Решение № 2922 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10318/2016 г.

Решение № 2922 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10318/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Й. Дишков чрез процесуалния му представител адв. В. Пейчев, срещу решение № 435 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 482 по описа за 2016 г. на административен съд - П.. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 151 от 18.04.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която се "Установява, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че посредством издаването на заповед № К-2035/19.02.2010 г. министърът на вътрешните работи не е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо него". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и приемане, че посредством издаване на заповед № К-2035/19.02.2010 г. министърът на вътрешните работи е осъществил пряка дискриминация по отношение на Й. Дишков по признак лично положение. Претендира присъждане на съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и за касационното производство. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. Милушева оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Ответната страна - министърът на вътрешните работи се представлява от юрисконсулт Ц. Шишков, който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - директорът на ОД на МВР - П. оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 151 от 18.04.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. Това решение е постановено по повод жалба от лицето Й. Дишков вх. № 44-00-2477/29.06.2011 г., в която то е твърдяло, че по отношение на него е налице дискриминация по признак "възраст" и "лично положение" чрез издаване на заповед № К-2035/19.02.2010 г. министърът на вътрешните работи. С нея е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.); преди да придобие право на пенсия по условията на чл. 69, ал. 2 от КСО или да навърши 60 години пенсионна възраст, в сравнение с работещи служители, намиращи се при сходни/еднакви условия за полагане на труд. Разликата в третирането се изразява във възможността служителите, на които не са прекратени служебните правоотношения на посоченото правно основание да упражняват кадрова служба. В мотивите на сега обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по повод на развилото се производство пред Комисията за защита от дискриминация и във връзка с издаването на оспорения акт. Направен е извод, че актът е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правило, уредени в чл. 50 и сл. от ЗЗДискр. По делото не е бил спорен фактът, че заповедта, с която на жалбоподателя е прекратено служебното правоотношение е била оспорена по съдебен ред. Жалбата е била отхвърлена, съгласно влязло в сила решение № 13890 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 4438 по описа за 2010 г. на ВАС, трето отделение, оставено в сила с решение № 3426 от 10.03.2011 г. по адм. дело № 16390 по описа ма 2010 г. на ВАС, петчленен състав. Не е бил спорен фактът, че преди издаването на тази заповед № К-2035/19.02.2010 г. на министърът на вътрешните работи, служебното правоотношение на жалбоподателя е било прекратявано поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" (заповед № К-2517 от 22.04.2008 г.), понеже той е бил осъден с влязла в сила присъда № 104 от 19.10.2006 г. на Пловдивския военен съд, с която е признат за виновен за извършване на престъпление от общ характер по чл. 311, ал. 1 от НК. Тази заповед от 22.04.2008 г. е била отменена по съдебен ред и лицето е възстановено на работа, след което е издадена заповедта от 19.02.2010 г., по повод на която се твърди реализиране на дискриминация по отношение на жалбоподателя. При разглеждане на спора пред Комисията за защита от дискриминация, както и в съдебното производство безспорно е установено, че с писма с рег. № І-13997/17.06.2013 г. и с рег. № № І-15483/04.07.2013 г. на министъра на вътрешните работи до ръководителите на структурите и звената по чл. 9 от ЗМВР (отм.); са дадени указания относно прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.); , във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.);. Съгласно първата разпоредба служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си и това е когато е установено наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от закона (лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс). Чрез тези указания се е целяло уеднаквяване на практиката на административнонаказващите органи в системата на МВР. По делото не е бил спорен фактът, че в нея има служители, чиито служебни правоотношения са прекратени в периода 2008 г. - 2014 г. на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.); , във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.);. Налице са служебни правоотношение, които не са прекратени на основание тези разпоредби и служителите изпълняват служебните си задължения по тях. Има и такива служители, чиито правоотношения са прекратени на друго основание. Представени са справки относно жалбоподателя, Д. Генов, С. Л., В. Илчев, И. Добрев, Е. Яхов, К. Лалов, Д. Лазаров. При тази фактическа обстановка Комисията за защита от дискриминация приема, на основание чл. 65 от ЗЗДискр., че посредством издаване на заповед № К-2035/19.02.2010 г. министърът на вътрешните работи не е осъществил пряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Й. Дишков. На същото правно основание Комисията за защита на дискриминация чрез постановеното си решение прима, че посредством издаване на предложение с рег. № 7149/10.02.2010 г. директорът на ОД на МВР - П. е осъществил пряка дискриминация по смисъла на на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Й. Дишков по признак "лично положение". Административният съд е бил сезиран с жалба срещу частта на това решение, с която е прието, че с издаването на посочената заповед министърът на вътрешните работи не е осъществил пряка дискриминация. В мотивите си е изложил правните си съображения, като съобразно тях жалбата е неоснователна. Според него по повод на признака "лично положение" следва да е осъществена дискриминационна проява спрямо лицето, която може да бъде квалифицирана като такава само когато нежеланото поведение е провокирано от характеристика на дискриминираното лице, и поради което то е поставено в по-неблагоприятно положение спрямо сходна категория лица. Съдът приема, че няма данни на министъра на вътрешните работи да са предоставени доклади/предложения за освобождаване за лицата, посочени като сравнявани лица, и министърът да е прекратил служебното правоотношение само с Й. Дишков, а не и с останалите. Прекратяването на служебните правоотношения на Й. Дишков е осъществено когато са били налице фактическите и правни основания затова, като дали това е направено законосъобразно в това съдебно производство не е предмет на контрол от негова страна. Освен това следва да бъде посочено конкретно лице-сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на този признак, като в предложението с рег. № 7149/10.02.2010 г. на директора на ОД на МВР - П. до министъра на вътрешните работи не се съдържат имената на лицата, по повод на които този орган е проявил дискриминация на жалбоподателя и го е третирал по-неблагоприятно в сравнение с другите. Не може да се установи пряка и непосредствена връзка между защитения признак при упражняване на правото на труд и прекратяване на служебното правоотношение от министъра. Липсва субективния елемент на фактическия състав на дискриминацията, като по делото не се установява това да е осъществено единствено и само по отношение на Й. Дишков. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. При преценката на основното възражение в касационната жалба относно нарушаване на материалния закон, следва да се посочи, че основанието за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, а именно чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.); , във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.); може да постави въпрос на плоскостта на правото на равно третиране от гледна точка на възможността за реализиране на трудовите права. Този проблем не е на плоскостта на защитата срещу дискриминация, понеже доказването на същата изисква безспорното наличие на защитен признак като причина за пряка дискриминация. Действително е налице неравно третиране от страна на органа по назначаването, понеже на част от служителите на Министерството на вътрешните работи, всички от които са в идентичното правно положение служебните правоотношения са прекратени на друго основание, а по отношение на другата част органът не е приложил посочените разпоредби и те продължават да упражняват правото си на труд. За да е налице дискриминация обаче, т. е. закононарушение по смисъла на специалния ЗЗДискр. и тази дискриминация да е пряка съобразно дефиницията на чл. 4, ал. 1 от същия закон, е необходимо разликата в третирането да е на основата на защитен признак, т. е. в случая да е налице защитения признак "лично положение", както и да е налице причинно-следствена връзка между него и по-неблагоприятното третиране на другите служители на МВР. Тези предпоставки не са налице, за да се квалифицира установеното неравно третиране като пряка дискриминация. По делото не може да се обоснове извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятно третиране и то да е направено съзнателно. Правилно е установено, че не е реализирана пряка дискриминация по отношение на Й. Дишков. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател Й. Дишков следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение