Решение № 6541 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2019 г.

Решение № 6541 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Второ РУ-Перник при ОД на МВР Перник срещу Решение № 439/31.12.2018 г. на Административен съд Перник, постановено по административно дело № 504/2018 г. С обжалваното решение съдът отменя отказ № 3796 з-322/30.08.2018 г., на началника на Второ РУ-Перник, при ОД на МВР Перник, с който на К. Милчов е отказано издаването на разрешение за придобиване на ловно оръжие с гладкостенна цев по заявление с вх. № 379600-5698/30.07.2018 г. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ и е приел, че за да се приложи тази норма следва лицето подало заявление за издаване на разрешение за придобиване на оръжие да извърши нарушение засягащо обществения ред по УБДХ и по ЗМВР, но не и по ЗДвП, като това тълкуване на закона е неправилно. Сочи се, че в цитираното от съда ТР № 4/06.06.2008 г., по т. д. № 1/2008 г. на ОСК на ВАС не е посочено изрично конкретни закони или ти нарушения, които следва да са налице за да се приложи нормата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ. Твърди се, че извършените многобройни нарушения на ЗДвП от лицето К. Милчов се обхващат от забранителната норма на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ и правилно административният орган е отказал издаването на разрешение. Твърди се, че правилно съдът е взел в предвид че заявителят е реабилитиран по закон, но криминалните му прояви очертават индивидуалните му качества и наклонности към извършване на деяния и имат значение при извършване на преценка от страна на органа. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – К. Милчов, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Твърди че с оглед Тълкувателно решение № 4/06.06.2008 г., на ВАС по т. д. № 1/2008 г. на ОСС от 1 и 2 колегии на ВАС и от ППВС № 2/1974 г. на ВС се достига до извода, че нарушение на обществения ред е налице когато се засягат не само обществени отношения, свързани с реда и спокойствието, но и такива свързани със сигурността на гражданите и решаващият съд е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ относно понятието "нарушаване на обществения ред". Сочи се, че съдът не е отчел че от 15-те наложени административни наказания на К. Милчов по ЗДвП, 12 касаят управление на МПС с превишена скорост което пряко застрашава сигурността на гражданите по пътищата е попада в обхвата на понятието "нарушаване на общественият ред". Предлага на ВАС да отмени решението на Административен съд Перник и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на К. Милчов срещу постановеният отказ. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд Перник е приел от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 379600-5698/30.07.2018 г., К. Милчев е поискал от Началника на Второ РУ-Перник, при ОД на МВР Перник да му бъде издадено разрешение за придобиване на ловно оръжие с гладкостенна цев. Към заявлението лицето е приложило необходимите по закон документи. След извършване на проверка от страна на административния орган било установено, че заявителя е осъждан многократно – лицето е осъждано с влезли в сила присъди по три дела: НОПД № 1696/2008 г., по описа на РС-Перник, НОХД № 1044/2009 г., по описа на РС-Перник и НОХД № 174/2010 г. по описа на ОС-Перник. Било установено още, че лицето има наложени административни наказания през последните три години, както следва: фишове № 1115645/14.01.2016 г., № 1117377/18.01.2016 г., № 1154712/29.02.2016 г., № 1155695/01.03.2016 г., № 1155788/01.03.2016 г., № 1176985/23.03.2016 г., № 1177187/23.03.2016 г., № 1189738/07.04.2016 г., № 1211083/05.05.2016 г., всички за извършени нарушения по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; № 263395/11.11.2016 г., и № 337445/25.12.2016 г., за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; № 337071/02.01.2017 г., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; № 1924822/07.02.2018 г., № 1957716/28.02.2018 г., и 2108083/08.06.2018 г., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така установеното с отказ № 3796 з-322/30.08.2018 г., Началника на Второ РУ-Перник, при ОД на МВР Перник, отказва да издаде разрешение за придобиване на ловно оръжие с гладкостенна цев по подадено от К. Милчов заявление. В мотивите към акта, органът е посочил, че се отказва издаване на разрешение предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, поради многобройни осъждания на лицето и тъй като по отношение на лицето през последните три години има системност в нарушаване на общественият ред, за което са му наложени поне трикратно административни наказания и то през последните три години, предхождащи издаването на акта. Предвид на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, по отношение наведеният мотив за отказ, че лицето К. Милчов е многократно осъждан, че е налице доказателство – определение по ЧНД № 24/2011 г., по описа на РС-Перник за реабилитация, която предвид нормата на чл. 85, ал. 1 от НК заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане и към издаване на оспореният акт лицето се води неосъждано. По отношение на доводите за наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ съдът е посочил, че съгласно в конкретният случай с оглед датата на подаване на заявлението периода посочен в нормата от три години е от 30.07.2015 г. – 30.07.2018 г., като в този период лицето е с множество – 15 – наложени наказание по ЗДвП. Решаващият съд е посочил, че съобразно Тълкувателно решение № 4/06.06.2008 г., по т. д. № 1/2008 г., на ОСК на ВАС е прието че, нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ /отм/, но възпроизведен в текста в чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, е налице когато се засягат обществени отношения свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, като е посочено още, че не всяко нарушение на правовия ред се счита за нарушение на обществения ред, поради което понятието следва да се тълкува стеснително. Съдът е приел, че нарушаването на правилата на закона за движение по пътищата, не представлява нарушаване на обществения ред, в смисъла вложен от посоченото тълкувателно решение и по този начин не се доказва от страна на органа посоченото правно основание в издаденият отказ, поради което последния се явява незаконосъобразен. В предвид на това, решаващият съд е отменил отказа и е върнал преписката на органа за произнасяне по подаденото заявление, като има в предвид мотивите на съдебното решение. Решението е неправилно. На първо място следва да се посочи, че в обжалвания административен акт, издателят му е посочил като правно основание за отказ наличие на предпоставки само по чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, а не както е приел в мотивите си и по т. 2 от с. з., макар и в обстоятелствената част на акта да е посочил, че заявителя има осъждания и и поддържа връзки с лица от криминалния контингент. Предвид на това, решаващият съд е излязъл извън обхвата на оспорвания акт и се е произнесъл по основание, което органът не е приложил за да постанови своя отказ. Извода на съда, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила се споделя от настоящата инстанция. Неправилно, обаче решаващият съд е приел че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. По силата на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ лицата по ал. 1 и 2 – физически и/или юридически лица, български граждани и/или граждани на други държави-членки - могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Издаването на акта по чл. 83, ал. 5 от ЗОБПППИ е свързано с отсъствието на визираните от законодателят пречки за това, които са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 1-10 от ЗОБВВПИ, като в т. 7 – послужила като основание за издаване на оспорвания отказ, е предвидено, че Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания. Следователно, при проявлението на посочените в нормата на чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ обстоятелства, действайки при обвързана компетентност, административният орган трябва да издаде индивидуален административен акт, с който да откаже издаване на разрешение. Правилно решаващият съд е посочил, че за да се приложи нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ следва да са кумулативно налични три предпоставки: нарушения на обществения ред от страна на заявителя, налагане на административни наказания за тези нарушения, като следва наказанията да са три или по-вече и следва нарушенията да са извършени в период от три години назад, считано от подаване на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на оръжие. В конкретният случай се установява, че К. Милчов е подал заявление на 30.07.2018 г., като периода който органа следва да провери за извършени нарушения на обществения ред, завършили с налагане на административни наказания е до 30.07.2015 г. Установява се, че на лицето са налагани наказания за извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата – 15 на брой, като 12 от тях са за шофиране с превишена скорост, 2 нарушения за неправилно паркиране е 1 нарушение за техническо неизправно МПС. Тъй като в законодателството липсва легално определение на понятието "нарушение на обществения ред", следва да се вземе в предвид изразеното в тълкувателно решение № 4/06.06.2008 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2008 г., на ОСК на ВАС, според което, тълкуването на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ (отм.); , която е идентична със сега действащата разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, нарушение на обществения ред е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон. Неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ. В противовес на изложеното от решаващия съд, настоящата инстанция, приема, че по смисъла на така посоченото по-горе тълкувателно решение № 4/06.06.2008 г., безспорно е че в кръга на нарушенията на обществения ред, които могат да обосноват отказ за издаване на разрешение за дейност по ЗОБВВПИ, попадат деяния извършени от страна на заявителя. Безспорно, че на лицето са наложени по-вече от три наказания за извършени от него административни нарушения в период от три години, като спорът е дали тези нарушения попадат в обхвата на понятието "обществен ред". С оглед факта, че дванадесет от нарушенията са за превишаване на скоростта, с които нарушения пряко се засягат сигурността на гражданите по пътищата, тъй като с извършване на такъв вид деяние се застрашават живота и здравето на гражданите, то правилно административният орган при издаване на оспорвания акт е преценил предпоставките за отказ съобразно конкретния случай. Неправилно решаващият съд при излагане на своите мотиви във връзка с посоченото по-горе тълкувателно решение е достигнал до извода, че за да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ следва да са налагани поне три наказания на лицето по УБДХ или по ЗМВР. Изрично в тълкувателното решение е посочено, че неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ респек. по ЗОБВВПИ. Нарушенията извършени от заявителя касаещи управление на МПС с превишена скорост, могат да обосноват извод, че са такива по чл. 58, ал. 1, т. 7 от закона доколкото засягат реда, спокойствието и сигурността на гражданите и сочат по-висока степен на обществена опасност. Системността в извършване на тези нарушения сочат на обществена опасност на личността на извършителя, която поставя под съмнение възможността му да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон по носене и съхранение на оръжие. Като е приел че оспореният отказ е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на К. Милчов срещу отказа на началника на Второ РУ-Перник, при ОД на МВР - Перник следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение