Решение № 12142 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2016 г.
ВАСII отделение10.11.2016 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 310 от 12 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 2319/2015 г. по описа на Административен съд П. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12142 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Л. П." ЕООД със седалище гр. П., чрез управителя на дружеството В. С. Д., и от главния архитект на район "Северен" на община П., чрез пълномощника му адв. И. Й., срещу решение № 310 от 12 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 2319/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е обявена нищожността на скица-виза от 11 декември 2012 г. на главния архитект на район "Северен" на община П.. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, а алтернативно са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От ответника "Н. К." АД със седалище гр. П., чрез пълномощника му адв. И. А., са постъпили писмени възражения против двете касационни жалби, в които се поддържат доводи за тяхната недопустимост, както и за тяхната неоснователност. Същото становище се поддържа от процесуалния представител и в съдебно заседание. Останалите ответници - Т. Д. Ш., М. А. Д., Л. К. Ш. и К. А. Ш., не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивира заключение, че оспореното решение е неправилно. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Изложените в обратния смисъл доводи на ответника по касация "Н. К." АД са неоснователни. В разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са посочени изчерпателно решенията срещу кои индивидуални административни актове не подлежат на касационен контрол, като тези, постановени по жалби срещу визи за проектиране, какъвто е настоящия случай, не попадат сред тях. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Н. К." АД срещу скица виза от 11 декември 2012 г. на главния архитект на район "Северен" на община П. за проучване и проектиране на вътрешно преустройство на обект: бърза закуска "Нева" в "Магазин за промишлени стоки" в УПИ III-търговски комплекс, кв. 620 по плана на Пета градска част, гр. П., поземлен имот с идентификатор 56784.506.740.1.3 по кадастралната карта на гр. П. и проучване и проектиране на идеен проект за пристрояване в северната част на сградата с цел покриване на открита тераса и стълбище (единствен достъп до магазина), по означеното застрояване с червен контур, червен щрих и котировки с черен цвят. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден извън рамките на предоставената със заповед № ОА-728/12 май 2004 г. на главния архитект на община П. на главния архитект на район "Северен" на община П. компетентност, поради което е обявил нищожността на визата за проектиране. Решението е допустимо. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Съдебното административно производство е образувано по подадена в срока за това жалба от заинтересувано лице против подлежащ на оспорване административен акт. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Законосъобразен е извода, че процесната виза представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Решението е неправилно. Административният съд е установил, че със заповед № ОА-728/12 май 2004 г. главният архитект на община П. е предоставил на главния архитект на район "Северен" на община П. свои функции по Закона за устройство на територията, в т. ч. и правото да издава визи за проучване и проектиране по отношение на жилищни сгради с височина до 15 м, за сгради на основното застрояване със смесени, обслужващи, производствени и складови функции до 300 кв. м разгъната застроена площ, за преустройство, промяна на предназначението, основен ремонт на изброените видове сгради, помещения или части от тях, за всички сгради от допълващото застрояване по Г. III, Раздел VII от ЗУТ - "Допълващо застрояване, огради", за временни строежи по глава III, Раздел VIII от ЗУТ. Установено е също така, че процесната виза за проектиране е издадена по искане на "Л. П." ЕООД, което дружество е собственик на самостоятелен обект в изградената с поземления имот сграда, който обект е с площ 125 кв. м, както и на учредено в негова полза право на пристрояване към собствения му самостоятелен обект, което право на пристрояване е с разгъната застроена площ 151,99 кв. м. Оспорената през съда виза за проектиране касае именно тези обекти - преустройство на обект с площ 125 кв. м и идеен проект за пристрояване въз основа на учреденото право на пристрояване. При тези данни изводът на административния съд, че в случая се касае за сграда от основното застрояване с обслужващи функции, е правилен. Неправилен е обаче изводът, че определянето на разгънатата застроена площ на сградата следва да се определя по правилата на чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР в приложимата към датата на издаването на административния акт редакция. С текста на § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието "разгъната застроена площ", която в приложимата редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г., сочи, че това е сборът от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена. В случая разгънатата застроена площ - предмет на оспорената виза за проектиране, е общо 276.99 кв. м. Издаването на виза за проектиране за обекти с такава разгъната застроена площ е изцяло в компетентността на главния архитект на район "Северен" на община П. съобразно цитираната по-горе заповед на главния архитект на община П.. Ето защо - обратно на приетото от първоинстанционния съд, главният архитект район "Северен" е компетентен да издаде акт със съдържание като оспорения, поради което в нарушение на материалния закон съдът е приел нищожност на визата за проектиране. В случая, при определяне на правомощията на органа, следва да се има предвид само площта на обекта, който се преустройва и пристроява, а не цялата площ на съществуващата сграда, по-голямата част от която е собственост на друго лице, различно от дружеството, направило искане за издаването на процесната виза, която част не е предмет на последната. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил съображения относно законосъобразността на оспорената пред него виза за проектиране, поради което касационната инстанция не може да осъществи контрол по отношение на изводите му. С оглед горното оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд, който да се произнесе по законосъобразността на скица виза от 11 декември 2012 г. на главния архитект на район "Северен" на община П. за проучване и проектиране на вътрешно преустройство на обект: бърза закуска "Нева" в "Магазин за промишлени стоки" в УПИ III-търговски комплекс, кв. 620 по плана на Пета градска част, гр. П., поземлен имот с идентификатор 56784.506.740.1.3 по кадастралната карта на гр. П. и проучване и проектиране на идеен проект за пристрояване в северната част на сградата с цел покриване на открита тераса и стълбище (единствен достъп до магазина), по означеното застрояване с червен контур, червен щрих и котировки с черен цвят. По исканията на страните за присъждане на разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,