Решение № 13524 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2017 г.

Решение № 13524 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по жалба на В. П., депозирана чрез редовно упълномощения му процесуален представител В. С.в, адвокат към АК–Перник срещу Решение № 6185/01.11.2017 г. по адм. дело № 2416/2017 г. по описа на Административен съд София – град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано, - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Допуснато било съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като извършил ревизия на влязъл в сила съдебен акт, а именно решение на съда, с което е отменена Заповед за уволнение на ищеца. Съдът бил предубеден, тъй като не приел изцяло показанията на свидетеля, разпитан при него, и определил същия като "пристрастен". Неправилно била преценена и анализира представената пред него медицинска документация. Не взел предвид представената пред него лична здравна книжка на П. и рецептурна книжка от НЗОК. От съда се иска да отмени първоинстанционното решение и да осъди ответника да заплати на П. изцяло предявения иск в размер на 10 000 лв., претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на страдание от уронване на авторитета и доброто му име, психологически тормоз от незаконното уволнение и последвалия съдебен процес при разглеждане на делото в две съдебни инстанция, продължило почти 4 календарни години, ведно със законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от издаването на незаконосъобразния административен акт до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от завеждане на исковата молба до пълното изплащане. Ответната по жалбата страна депозира становище, с което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като липсва елемент от въведения с разпоредбата фактически състав, а именно: липсват доказателства за настъпила вреда за ищеца, както и за връзка между такава и отменения като незаконосъобразен административен акт. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на В. П. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени от лицето неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед с № Л-6441/28.08.2012 г. ведно със законна лихва в размер на 4 622, 95 лв., считано от 28.08.2012 г. до 13.03.2017 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.03.2017 до окончателното й изплащане. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд София – град е отхвърлил иска като неоснователен и е осъдил П. да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лв. за да достигне до този правен извод, съдът е приел за безспорно установено, че със Заповед № Л-6441/28.08.2012 г. /поради техническа грешка описана в решението като Л6461 на Главния директор на ГДИН, на П. е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" от длъжността "старши надзирател" в Затвора гр. София. Установено е, че заповедта е отменена с Решение № 2545/08.03.2016 г. по адм. дело № 1850/2015 г., описано в решението вероятно поради техническа грешка с № 222545. Като доказателства поделото са приети копие от лична здравна книжка на лицето, копие от рецептурна книжка и епикриза от 26.11.2013 г., издадена от отделение "УНГ" на Пета МБАЛ – София ЕАД, както и етапна епикриза от 13.07.2016 г., издадена от "БИВАМЕД 200 Д-р Георгиев – АИППМП" ЕООД. В хода на съдебното дирене е разпитан и един свидетел. При така установеното от фактическа страна и въз основа на описаните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че искът е изцяло неоснователен, тъй като П. не е изпълнил задължението си да представи убедителни доказателства в защита на твърдените от него факти и обстоятелства, които биха довели до извод за основателност на предявения срещу ответника иск. Съдът е приел, че липсва и пряка и непосредствена връзка между твърдените евентуално настъпили вреди и отменения като незаконосъобразен акт, свързан с налагането на дисциплинарно наказание на лицето. Съдът е приел, че не следва да прави предположения и съждения в подкрепа на тезата на ищеца в производството, тъй като от една страна липсват медицински знания, а от друга страна не е поискана съответна медицинска експертиза, която да установи евентуална основателност на иска. С оглед твърденията за хипертония у ищеца, съдът е коментирал, че представената епикриза на лист 26 от първоинстанционното производство третира увреждания на черния дроб, а не проблеми с кръвното налягане. Поради липса на специални знания, съдът е изключил възможността да формулира извод за връзка между изживяванията на ищеца произтекли от отменената заповед и заболяванията му на черния дроб. Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от оспорване на неблагоприятния за него първоинстанционен съдебен акт, в описаните в АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционния съд е обсъдил всички твърдения на ищеца, изнесени както с първоначалната искова молба, така и в хода на съдебното дирене. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е изключил възможността да формулира извод за физическото и психическото състояние на ищеца към момента на издаване на отменената по съответния ред заповед за налагане на дисциплинарно наказание, по време на производствата за нейното обжалване и към момента на нейната отмяна. Съдът не разполага със специални знания в областта на медицината, които да му дадат възможност да вземе обосновано и релевантно за производството становище относно евентуално настъпили вреди за ищеца, с оглед неговото физическо и психическо състояние. Доказателства в тази насока биха могли да бъдат събрани чрез назначаване по искане на ищеца или на ответника по делото на експертиза, която да бъде изготвена от компетентно в съответната област лице или лица. Производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е състезателно, т. е. всяка от страните е длъжна да събере и представи доказателства относно ползващите я факти и обстоятелства, имащи значение за формулиране на обоснован извод за основателност или съответно, неоснователност на исковата претенция. Настоящата инстанция напълно споделя формулирания в решението извод, че от приложената по делото медицинска документация не може да се направи значим за производството еднозначен извод за влошаване на здравословното състояние на П. единствено и само във връзка с издадената и отменена по-късно заповед за уволнение. Изцяло в тежест на ищеца - касатор в настоящото производство е било да докаже настъпването на вредите от неимуществен характер, както и наличието на причинна връзка с отменения административен акт. В процеса на работа между работодател и работник или служител е възможно и нормално да възникнат отношения свързани с изясняване на степента, правилността и обема на изпълнение на задълженията на всеки от участващите в правоотношението правни субекти. Резултатите от тези действия биха могли да бъдат обективирани и в заповед за констатиране на нередности, за налагане на наказание, в това число и за уволнение на неизправния според работодателя служител. За работника или служителя също е налице гарантирана от законодателя възможност за защита на законните права и интереси по съдебен или извънсъдебен ред. При тези взаимоотношения е възможно да се търпят до определена степен негативни усещания. За да е възможна и необходима тяхната обезвреда, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че те са в недопустима степен превишаващи нормалните за всеки конкретен случай. Ищецът в производството по чл. 1, ал. 1 на ЗОДОВ, който в конкретния случай е В. П. е бил длъжен лично и чрез упълномощения си защитник да прояви активност и да представи достатъчни за съда доказателства, които да обосноват исковата му претенция както по основание, така и по размер. Безспорно в случая това не е сторено. Представянето на медицинска документация на съда не е достатъчно, за да даде възможност за извод за настъпило увреждане на здравословното състояние на П. именно във връзка и по повод на издадената по отношение на него заповед за уволнение. Съдът не разполага със специални знания в областта на медицината, за да конкретизира в достатъчна степен естеството на заболяването по всяка една от описаните в рецептурна книжка, здравна книжка и епикризи диагноза, още по – малко, да прецени дали са налице обективни данни за връзка между заболяванията и отменения като незаконосъобразен административен акт. Разпитания в съдебно заседание на 12.06.2017 г. свидетел Д., не е дал информация относно релевантни за производството факти и обстоятелства в степен такава, че да дадат възможност на съда да формулира извод за основателност на претенцията на П., както по вид, така и по размер. Обстоятелството, че ищецът е споделя със свидетеля, че се чувства зле, че не може да спи, че вдига кръвно, не са достатъчни да се приеме, че това се дължи единствено и само на уволнението му. Според свидетеля влошеното емоционално състояние на П. е продължило 9-10 месеца. На настоящата инстанция прави впечатление, че кръвоизлив от носа, който според ищеца е вследствие на настъпили заболявания в резултат на уволнението е получен през месец ноември 2013 г., т. е. не 9-10 месеца след уволнението му /в който период свидетелят твърди, че е изпитвал П. негативни усещания/, а 14 месеца след издаване на отменената от съда заповед, т. е. около 5 месеца след като лицето според свидетеля е спряло да се влияе психически и физически от факта на наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение". Не е невъзможно повишаването на кръвното налягане на П. да е настъпило в резултат на негативни преживявания във връзка с издадения срещу него незаконосъобразен административен акт, но е възможно и това да е настъпило поради други чисто физиологични причини свързани със семейни, колегиални, обществени отношения. Не е изяснено дали кръвоизлив от носа на човек може да се предизвика единствено и само в резултат на повишено кръвно налягане или и по други причини от физичен или медицински характер. Тези обстоятелства, както беше по-горе описано, биха могли да бъдат изяснени за настоящата инстанция, а и от първоинстанционния съд, единствено и само чрез изслушване на компетентно медицинско мнение. Предвид описаното, първоинстанционния съдебен акт следва да бъде квалифициран като обоснован и правилен и като такъв следва да бъде потвърден. Разсъжденията свързани с доказаност и или не на нарушението, за което е издадена заповед за уволнение на лицето, са неотносими към производството, поради което, дори и изложени в решението е видно, че не са повлияли на обективираното в оспорения акт становище на първоинстанционния съд. Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че същите не са довели до нарушение на съдопроизводствените правила, които да са от съществено значение и да са опорочили в този смисъл оспорения съдебен акт. Становището на първоинстанционния съд относно свидетелите, които биха могли да установят с показанията си поведението на П. в ежедневието му, не води до извод за предубеденост, тъй като това са разсъждения на съдебния състав, които са насочени единствено и само към обсъждане на възможностите за събиране на доказателства, от които ищецът не се е възползвал. Тези разсъждения не изключват безпристрастността на съдебния състав, а напротив дават представа за неговата ангажираност към производството и за степента на проверка на представените от страната ищец доказателства, както и за преценката на възможността за ползването им при доказване на претенцията, формулирана с първоначалния иск. При липсата на изискуемите по закон елементи за квалифициране като основателен на предявения от лицето срещу административния орган иск за присъждане на обезщетение, настъпило в резултат на незаконосъобразен административен акт, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е отхвърлил претенцията за репариране на неимуществени вреди изцяло. Решението в частта, в която П. е осъден да заплати направените по делото разноски на ГДИН в размер на 830 лв. е незаконосъобразно. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателя е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати, като е взел предвид спецификата на дейността и структурата на юридическите лица и ЕТ и в тази връзка възможността да ползват юридическа помощ по ред, различен от упълномощаването на адвокат. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е била недопустима и първоинстанционния съд не е следвало да я уважи. Разноски на ответниците по жалбата на същото основание не се дължат и в настоящото производство. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,