Решение № 8858 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2019 г.

Решение № 8858 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област с административен център Пловдив, подадена чрез упълномощен юрисконсулт И. Кирова, срещу решение № 968 от 25.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2997/2018 г. на Административен съд град Пловдив, с което е отхвърлено неговото оспорване, обективирано в Заповед № АК-04-11 от 28.09.2018 г., на Решение № 72 на Общински съвет - Съединение, прието с Протокол № 14 от заседание, проведено на 30.08.2018 г. С касационната жалба се релевират трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение с твърдения, че съдът кредитирал неотносими за спора доказателства, не обсъдил всички събрани по делото доказателства и е обосновал решението си единствено със заключението на вещото лице, което въобще не е следвало да назначава, още по-малко да кредитира, предвид противоречието на последното със събраните по делото писмени доказателства. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - Общински съвет Съединение в писмен отговор, чрез процесуален представител адв. Н. Панайотов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Ответникът - Ловно-рибарско сдружение "Съединение – 1906", със седалище гр. Съединение, обл. Пловдив, представлявано от председателя, чрез процесуален представител адв. Стойчев и в писмен отговор намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е приел, че не са доказани твърденията на жалбоподателя, че процесната изкуствена водна площ представлява язовир, т. е. че имотът е публична общинска собственост по която и да е от подробно посочените в закона хипотези, а и че касаторът в своята жалба никъде не навежда доводи и доказателства защо приема водните площи за язовири по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите и в какво се състои необосноваността на съдебния акт и нарушението на материалния закон. Счита, че въпреки, че в атакувания акт описанието на водния обект не е според утвърдената в Закона за водите терминология, правилно и обосновано съдът е приел, че водният обект – предмет на оспореното решение на ОбС – Съединение, е такъв по чл. 22 от Закона за водите. Намира, че доколкото атакуваното решение е било обосновано с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗВ, която е предвидила и характер на частна общинска собственост на определени водни обекти и площи, то правилно първоинстанционният съд не е обсъждал и анализирал хипотезите на чл. 24 от ЗВ, тъй като правилно е счел, че в това съдебно производство не се обсъжда характера на собствеността, а законосъобразността на оспореното решение на ОбС – Съединение по отношение на имот, актуван по надлежния законен ред като частна общинска собственост. Намира за правилен извода на съда, че няма нарушение на специалните разпоредби от Закона за водите, доколкото случаят не попада в приложното поле на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, както и на чл. 47а от ЗВ, тъй като приложимата редакция на чл. 20, ал. 1 от ЗВ касае единствено добив на минерална вода и водностопански системи и водностопански съоръжения – публична общинска собственост, какъвто не е процесният воден обект. Счита и че правилно и обосновано съдът е приел, че с релевантното за спора изменение на чл. 20, ал. 1 от ЗВ, от приложното му поле са изключени водите и водните обекти – публична общинска собственост. Преценява обжалваното решение за нестрадащо от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага то да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд-Пловдив отхвърлил оспорването на Областния управител на Област Пловдив, осъществено по реда и условията на чл. 32, ал. 2, изр. първо и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 45, ал. 4 изр. второ от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) със Заповед № АК-04-11/28.09.2018 г, на Решение № 72 на Общински съвет - Съединение, прието с Протокол № 14 от заседание, проведено на 30.08.2018 г. С последното, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 39, ал. 2 и ал. 4 от ЗОбС и чл. 46, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е: 1. Учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години на ЛРС "Съединение – 1906", гр. Съединение, по отношение на общински имот - изкуствена водна площ, представляващ частна общинска собственост съобразно Акт № 08030/5.05.2005 г. на община "Съединение"; 2. Постановено е ползвателят да заплаща за своя сметка всички разходи по ползването на имота, както и по неговото поддържане за срока на ползването; 3. Възложено е на Кмета на община "Съединение" да извърши необходимите действия съгласно ЗОС и НРПУРОИ, с мотиви: "Предоставяне на безвъзмездно ползване на имота на сдружение с нестопанска цел, с оглед възпроизвеждане, обогатяване и съхранение на екологичното равновесие в дивата флора и фауна, развитие на риболовен спорт. " Първоинстанционният съд счел, че оспореният административен акт е приет съобразно правомощията на ОбС, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма и с изискуемото мнозинство и без нарушения на административнопроизводствени правила. Изложил съображения, че оспореното решение е прието с 12 гласа "за" при общ брой на общинските съветници – 17, т. е. е съобразено с чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА за необходимото квалифицирано мнозинство по чл. 39, ал. 4 от ЗОС. С оглед събраните по делото доказателства, включително и приетата като неоспорена съдебно-техническа експертиза, приел, че то съответства и на материалния закон, поради което отхвърлил оспорването на Областния управител като неоснователна. Така постановеното съдебно решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Правилно първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл. 4, ал. 8 във вр. с ал. 4 от ЗМСМА във вр с чл. 32, ал. 2 от ЗА и чл. 45, ал. 7 ЗМСМА. Правилно е приел, че основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт не са налице, тъй като не са доказани твърденията на оспорващия, че процесната изкуствена водна площ представлява язовир, т. е. че имотът е публична общинска собственост по която и да е от подробно посочените в закона хипотези. Впрочем касаторът и в настоящата жалба не сочи доводи, нито представя доказателства защо счита водните площи за язовири по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, а и в какво се състои необосноваността на съдебния акт и нарушението на материалния закон. В атакувания акт описанието на водния обект не е според утвърдената в Закона за водите терминология, но въпреки това правилно и обосновано съдът е приел, че водният обект – предмет на оспореното решение на ОбС – Съединение, е по чл. 22 от Закона за водите, и доколкото атакуваното решение е обосновано с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗВ, която е предвидила и характер на частна общинска собственост на определени водни обекти и площи, то правилно първоинстанционният съд не е обсъждал и анализирал хипотезите на чл. 24 от ЗВ, предвид правилно приетото, че в това съдебно производство не се обсъжда характера на собствеността, а то е с друг предмет - законосъобразността на оспореното решение на ОбС – Съединение по отношение на имот, актуван по надлежния законен ред като частна общинска собственост. Неоснователни са твърденията на касатора, че позовавайки се на писмените доказателства и съдебно-техническата експертиза/л. 173/, които не са оспорени от страните/но били неотносими към предмета на спора/, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Заключението на вещото лице не е оспорено от процесуалния представител на касатора /видно от протокол на л. 191 от делото/ и като добросъвестно и професионално изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, обосновано и правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Правилно е разпределена и доказателствената тежест. Съобразено е и писмо на Министерство на околната среда и водите/МОСВ/ с изх. № 26-99-581/19.07.2018 г., че в процесния имот водният обект е описан с начин на трайно ползване: изкуствена водна площ, но не е квалифициран като "язовир". Правилно административният съд е съобразил, че на 5.05.2005 г. за горепосочения поземлен имот е съставен акт № 08030 за частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във връзка с § 7, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, чл. 22 от ЗВ и правилно е приел, че в случая водният обект не съставлява "язовир" по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с § 1, т. 94 от ДР на ЗВ/ в относимата редакция (нова - ДВ, бр. 58 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.), съгласно която "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Видно от акта за частна общинска собственост № 08030/5.05.2005 г. /л. 31/, който не е оспорен, обектът е с начин на трайно ползване "изкуствено водна площ", а не язовир. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗВ, съгласно която собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост, съответно нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗВ, съгласно която частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън имотите, описани в чл. 19, съответно, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 47а от ЗВ. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл. 22, ал. 3 от ЗВ, съобразно която по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване /ЗСН/ не е предвидено друго, както и че нито със ЗВ, нито със ЗСН е предвидено друго. По същите съображения не съставлява закононарушение и обстоятелството, че ЛРС "Съединение - 1906", гр. Съединение не е "оператор на язовирна стена" по смисъла на ЗВ, защото в приложимия закон няма такова изискване. Затова не намират опора в закона твърденията на касатора за нарушение на специалните разпоредби от Закона за водите, доколкото случаят не попада в приложното поле на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, както и на чл. 47а от ЗВ- приложимата редакция на чл. 20, ал. 1 от ЗВ касае единствено добив на минерална вода и водностопански системи и водностопански съоръжения – публична общинска собственост, какъвто не е процесният воден обект. Правилно и обосновано съдът е приел, че с относимото изменение на чл. 20, ал. 1 от ЗВ, от приложното му поле са изключени водите и водните обекти – публична общинска собственост. С оглед настъпилите законодателни промени, в сила от 2.01.2018 г., след които е прието процесното решение на Общински съвет - Съединение, не може да намери приложение сочената от касационния жалбоподател съдебна практика, която от една страна касае публична общинска собственост, а настоящият казус - частна общинска собственост, а от друга- законодателни изменения, уреждащи по различен начин спорните правоотношения. Неоснователно е възражението на касатора, че експертизата била неотносима към предмета на спора. Такова е обаче искането за поставяне на допълнителна задача, по начина, формулиран от процесуалния представител на оспорващия в протокол от 26.03.2019 г. по делото, при положение, че няма оспорване на заключението в частта му относно експертните изводи за квалифицирането на спорния воден обект не като "язовир" по смисъла на легалното определение в § 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Не намира опора в доказателствата по делото и възражението на касатора, че липсвала процесуална правоспособност на представителя на ЛРС "Съединение-1906" "защото подаденото заявление № 156/16.05.2018 г. от Г. Чобанов е израз на негово еднолично решение", предвид изложеното в него/л. 29 от делото/. С касационната жалба не са представени нови доказателства, обосноваващи сочените отменителни основания, а установените с експертизата обстоятелства се оспорват едва с касационната жалба, поради което съдът намира спорните факти за правилно установени от първоинстанционния съд. Представените с касационната жалба доказателства/л. л. 14, 20 и 23 са неотносими към посочените в жалбата касационни основания, а и непълнотата на доказателствата не е касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Приемайки оспорването на областния управител за неоснователно и недоказано, Административен съд град Пловдив е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е основателно. То е и доказано, предвид данните в представеното на л. 11 от делото адв. пълномощно, установяващи действително плащане на договореното в размер на 2400 лева адвокатско възнаграждение, и при липса на заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, то следва да бъде уважено в пълния претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,