Решение № 15450 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2020 г.

Решение № 15450 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" /МДТ/ при община Стара Загора, представляван от ст. експ. В. Стамболова срещу Решение № 218 от 19.06.2020 г. по адм. дело № 255/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение по жалба на "Българо-американска кредитна банка" АД, гр. София е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 71639 от 11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при Община Стара Загора, потвърден с решение № 71639 от 20.03.2020 г. на началника на отдел "МДТ" при Община Стара Загора, с който на дружеството са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 5797, 59 лева и лихва за просрочие в размер на 236, 56 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, оспорва извода на първоинстанционния съд за допуснати в рамките на производството процесуални нарушения, а именно, че незаконосъобразно е издаден АУЗД вместо на дружеството да бъде проведена ревизия. На второ място, касаторът поддържа, че неправилно съдът е тълкувал и приложил нормата на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ и е формирал необоснован и неправилен краен извод за незаконосъобразност на АУЗД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Българо-американска кредитна банка" АД срещу АУЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанции и заплатената за касационното производство държавна такса в размер на 48, 27 лева. Ответникът - "Българско-американска кредитна банка"АД, чрез пълномощника юрк. Ц. Петкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С процесния АУЗД № 71639/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора, потвърден с решение № 71639/20.03.2020 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора по отношение на "Българо-американска кредитна банка" АД са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 5 797, 59 лв. и лихва за просрочие 236, 56 лв., изчислена към датата на съставяне на акта. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт – придобиване чрез публична продан от страна на дружеството на недвижим имот на територията на Община Стара Загора; подаване на съответна декларация по чл. 14 ЗМДТ пред общината; извършена проверка от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Общината, при която е установено, че данъчната оценка на недвижимия имот към момента на придобиването му е по-висока от цената, на която е придобит; издаване на процесния акт за установяване на задължения по декларация за разликата между заплатения данък придобиване и реално дължимия. Първоинстанционният съд е посочил, че между страните по делото няма спор за факти, а единствено и само по тълкуването и прилагането на закона относно това как да бъде определена основата за облагане с процесния данък при придобиване на недвижимо имущество и по какъв процесуален ред. На първо място, в решението е дадено тълкуване на способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като е посочено, че по отношение на местните данъци и такси са приложими два способа – чрез издаване на акт за установяване на задължение по декларация – чл. 107, ал. 3 ДОПК и чрез издаване на ревизионен акт по реда на чл. 108 и сл. ДОПК. Съответно, според АС Стара Загора в процесния случай органът е следвало да проведе ревизия, а не издава АУЗД. На следващо място, съдът е дал тълкуване на нормата на чл. 46 ЗМДТ относно определяне на данъка за придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. От тълкуването на разпоредбата е направен извод, че целта на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ е да предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниски цени за придобиване на недвижими имоти, която опасност не съществува при придобиване на недвижими имоти на публична продан, при която приложението на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ би довело до несъответствие с целта на закона. Формиран е извод, че когато купувачът придобие недвижим имот чрез публична продан, провеждана от съдия изпълнител, данък недвижими имоти се определя върху придобивната цена – тази, при която е възложен имота, а не върху данъчната оценка на същия. Въз основа на гореизложеното е направен краен извод, че издаденият акт за установяване задължение по декларация е незаконосъобразен както поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и поради неправилно приложение на материалния закон, което обоснована неговата отмяна. Решението на Административен съд Стара Загора е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и възпроизведени от първоинстанционния съд. Установено е, че "Българо-американска кредитна банка" АД е придобила чрез публична продан недвижим имот, включващ земя и сгради, находящ се на територията на Община Стара Загора, като данъкът за придобиване на недвижими имот е определен върху цената на придобиване, която възлиза на 279 820, 80 лв., а данъчната оценка на същия имот възлиза на 511 724, 20 лв. За придобиване на имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. С процесния АУЗД е определено задължение за данък придобиване на недвижим имот, съставляващ разлика в данъка, определен върху данъчната оценка и върху цената на придобиване, плюс лихви за забава. С решение по реда на административното оспорване началникът на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора е потвърдил издадения АУЗД. Спорът се свежда до това допустимо ли е установяването на задълженията за данъка чрез издаването на акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 107 ДОПК, или това следва да бъде извършено по реда на чл. 108 и сл. ДОПК – чрез издаване на ревизионен акт, съответно приложима ли е нормата на чл. 46 ЗМДТ при определяне на данъка при продажба на недвижим имот чрез публична продан. На първо място, първоинстанционният съд е приел, че установяването на задължения по реда на чл. 107 ДОПК е неприложимо, а това следва да се извърши единствено и само по реда на чл. 108 и сл. ДОПК чрез извършване на ревизия. На второ място, решаващият съд е приел, че актът е издаден и в противоречие с материалния закон, тъй като нормата на чл. 46 ЗМДТ не намира приложение при определяне размера на данъка при продажба на публична продан. Направено е и позоваване на съдебна практика, в случая на две решение на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. д. № 10864/2016 г. и 11146/2017 г. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на административния съд и ги намира за неправилни и изградени при неправилно тълкуване на закона, както и в противоречие с основни принципи на данъчното право. Съгласно чл. 44, ал. 1 ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Според чл. 45, ал. 1 от същия закон, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44. Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Следователно, съгласно цитираната разпоредба няма законова пречка за определяне на размера на задълженията приходният орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни. При тази редакция на нормата не съществува пречка в хипотеза като настоящата да бъде издаден акт за установяване на задължение по декларация, доколкото е налице хипотезата – "задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия". Обосновка в обратния смисъл не може да бъдат изграждана въз основа на това, че определяне на задължението за този тип данък не е свързано с подаване на декларация. С оглед на така посоченото настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че не съществува пречка задължението за данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ да бъде определено по реда на чл. 107 ДОПК чрез издаване на АУЗД. Няма пречка в това производство да бъдат определени и задължения за лихви, тъй като чл. 175, ал. 1 ДОПК определя, че за незаплатените в законовоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя и оплакванията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно нормата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗМДТ, основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Според алинея втора, т. 1 от същия чл. 46 имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. От тълкуването на посочените разпоредби, че принципът, установен със закона за определяне на данъчната основа на данъка, е, че той се определя върху по-високата от двете оценки – тази на придобиване и данъчната оценка съгласно приложение № 2. От обстоятелството, че в хипотезата на чл. 46, ал. 2, т. 1 са посочени само "по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена" не следва извод, че въпросната норма не намира приложение за определяне на данъчната основа на данъка по отношение на придобиване на недвижими имоти чрез публична продан. Поради особеностите на публичната продан при извършване на същата са налице редица отклонения в цената на придобиване / в този смисъл са нормите на глава 43 от ГПК – "Изпълнение върху недвижими вещи" и чл. 131 ЗДДС – Доставка на стоки или услуги при публична продан по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по Гражданския процесуален кодекс или продажба по Закона за особените залози"/. Тези особености обаче са без значение по отношение на данъка за придобиване на имущества – раздел Трети от глава Втора "Местни данъци" на Закона за местните данъци и такси. С нормата на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ е установено задължение за облагане с данък за всяко възмездно придобиване на недвижими имоти. Публичната продан е оригинерен, възмезден способ за придобиване на недвижим имот. По тази причина лицата, придобили недвижим имот чрез публична продан, се явяват задължени лица /чл. 45, ал. 1 ЗМДТ/ за данъка по чл. 44 ЗМДТ. Съответно, данъчната основа се определя при условията на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ – върху по-високата измежду данъчната оценка и цената на придобиване. Обратното – че при придобиване на имот чрез публична продан принципът за определяне на данък при придобиване на недвижим имот не намира приложение, влиза в противоречие с един от основните принципи на данъчното право – принципът, че данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон, прогласен с чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България. Въз основа на така изложените съображения се формира краен извод, че оспореният акт за установяване на задължения по декларация № 71639/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община – Стара Загора, потвърден с решение № 71639/20.03.2020 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, с който на "Българо-американска кредитна банка" АД са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 5 797, 59 лв. и лихва за просрочие 236, 56 лв., изчислена към датата на съставяне на акта, е законосъобразен. Като е стигнал до други правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, Административен съд Стара Загора е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на "Българо-американска кредитна банка" АД срещу процесния АУЗД бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса, ответното по касация акционерно дружество следва да бъде осъдено да заплати на Община Стара Загора, в състава на което юридическо лице е административният орган, издател на акта, разноски по делото за всички инстанции в размер общо на 1 311, 68 лева, от които 48, 27 лв. държавна такса за настоящото производство и по 631, 71 лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една инстанция, дължимо на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,