Решение № 11999 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2012 г.
ВАСVII отделение01.10.2012 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, гр. София срещу решение № 428-ОЗ от 11.05.2012 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор". Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 11999 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), гр. София срещу решение № 428-ОЗ от 11.05.2012 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 302, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбоподателят счита, че не са налице основания за налагане на мерки спрямо него, тъй като не е извършил нарушение, а наложената му ПАМ е за неизпълнение на задълженията на трети лица - членове на НББАЗ, за поведението на които сдружението не следва да носи отговорност. Моли за отмяна на решението. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН/комисията) чрез процесуалния си представител - юрк. Георгиева моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по повод получено в КФН писмо вх. № 32-00-307/10.04.2012 г. от Съвета на бюрата (Council of Bureaux), с което е направено искане до надзорния орган за предприемане на необходимите мерки във връзка с данни за съществено и необосновано забавяне на плащания или неплащане на застрахователни обезщетения от български застрахователни дружества - членове на НББАЗ. В сигнала на Съвета на бюрата се съдържа информация за отправени към Българското бюро, действащо като гарант, над 500 претенции на стойност 2 600 000 евро за 2011 г. и съответно над 250 претенции за периода 01.01.2012 г. - 07.03.2012 г. с общ размер 509 000 евро. От НББАЗ е изискана и съответно представена в КФН на 23.04.2012 г. осъществяваната между Съвета на бюрата, респективно - кореспонденти на застрахователи, и НББАЗ кореспонденция относно забавени или неосъществени плащания на застрахователни обезщетения от български застрахователи по повод настъпили пътнотранспортни произшествия извън територията на Република България. Към представената документация е приложен и Мониторингов доклад на Съвета на бюрата за периода 2009 г. - 07.03.2012 г., отразяващ неуредените в двумесечния срок съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата задължения на българските застрахователни дружества, във връзка с които са отправени искания за гаранции и плащане от НББАЗ. Конкретните брой и стойност на депозираните пред НББАЗ искания за гаранции са отразени подробно в обжалвания административен акт и не се оспорват от жалбоподателя. С писмо изх. № 32-00-307/27.04.2012 г. сдружението е уведомено за откритата процедура по налагане на ПАМ, като му е предоставен 7-дневен срок за обяснения и възражения. Такива са получени от НББАЗ на 04.05.2012 г. с молба за прекратяване на производството. Въз основа на събраните в административното производство доказателства и след анализ на релевантната правна уредба заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор" е издал обжалваното решение № 428-ОЗ от 11.05.2012 г., с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, чл. 303, ал. 1 във вр. с чл. 302, ал. 1, т. 4 КЗ, във вр. с чл. 59 АПК и чл. 22, пр. 1 от ЗАНН, е приложил спрямо НББАЗ следната ПАМ: в 30-дневен срок от датата на получаване на решението да изплати всички предявени спрямо него до датата на издаване на решението за прилагане на ПАМ "искания за гаранции", като своевременно предяви за възстановяване от съответния застраховател на така изплатените суми, като в случай на невъзстановяване на същите да усвои незабавно издадените в негова полза банкови гаранции по чл. 15, ал. 1 от Устава на Сдружението, както и в същия срок да представи доказателства за осъществените плащания. Решението е мотивирано с обстоятелството, че българските застрахователни дружества - членове на НББАЗ не изпълняват вменените им във Вътрешните правила на Съвета на бюрата задължения в предписаните за това срокове, в резултат на което спрямо българското Национално бюро са заведени искове за гаранции и са налице предпоставки за поставяне на същото под мониторинг. Посочено е, че съгласно предмета на дейност и функциите на НББАЗ, регламентирани в Устава на сдружението, същото контролира извършването в предвидените срокове на дължимото от членовете си плащане по претенции за обезщетения (чл. 12, т. 9), съдейства за изплащането в срок от членовете на Бюрото на дължими обезщетения и за възстановяването на разноски (чл. 12, т. 10), както и в сроковете по Вътрешните правила на Съвета на бюрата и Многостранния гаранционен договор изплаща дължими обезщетения и възстановява разноски за сметка на свои членове, неизпълняващи в срок своите задължения за плащане, като в тези случаи има регресни права по отношение на тези членове и вземанията му са гарантирани от издадена в негова полза банкова гаранция съгласно чл. 15 от Устава. При прилагането на мярката е отчетена и позицията на Комитета за наблюдение от м. януари 2012 г., че дейността на Бюрото в България и неговите членове е неприемлива и представлява риск за финансовата стабилност на цялата система, поради което на Управителния съвет на Съвета на бюрата са предложени следните варианти за действие: мониторинг върху НББАЗ, което да бъде със статут на "наблюдаван член"; ангажиране на правителството на Република България или на българските надзорни органи; ангажиране на Европейската комисия или Икономическата комисия за Европа към ООН; посещение на Комитета за наблюдение в България. Надзорният орган е преценил, че същественото забавяне или липса на изплащане на застрахователни обезщетения на увредени при ПТП лица води до нарушаване на чл. 22 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Приел е, че неизпълнението на задължението за обезщетяване на потребителите на застрахователни услуги, съответно - забавеното такова, сериозно накърнява авторитета на държавата, като създава предпоставки за предприемане на действия спрямо нея с цел преустановяване накърняване интересите на увредените лица и осигуряване на ефективност и стабилност на българския застрахователен пазар. По тези съображения е наложил на НББАЗ процесната ПАМ. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. Решението е издадено от компетентен орган в рамките на нормативно определените му правомощия, в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заинтересованото лице е уведомено за откритото производство, като му е предоставена възможност да реализира правото си на защита. Не се споделят оплакванията на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалноправните норми и несъответствие на акта с целта на закона. Спорът в случая се свежда до обстоятелството дали са налице предпоставките за прилагане на ПАМ спрямо сдружението. Жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано за осъществяване на дейност в частна полза на своите членове. В сдружението членуват всички застрахователи, получили лиценз по раздел II, буква "А", т. 10.1 от Приложение № 1 на КЗ или които предлагат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България. Организацията и дейността на бюрото са уредени в Устава му, приложен по делото. НББАЗ е представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите в държавите-членки. При осъществяване на дейността си сдружението се ръководи от КЗ, Устава, Вътрешните правила на Съвета на бюрата и Споразумението между националните бюра на застрахователите на държави членки на ЕИП и други асоциирани членове (Многостранното споразумение). Видно от предмета му на дейност, посочен в чл. 12 на Устава, сдружението има конкретни функции и задължения - контролира дейността на членовете си по отношение на коректното изпълнение на задълженията им по плащане на дължими обезщетения, съдейства за извършване на дължимите от тях плащания в срок, изплаща за сметка свои членове дължими от тях обезщетения, когато те не изпълняват в срок задълженията си за плащане, изплаща обезщетения като Компенсационен орган в предвидените в закона случаи и т. н. По силата на чл. 282, ал. 7 от КЗ Бюрото подлежи на надзор по този кодекс, като се прилагат съответно чл. 297, ал. 1, чл. 298, 302, 303 и 304 от кодекса. Следователно няма нормативна пречка НББАЗ да е адресат на предвидените в КЗ принудителни административни мерки при осъществяването на предвидените в закона условия за прилагането им. Съгласно чл. 302, ал. 1, т. 4 от КЗ заместник-председателят на КФН може да прилага ПАМ по ал. 2, когато установи, че застраховател, презастраховател, негови служители, всяко от лицата по чл. 13, 22, 26, чл. 41, ал. 2, т. 4 или чл. 47б, ал. 2, т. 4, лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя или презастрахователя, акционери или член-кооператори, притежаващи пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя или презастрахователя, са извършили действия, довели до или чрез бездействията си са допуснали застрашаване интересите на потребителите на застрахователни услуги. С разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от КЗ, определяща видовете принудителни административни мерки, в т. 1 е предвидено правомощие на надзорния орган да разпорежда писмено да се предприемат конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях. Във Вътрешните правила на Съвета на бюрата е установено, че когато определено Бюро или назначен за целта кореспондент обработи щета, следва да изпрати искане за възстановяване на обезщетението или на члена на бюрото, издал Зелената карта или застрахователната полица или, ако е необходимо, на Бюро, имащо отношение към това. Ако член на Бюрото не извърши поисканото възстановяване в двумесечен срок, Бюрото, на което този член принадлежи възстановява сумите след получаване на искане за гаранция от Бюрото в страната на ПТП или от определения за тази цел кореспондент. В този случай, бюрото, към което е насочено искането за гаранция следва да възстанови претендираната сума в едномесечен срок, след изтичане на който автоматично му се начислява годишна лихва в размер на 12 % при неплащане в посочения срок. Неоснователно е оплакването в жалбата, че мярката е наложена неправилно на НББАЗ за извършени от негови членове нарушения. По делото няма спор, че определени застрахователни дружества - членове на НББАЗ не изпълняват задълженията си за своевременно изплащане на дължими обезщетения за щети от настъпило застрахователно събитие в чужбина по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сертификати "Зелена карта", сключени или издадени от тези членове. Безспорно е също, че по този повод към НББАЗ в качеството му на гарант са отправени множество искания за гаранция. Налице са данни за неуредени гаранционни искове и констатирана неефективност на българското бюро. Според анализ на Комитета за наблюдение към Съвета на Бюрата съществуват сериозни проблеми с платежното поведение на Бюрото в България и нарастване на броя и размера на исканията за гаранция към последното. Ето защо настоящият състав счита, че фактическият състав, визиран в хипотезата на чл. 302, ал. 1, т. 4 и чл. 302, ал. 2, т. 1 КЗ, е изпълнен и са налице предпоставките за прилагане на процесната мярка. Представените от жалбоподателя доказателства за предприети от него действия спрямо неизправни негови членове не сочат на незаконосъобразност на акта. Изпратените покани до застрахователи (ЗД "Булинс" АД, ЗД "Евроинс" АД, "Интерамерикан България" ЗЕАД, "ОЗК" АД) с указания за изпълнение на финансовите им задължения във връзка с претенции към НББАЗ от чужди национални бюра потвърждават наличието на основания за прилагане на ПАМ спрямо сдружението с оглед специфичните му задължения и предмета му на дейност, посочени в КЗ, Устава и Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН предвижда, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Следователно по своя характер ПАМ могат да бъдат превантивни, преустановителни или възстановителни. Видно от конкретно предписаните на сдружението действия, по същество резултатът целен от прилагането на мярката спрямо сдружението е своевременно изпълнение на задълженията му за възстановяване на сумите претендирани с исковете за гаранция, повишаване качеството на работа на Бюрото и създаване на стабилност и сигурност във функционирането на системата. Мярката е пропорционална и налагането й е обусловено от легитимна цел. По изложените съображения съдът намира, че решението на заместник-председателя на КФН е законосъобразно. Липсват отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,