в ЦСМП - В. в съответствие с Кодекса на труда, КТД в отрасъл "Здравеопазване" от 09.08.2012 г., Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, ПМС № 67 от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности, както и всички относими нормативни актове, уреждащи въпроси, свързани с работната заплата и нейната организация, като определянето и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда в ЦСМП - В. е извършвано съгласно Вътрешните правила за работната заплата в ЦСМП - В. и приложение на Методика за формиране и изразходване на средствата за стимулиране и оценка на служителите в ЦСМП - В., поради което не са налице други лица, които при сравними сходни обстоятелства да са изпълнявали същата длъжност с еднаква натовареност в сравнение с тази на В. - П., на които е определян по-висок размер на възнаграждение за постигнати резултати от труда от това на жалбоподателката и това да е било поради личното им или общественото им положение. От събраните по делото доказателства не е установено В. - П. да е поставена в неблагоприятно положение на основание защитен признак в сравнение с друго лице в сходно положение, което не притежава характеристиката предмет на защита. За да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона. В случая нито пред комисията, нито в първоинстанционното производство е установено, че при определяне допълнително възнаграждение за постигнати резултати в труда на лица заемащи същата длъжност като жалбоподателката в Център за спешна медицинска помощ - В. е осъществено поведение на основата на признаците "лично положение" и "обществено положение". Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът и подбуждане към дискриминация, дефинирани съответно в § 1, т. 1 и т. 5 от на ДР на ЗЗДискр., също се смятат за дискриминация. В Г. втора, Раздел I на ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Събраните доказателства по делото не са могли да бъдат подведени под приложимите правни норми, с оглед недоказаност на твърденията на касаторката за наличие на дискриминация по отношение на нея по признак "лично положение" и "обществено положение", както и че е била подложена на тормоз от ответниците - Център за спешна медицинска помощ - В., Д-р С. П. - директор на Център за спешна медицинска помощ - В. и Е. С. - главна медицинска сестра в Център за спешна медицинска помощ - В., както и не е налице "подбуждане към дискриминация" от страна на Е. С. - главна медицинска сестра в Център за спешна медицинска помощ - В. и Д-р С. П. - директор на Център за спешна медицинска помощ - В. спрямо служители на ЦСМП - В., както и относно иницииране на Подписка от служителите на ЦСМП - В. с вх. № 18-00-6/20.01.2016 г. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева в полза на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - В., настоящият състав счита, че касаторът следва да заплати разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение