Решение № 9929 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2011 г.

Решение № 9929 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 145 - чл. 178, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 16, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор. Образувано е по жалба подадена от Застрахователна компания "Лев Инс" АД гр. София, против решение № 358-ОЗ от 14.06.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/ и чл. 303, ал. 1, във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1, чл. 63, т. 2, чл. 69, ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/ и чл. 22, пр. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложена принудителна административна мярка на дружеството. Жалбоподателят излага доводи, че решението е незаконосъобразно, поради това, че принудителна административна мярка (ПАМ) се налага "за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения", тъй като КФН през 2011 г. изисква да се преизчисли и коригира размера на зададените технически резерви за финансовите 2008, 2009 и 2010 години. Позовава се на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, съгласно което е допустимо и обосновано коригиране на сделки и събития за и от предходни периоди, в случаите, при които тяхното влияние е съществено при изменение на показателите от имущественото състояние на предприятието, а за посочения период е установено, че е несъществено и не се налага корекция на публичните финансови отчети по глава пета от Закона за счетоводството и в подадените Годишни данъчни декларации. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуален представител юриск. Кирил Слабов, оспорва жалбата и излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение в писмени бележки и моли, да се отхвърли жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна се установява, че със Заповед № 40 от 17.03.2010 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е възложена проверка на цялостната дейност на ЗК "Лев Инс" АД, за периода от 1.01.2008 г. до датата на приключване на проверката. В проверката е включена и частта относно достатъчността на начислените технически резерви, които застрахователят е задължен да поддържа съгласно чл. 63 и чл. 69 от КЗ. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № Р-04-71 от 29.03.2011 г., в който е отразено констатирано подценяване на техническите резерви в частта по "Резерв за предстоящи плащания за предявени, но неизплатени претенции" към края на 2008 г. и 2009 г. и към края на второ тримесечие на 2010 г. по следните видове застраховки: "Застраховка за сухопътни превозни средства без релсови превозни средства"; "Застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на МПС към края на 2008 г., 2009 г. и края на второ тримесечие на 2010 г."; "Застраховка на кредити към края на 2008 г. и 2009 г."; "Застраховка Помощ при пътуване към края на второ тримесечие на 2010 г.". Въз основа на констатациите на застрахователното дружество са съставени актове за установяване на административни нарушения. Въз основа на установеното при проверката с писмо изх. № РГ-10-14-15 от 1.06.2011 г. на КФН е уведомено дружеството, че на основание чл. 303, ал. 1, във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1, чл. 63, т. 2, чл. 69, ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 2, т. 2 от КЗ, е взето решение за откриване на производство по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 302, ал. 2, т. 1 от КЗ. В отговор на уведомлението с писмо вх. № РГ-10-14-15 от 6.06.2011 г. от дружеството са направени обяснения и възражения. С решение № 358-ОЗ от 14.06.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН и чл. 303, ал. 1, във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1, чл. 63, т. 2, чл. 69, ал. 2, във връзка с чл. 68, ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 22, пр. 1 от ЗАНН, е наложена принудителна административна мярка, като е задължено застрахователното дружество в двуседмичен срок да преизчисли резерва за предстоящи плащания в частта резерв за предявени, но неизплатени претенции края на 2008 г. и 2009 г. по видовете застраховки: "Застраховка за сухопътни превозни средства без релсови превозни средства"; "Застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на МПС"; "Застраховка на кредити". Задължено е дружеството да преизчисли резерва за предстоящи плащания в частта резерв за предявени, но неизплатени претенции края на 2008 г. по застраховка "Помощ при пътуване", както и да преизчисли финансовия резултат и размера на собствените средства за 2008, 2009 и 2010 г., във връзка с извършените преизчисления на резерва за предстоящи плащания. Задължено е дружеството по тези видове застраховки да представи изрични посочени финансови отчети и справки, в които да е отразен преизчисления размер на техническите резерви. За да наложи принудителна административна мярка заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, т. 2 и чл. 69, ал. 2 от КЗ. Решението е обжалвано от застрахователното дружество по съдебен ред. Във връзка с възраженията на жалбоподателя е допусната и приета съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Със ССЕ е направен анализ на общите изисквания за счетоводно отчитане и представяне на имущественото състояние на застрахователите, както и анализ за съставяне на финансови отчети и справки за целите на застрахователния надзор в съответствие с КЗ, Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите, презастрахователите и на здравноосигурителните дружества (Наредба № 30) и Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви (Наредба № 27). Със заключението е указан реда за извършване на корекции на данни и показатели при установяване на грешки и неточности в отчетността, както и е установено, че Годишните финансови отчети по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КЗ, които включват ГФО съгласно глава пета от Закона за счетоводството и Отчети за целите на финансовия надзор по Наредба № 30, са били заверени от двама регистрирани одитори. На базата на тези отчети и изисквания за достатъчен технически резерв, вещото лице е приело, че влиянието на техническите резерви в минали периоди, в частта за предстоящи плащания, за предявени, но неизплатени претенции, се компенсира период по период и при начисляване на резерви за предстоящи плащания за предходен период се изменят показателите за съответната година, но не се изменя като цяло финансовия резултат, взет кумулативно за трите години - 2008 г., 2009 г. и 2010 г. към края на последната. Вещото лице е дало заключение, че изследваното влияние на корекциите за 2008 г. и 2009 г. показва несъществен кумулативен ефект в края на 2010 г. (3% във финансовия резултат), което не обуславя необходимост от въвеждане на изменения в счетоводните регистри за предходни периоди и в публичните финансови отчети по ЗС и в подадените Годишни данъчни декларации. Вещото лице е приело, че е допустимо и обосновано коригирането на сделки и събития за и от предходни периоди, в случаите при които тяхното влияние в изменение на показатели от имущественото състояние на предприятието, се прецени като съществено. С оглед на изложеното от фактическа страна съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден в рамките на предоставената компетентност на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. В съответствие с чл. 63, т. 2 от КЗ с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори, застрахователят е длъжен по всяко време да образува достатъчни по вид и размер технически резерви съгласно изискванията на закона. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КЗ застрахователят поддържа достатъчни по размер техническите резерви по чл. 68 в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни и/или презастрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане. В съответствие с чл. 68, ал. 2, т. 2 от КЗ застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по раздел II от приложение № 1, образува технически резерв за предстоящи плащания. Съгласно чл. 2 от Наредба № 27 - размерът на техническите резерви се изчислява въз основа на стойността на поетите от застрахователя задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни, презастрахователни или здравноосигурителни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване. Според чл. 3 от Наредба № 27 техническите резерви се образуват по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са предписани или одобрени от заместник - председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", които се описват в годишния актюерски доклад, представян в Комисията за финансов надзор, възприетият метод може да бъде променен след предварително одобрение от заместник-председателя. В конкретния случай при извършената проверка на застрахователното дружество е констатирано подценяване на техническите резерви в частта по "Резерв за предстоящи плащания за предявени, но неизплатени претенции" към края на 2008 г. и 2009 г. и към края на второ тримесечие на 2010 г. по следните видове застраховки: "Застраховка за сухопътни превозни средства без релсови превозни средства"; "Застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на МПС към края на 2008 г., 2009 г. и края на второ тримесечие на 2010 г."; "Застраховка на кредити към края на 2008 г. и 2009 г."; "Застраховка Помощ при пътуване към края на второ тримесечие на 2010 г.". Конкретните размери на констатирания недостиг са представени в табличен вид в констативния протокол и в обстоятелствената част на оспореното решение. В хода на съдебното производство тези констатации не са оспорени от жалбоподателя и не е доказана тяхната неистинност, поради което настоящият съдебен състав приема, че формираният недостиг на база образуван от застрахователя резерв и необходим резерв за предявени, но неизплатени претенции към края на всяка от процесни години, по видовете застраховки е съществен, което и е обусловило съставяне на актове за административни нарушения на жалбоподателя. Именно въз основа на констатирани нарушения административния орган в кръга на законовите правомощия е приложил принудителна административна мярка за нарушение на чл. 63, т. 2 и чл. 69, ал. 2 от КЗ, с цел да преустанови нарушението и застрахователното дружество да извърши необходимите корекции за осигуряване на достатъчен по размер технически резерв, с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че ПАМ е издадена в нарушение на чл. 25, предл. 2 от ЗАНН. Законосъобразно при съобразяване разпоредбите на чл. 63, т. 2 и чл. 69, ал. 2 от КЗ, както и на изискванията на чл. 2 от Наредба № 27, надзорният административен орган е приел, че в случая не е осигурен достатъчен технически резерв за предстоящи плащания за предявени, но неизплатени претенции" към края на 2008 г. и 2009 г. и към края на второ тримесечие на 2010 г. по посочените видове застраховки. Наложените като ПАМ задължения от административния орган за преизчисляване на резерва за предстоящи плащания в частта резерв за предявени, но неизплатени претенции, както и за преизчисляване на финансовия резултат и размера на собствените средства за 2008, 2009 и 2010 г., във връзка с извършените преизчисления на резерва за предстоящи плащания, както и представянето на изрични посочени финансови отчети и справки, в които да е отразен преизчисления размер на техническите резерви, са законосъобразни и в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят представя за целите на финансовия надзор в комисията годишен финансов отчет - до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 30 - "Годишният финансов отчет на застрахователите по чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, който подлежи на заверка от двама регистрирани одитори, включва: 1. годишен финансов отчет съгласно глава пета от Закона за счетоводството; 2. отчети за целите на финансовия надзор. В случая наложената ПАМ е относима към финансовите отчети за трите години за целите на финансовия надзор и във формата по Приложение № 1 към Наредба № 30 и Справки № ГБ. 1.1 "Резерв за предстоящи плащания" и Справка № ГБ. 1.4 "Справка за размера на собствените средства", като решението за наложената мярка не изисква корекции на публичните отчети по глава пета от Закона за счетоводството, обявени в Търговския регистър, както и за Годишните финансови отчети за НАП и НСИ. Обжалваното решение е постановено в съответствие материалния закон и приетите за установени фактически обстоятелства от административния орган, поради което настоящият съдебен състав приема, че заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е постановил законосъобразен и обоснован административен акт. Предвид на изложените съображения жалбата на Застрахователна компания "Лев Инс" АД, гр. София против решение № 358-ОЗ от 14.06.2011 г. на заместник - председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" в Комисията за финансов надзор, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение