Решение № 2780 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2015 г.

Решение № 2780 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по делото е образувано по жалба на Ранко Кирилов Ранков, Кичка Петрова Мичева, Елена Бориславова Георгиева, Стефан Бориславов Ранков, Боряна Димитрова Митрева, Гергина Иванова Николова, Миля Иванова Гаджулова, Петрана Иванова Гергинова, Тодор Такиев Венков, Златка Такева Костова, Цана Здравкова Венкова, Радослав Спасов Венков, Емилия Спасова Гогова, Иван Аспарухов Алексов, Илияна Аспарухова Василева, Спас Любомиров Ранков, Гергинка Лазарова Атанасова, Младен Серафимов Младенов, Божурка Младенова Величкова, Серафим Младенов Серафимов и Димитър Лазаров Ранков, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1 към Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2684.49 - нива, находяща се в район Връбница, Столична община, землището на с. Мрамор, с обща площ от 5,237 дка, от които отчуждени 2.489 дка, стойност на паричното обезщетение 32 574 лева като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата молят допускане на съдебно-оценителна експертиза. Приложени са следните доказателства: Решение № 1010 от 15.10.98 г. на ПК в община Нови Искър, гр. София; скица на процесния имот и Удостоверение за наследници № 17 от 4.05.2015 г. на Ранко Стоичков Даскалов. Ответникът - Министерски съвет на Република България представя становище за неоснователност на жалбата. Конституираните заинтересовани страни Министър на регионалното развитие и благоустройство, Министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват жалбата. Представя и административната преписка. С оглед представените по делото доказателства съдът приема за установено, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежни страни с пряк и личен интерес от оспорване, съобразно представените доказателства, поради което е допустима за разглеждане по същество. Установено е, че с оспореното решение на МС определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1 към Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2684.49 с начин на трайно ползване - нива, находяща се в район Връбница, Столична община, землището на с. Мрамор, с обща площ от 5,237 дка, от които отчуждени 2.489 дка, стойност на паричното обезщетение 32 574 лева. Датата на възлагане на оценката е 2.04.2015 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Нормата на § 1а от ДР ЗДС дава определение за пазарни цени, като такива са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Процесният имот, част от който е предмет на отчуждаване се намира в район "Връбница", Столична община. Периодът на оценяване е от 2.04.2014 г. до 2.04.2015 г., съгласно оценителския доклад приложен по делото. В хода на съдебното производство, въз основа на удостоверенията, издадени от Агенцията по вписвания от административния орган и вещото лице по основното заключение на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, са установени общо 8 сделки, отговарящи на изискванията и разпоредбите на ЗДС с предмет - земеделски имот с начин на трайно ползване нива в район Връбница, по които поне една от страните е търговец. От даденото обяснение на вещото лице в нот. акт № 7/2014 г. са обективирани две покупко-продажби, като и двете са с имоти със сходни характеристики на отчуждаемия. Върху имота по нот. акт № 100/2014 г. има учреден сервитут, което ограничава вида на растителните видове, които могат да се засаждат. При първия вариант от това заключение стойността на имота изчислена по сравнителния метод възлиза на 35782 лв, като по нот. акт № 7/2014 е дадена обща цена за двата имота, предмет на продажба. Включена е и земята по нот. акт № 100/2014 г. Изчислена без нот. акт № 100/2014 г. стойността на имота е 23198 лв. Изготвена е и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, включваща допълнително и три нот. акта № № 8/2014, 68/2014 и 157/2014 г., които имат за предмет имоти в урбанизирани територии, но с начин на трайно ползване за ниско застрояване, респ. за друг обществен обект. Въз основа на всички нот. актове общата оценка на имота възлиза на 50641 лв. Върховният адимнистративен съд, въз основа на доказателствата, събрани по делото, намира, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Процесният имот е земеделска територия с начин на трайно ползване - нива, поради което именно тези характеристики определят имотите, служещи за сравнение като имоти със сходни характеристики по смисъла на закона. Така имотите, които имат друг вид начин на трайно ползване не могат да се включат в кръга от сделки със сходни характеристики. Тук следва да се има в предвид правилото на § 2а ДР ЗДС, съгласно което пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но e бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като за имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване на имота. Това правило не дава основание последните три сделки от допълнителното заключение на вещото лице да се включи в обхвата на оценката. Следва да се изключи и имотът, върху който има учреден сервитут, тъй като предмет на сделката не е имот със сходни характеристики. Сделката по нот акт № 7/2014 г. обективира две самостоятелни покупко- продажби, всяка от които отговаря на изискванията на § 1 ДР ЗДС и същите следва дасе изчисляват самостоятелно. Така изчислено обезщетението за отчуждаемия имот следва да се извърши по вариант 4 от основното заключение, което определя оценка в размер на 23474 лв, т. е. значително по-ниска от административната оценка. Изложеното сочи на неоснователност на жалбата и същата следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд