Решение № 14915 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2019 г.

Решение № 14915 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициатива за обществено здраве", подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 320 от 11.01.2019 г. по адм. дело № 10571/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал правния статус на министъра на здравеопазването при издаването от него на Заповед № РД-01-410 от 01.12.2017 г. тъй като за дейността на програмния оператор не следва да се прилагат нормативните актове, относими за органите на изпълнителната власт. Съдът не е направил разграничение между функциите на министъра на здравеопазването като орган на изпълнителната власт и като представител на юридическото лице - Министерство на здравеопазването. Предвид разпоредбата на чл. 5, т. 1. 16 от Споразумението за изпълнение на Програма БГ 07 "Инициатива за обществено здраве" и т. 4. 3. от Системата за управление и контрол по Програма БГ 07 "Инициатива за обществено здраве", за ръководител на програмния оператор може да бъде определено лице, което е външно за структурата на Министерство на здравеопазването и което не е указано изрично в нормативен акт. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, с което е обявена нищожност на обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - УМБАЛ "Александровска" ЕАД чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С атакуваното съдебно решение, АССГ е обявил за нищожно Решение № РД-13-72 от 13.09.2018 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициатива за обществено здраве". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че със Заповед № РД-01 -410/01.12.2017 г. за изменение на Заповед № РД-01-75/22.02.2017 г. на министъра на здравеопазването, е определена Н. Петрова – началник на политическия кабинет на министъра на здравеопазването, за ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", финансирана по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. Според първоинстанционния съд, оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, въпреки наличието на така посочената заповед тъй като началникът на политическия кабинет е субект, на който не могат да бъдат делегирани такива правомощия. След анализ на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от Закона за администрацията, съдът е посочил, че министърът на здравеопазването може да възложи на началника на кабинета отделни свои правомощия по трудовите правоотношения на членовете, съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения съставът на АССГ е обявил нищожност на оспорения акт. Решението е неправилно. Съдът правилно е определил нормативната уредба за налагане на финансови корекции по отношение на средствата по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", осъществявана с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2009-2014 г. и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМЕИП) 2009- 2014 г. Средствата, предоставяни от Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, не попадат в приложното поле на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), очертано в чл. 1, ал. 2 от същия закон. Правната рамка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" включва: Протокол 38 В към Споразумението за ЕИП относно Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 и Споразумение между Кралство Норвегия и Европейския съюз относно Норвежкия финансов механизъм 2009- 2014; Регламент за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014; Меморандум за разбирателство за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 и Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014; Програмно споразумение между комитета на ФМ и Националното координационно звено и Програмно споразумение между Норвежкото министерство на външните работи и Националното координационно звено за финансиране на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", подписани на 29.11.2013 г.; Споразумение за изпълнение на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" между Националното координационно звено и Министерство на здравеопазването, подписано на 13.12.2013 г. и Насоки за определяне на финансови корекции върху разходи, финансирани от Общността на принципа на споделеното управление, за несъответствия с правилата за обществени поръчки", приети с решение на ЕК от 19.12.2013 г. Съгласно дефиницията на чл. 1. 5, § 1 (r) от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014, съответно чл. 1. 5, § 1 (с) от Регламента за изпълнение на ФМЕИП, "Програмен оператор" е публична или частна организация, със стопанска или нестопанска цел, както и неправителствени организации, отговарящи за изготвяне и изпълнение на програмата. В чл. 4. 7. от двата Регламента се съдържат правомощията на Програмния оператор (ПО), като същият отговаря за подготовката и изпълнението на програмата. В чл. 5, т. 1. 16 от Споразумението за изпълнение на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" (ПО 13 и ПО 27) изрично е предвидено правомощието на ПО да предприема мерки за финансови корекции и възстановяване на неправомерно изразходвани средства. В съответствие с Анекс А от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 (МР), националното координационно звено отговаря изцяло за постигането на целите на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014. В рамките на така определените правомощия, директорът на НКЗ е одобрил Системи за управление и контрол на изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 (СУК), по силата на т. 10. 1 от които Програмният оператор е длъжен да приложи всички възможни мерки за отстраняване на нередности. Въз основа на МР, т. 2.2.5 СУК и решение № 151 от 23.02.2012 г. на Министерски съвет, изменено с решение № 545 от 23.07.2015 г. на Министерски съвет, за програмен оператор по Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве" е определено Министерство на здравеопазването. В т. 4. 3 СУК изрично е предвидено, че организационната структура за управление и изпълнение на Програмата включва ръководителите и заместник - ръководителите на Програмния оператор. При необходимост, функции във връзка с управлението и изпълнението на Програмата могат да бъдат възлагани на външни за програмния оператор лица. Служителите на Министерство на здравеопазването, които участват в дейности по управление и изпълнение на Програмата, се определят със заповед на ръководителя на програмния оператор. Именно в съответствие с посочените разпоредби, със Заповед № РД-01-410 от 1.12.2017 г. на министъра на здравеопазването, е определена Н. Петрова - началник на Политическия кабинет на министъра на здравеопазването, за ръководител на Програмния оператор (ПО). Следва да се обърне внимание, че с посочената заповед не са делегирани правомощия, а е определено лицето за ръководител на ПО. В случая, министърът в качеството му на центален едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи и представлява ПО - Министерство на здравеопазването в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването (УП), е определил г-жа Петрова за ръководител на ПО. Смисловият и граматически анализ на употребените в заповедта понятия, дефиниращи характеристиките на волеизявлението на министъра, сочи на определяне на г-жа Н. Петрова като ръководител на ПО във връзка с Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве". По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Като е обявил нищожността на Решение № РД-13-72 от 13.09.2018 г., съдът е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение. Предвид изложеното и с оглед чл. 221, ал. 2 АПК съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,