Решение № 3761 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2020 г.

Решение № 3761 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София – град против решение № 4317/30.07.2020 г. по адм. дело № 1553/2020 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Ц. Ц., от гр. София чрез адвокат Г. изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът - Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, чрез юрисконсулт П. изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът неправилно е приел, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 2 от КСО. За да бъде налице тази хипотеза, настъпилото травматично увреждане трябвало да е в обективна функционална връзка с извършваната работа, включително при придвижване от/до мястото, където обикновено осигурения се храни през работния ден, за да се приеме, че е по повод на работата му. В конкретния случай злополуката е настъпила при обстоятелства, които нямат връзка с изпълнение на служебните функции на осигуреното лице или някаква друга работа извършвана в интерес на работата. Инцидентът с другото лице е станал след възникнало спречкване на паркинга на магазин "Фантастико", до който Ц. е отишъл в обедната си почивка с личния си автомобил. Това изключва наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 2 от КСО. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4317/30.07.2020 г. по адм. дело № 1553/2020 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на Ц. Ц., от гр. София решение № 1040-21-759/27.12.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане № 23566 от 17.09.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и е изпратил преписката на ТП на НОИ – София – град за издаване на нов акт при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че, че на 07.01.2019 г., около 12. 00 часа, в обедната си почивка, Ц. Ц. - разузнавач I степен в сектор "Индустрия и търговия", отдел "Икономическа полиция" при ГД "НП" - МВР и колежката му Е. Д. отишли с личния автомобил на Ц. до хранителен магазин "Фантастико", в ж. к. "Младост" – 3, гр. София, за да си вземат храна, тъй като столът на ГДНП, където обичайно се хранили не работил и този магазин бил другото обичайно място за хранене, респ. за закупуване на храна от служители на дирекцията. След като осигурили обяда си Ц. и Д. тръгнали да се връщат към работното си място. Автомобилът на Ц. е бил "затворен" на паркинга на магазина от друг автомобил, като пречел да продължат към местоработата си. След известно време към другия паркиран автомобил се приближили момиче и момче и между Ц. и водача на другия автомобил възникнал словесен спор във връзка с паркирането. Последният внезапно нанесъл удар в лицето на Ц. и той бил транспортиран незабавно от екип на СМП в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ", където било установено, че има счупване на носа. Служители на 07 РУ-СДВР посетили местопроизшествието и изготвили докладни записки. С декларация за трудова злополука вх. № 638 от 17.07.2019 г. Ц. поискал от органите на ТП на НОИ София – град образуване на производство по чл. 57, ал. 2 КСО и разследване на злополуката. Със заповед № 1015-21-178/05.08.2019 г., директорът на ТП на НОИ - София-град, на основание чл. 58, ал. 1 КСО, е наредил да се извърши разследване на злополука, станала на 07.01.2019 г. в осигурител ГД"НП" МВР с Ц. Ц. на длъжност "разузнавач 1 степен", от посочен в заповедта поименен състав на комисия, състояща се от: Н-к сектор ТЗ в ТП на НОИ - София-град; ст. Инспектор ДИТ София-град; полицейски инспектор в отдел Охранителна полиция ГД"НП"- представител на служителите; гл. юрисконсулт в отдел Пътна полиция - ГД"НП". За резултатите от разследването е бил оформен протокол № 48 от 09.08.2019 г. В същия е посочено, че причина за станалата злополука е възникналата саморазправа между Ц. Ц. и водача на неправилно паркирания автомобил. Издадено е разпореждане № 23566 от 17.09.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което претърпяната от Ц. на 07.01.2019 г. злополука не е била призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО. С решение № 1040-21-759/27.12.2019 г., директорът на ТП на НОИ - София-град е оставил без уважение жалба вх. № 1012-21-1926 от 28.10.2019 г. на Ц. Ц. срещу разпореждане № 23566 от 17.09.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО като неоснователна. В хода на първоинстанционното съдебно производство е разпитана в качеството на свидетел Е. Д., показанията на която съдът законосъобразно е кредитирал като обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства. Същата е била очевидец на събитието от процесната дата и място. Тя е потвърдила така възприетата от съда фактическа обстановка. Обосновани са изводите на съда, че обичайното място за хранене на Ц. Ц. е мястото, където е получил телесното увреждане. Фактът, че той не се легитимирал, не изпълнявал конкретна служебна задача, не обуславя липсата на признака телесна повреда по повод изпълнението на служебните си задължения при предвидено място, на което обичайно се храни. Местата, на които той се е хранил са били две - столът на дирекцията и мястото, на което е получил телесното увреждане. Придвижването до и от работното място за определен период от време е предвидено, независимо, че е извън работно време и се включва към случаите когато служителят може да получи телесно увреждане по повод на изпълнение на служебните задължения. Служителят не ги изпълнявал, но той се насочвал към тяхното изпълнение, когато инцидентът го е възпрепятствал да ги изпълни. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно чл. 55, ал. 2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Съгласно чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. От събраните доказателства по делото и протокола за извършеното разследване на злополуката, административният съд законосъобразно е приел, че са налице признаците от фактическия състав по чл. 55, ал. 2, т. 2 КСО, съгласно която на трудова злополука се приравнява и тази, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден. По силата на чл. 55, ал. 2 КСО законодателят е приравнил на трудова злополука и уврежданията, станали не при непосредственото изпълнение на работата. Тази правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, е действие в причинна връзка - по повод на работата, която е основание за осигуряването за този риск. За да е налице хипотезата на т. 2 на ал. 2 на чл. 55 КСО следва злополуката да е настъпила, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до мястото (придвижване с превозно средство или при движение пеша), където осигуреният обикновено се храни през работния ден. Времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време, съгласно действащата към момента на издаване на актовете на НОИ Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.); , но обедната почивка е време от работния ден, каквото е изискването на чл. 55, ал. 2, т. 2 КСО. Необходимо условие за да бъде призната злополуката за трудова в тази хипотеза, се изисква мястото на хранене да бъде "обичайно", т. е. такова, което е ежедневно или много често ползвано от конкретния служител. Правилно административният съд е приел, че в случая е без значение поведението на жалбоподателя, стига той умишлено да не е увредил здравето си. Въпросът дали пострадалия е познавал нападателя си също е ирелевантен за определяне на злополуката като трудова. Когато увреждането е в резултат на действия на трето лице, умисълът на това лице да извърши престъпно деяние, в резултат на което е причинено увреждането на работника или служителя, е без значение за преценката относно характера на злополуката като трудова. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на адвокатски хонорар, заплатен по договор за правна помощ и съдействие от 24.11.2020 г., които възлизат на сумата от 350, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение