Решение № 8134 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2018 г.

Решение № 8134 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2018 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Петрова, срещу решение № 344 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 311/2018 г. на Административен съд - Плевен, с което е прогласено за нищожно Решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-0800/3747 от 6.02.2018 г., издадено от и. д. изпълнителен директор - Мизова, с което на основание Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е наложена финансова корекция на Община Искър, в размер на 5 % от стойността на изплатената финансова помощ по договор в размер на 114 971, 26 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които пороци представляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити аргументи, свързани с разпоредбите на чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 44 от ЗЗД моли за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РФК, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. От ответника – Кмета на Община Искър, област Плевен, е постъпило писмено Възражение, в което се оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и не са налице касационни отменителни основания. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 дневен срок от съобщаване на решението на датата 1.06.2018 г. и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административен съд - Плевен е бил сезиран с жалба от ОБЩИНА ИСКЪР, представлявана от Кмета на общината инж. В. Йорданов, срещу Решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-0800/3747 от 6.02.2018 г., издадено от "За изпълнителен директор – Мизова", с което на основание ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция на Община Искър в размер на 5 % от стойността на изплатената финансова помощ по договор в размер на 114 971, 26 лева. С обжалваното понастоящем решение Административен съд - Плевен, V - ти състав е прогласил нищожността на това решение. Първоинстанционният съд е приел, че процесното решение не е издадено от надлежно оправомощено лице. Позовал се е на чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ, че при отсъствие на изпълнителния директор, той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Посочил е, че доколкото изпълнителният директор е издал заповед № 03 - РД/189 от 2.02.2018 г., законосъобразно на 5.02.2018 г. е бил заместван от зам. изпълнителния директор Мизова, но съдът като е съобразил разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД относно едностранни сделки, е направил извод, че упълномощеният да представлява едно лице за определен срок може да упълномощи себе си в този срок за продължаване на представителството и в друг срок само ако това изрично е посочено в първоначалното упълномощаване, а видно от същото упълномощаване от 2.02.2018 г., такава възможност не е налице, тоест на зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е предоставена възможност да упълномощава себе си, за да продължи да представлява изп. директор на ДФЗ. Съдът е посочил също, че изп. директор на ДФЗ Живков е имал възможност да упълномощи Мизова да го замества при всякакъв вид ползван от него отпуск, независимо от срок, но не го е направил. На 5.02.2018 г. е подал заявление за прекратяване на платения му отпуск поради ползване на друг (по болничен лист), но не е упълномощил Мизова да го замества за периода на другия – по продължителен отпуск по болест, следователно не е имал воля Мизова да го замества на датата 06.02.2018 г., когато от нея при условията на заместване е постановено процесното решение. Съдът се е позовал на чл. 168, ал. 2 от АПК, че следва да прогласи нищожността, дори да липсва искане за това, след като е установил, че решението за налагане на финансова корекция е постановено от некомпетентен орган. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Действително, съгласно чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФЗ, при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник - изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Няма спор относно правнорелевантния факт, че със Заповед № 03-РД/189 от 2.02.2018 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" изрично е възложил на заместник-изпълнителния директор И. Мизова, да го замества на 5.02.2018 г., като осъществява всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на Фонда. Следователно на датата 5.02.2018 г. И. Мизова е разполагала с всички правомощия, които притежава титуляра, заемащ длъжността "Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". От тази заповед е видно, че на И. Мизова е възложено да изпълнява длъжността "изпълнителен директор на ДФЗ" само за датата 5.02.2018 година. От представеното копие на болничен лист е установено, че титулярът е отсъствал за периода от 5.02.2018 г. до 9.02.2018 г., за който период изпълняващият длъжността "изпълнителен директор - И. Мизова" е издала заповед № 03-РД/204/5.02.2018 година, с която е възложила на себе си да замества изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че по този начин са иззети функциите на титуляра, тъй като е следвало именно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да упълномощи заместникът си да го замества и за периода 6.02.2018 г. до 9.02.2018 г. или да издаде заповед, с която посоченият от него заместник - изпълнителен директор да го представлява – да изпълнява всички негови функции за срока на отсъствието му. Освен това, както се каза по-горе, в чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предвидено, че "при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник- изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия", т. е. заповедта следва да бъде с конкретни параметри, а не обща. От тук следва обоснованият извод, че Заповед № 03-РД/204/5.02.2018 г. е издадена от лице, което не е титуляр, поради което тя не е породила съответните правни последици. Касационната инстанция намира, че в случая е налице и въведената с чл. 38 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) забрана за договаряне сам със себе си и в този смисъл съществува материално-правна пречка изпълняващият по заместване на 5.02.2018 г. длъжността "изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да възложи сам на себе си в качеството си на заместник- изпълнителен директор на фонда, да изпълнява функциите на изпълнителен директор за периода на последващото отсъствие на титуляра. Следва да се посочи, че заместването се извършва само в случаите, когато лицето, което е титуляр, е в обективна фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Видно е, че изпълнителният директор на ДФЗ е възложил със заповед № 03-РД/189 от 2.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор И. Мизова, да го замества само на 5.02.2018 г., когато следва да осъществява всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда, но само за посочената дата. В тази връзка, постановената впоследствие заповед № 03-РД/204 от 5.02.2018 г. от И. Мизова е издадена от лице, което не е титуляр и не е породила желаните правни последствия. Това е така, тъй като титулярът е издал заповед за заместване за определен период от време, тоест само на 5.02.2018 година, а не до завръщането му. След като този период (дата) е изтекъл и предвид физическото състояние на титуляра, той е бил длъжен да подпише нова заповед, с която заместник- изпълнителния директор Мизова да го замества до завръщането му. За пълнота следва да се посочи, че след извършена служебна проверка от настоящия състав, на сайта на Държавен Фонд "Земеделие" се установи, че в структурата на ДФЗ има четирима заместник-изпълнителни директори. И. Мизова, в качеството си на изпълняващ длъжността "изпълнителен директор на ДФЗ" би могла да овласти някой измежду останалите трима заместник - изпълнителни директори да изпълнява функцията на "изпълнителен директор" за периода 06.02. - 09.02.2018 година /включително/, в който период титулярът е бил в отпуск по болест, но не и да овласти себе си, с оглед забраната, въведена с чл. 38 от ЗЗД, и предвид спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". При липса на изрична компетентност за издателя на процесния административен акт, правилно е прогласена с обжалваното решение неговата нищожност. На това място следва да се отбележи, че след като административният акт е нищожен, то се явяват неотносими изложените от съда съображения относно порока унищожаемост на същия акт. С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав преценява като неоснователни твърденията в касационната жалба, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции от страна на ответника, но такива не се дължат защото: първо, отговорът на касационната жалба не е подписан от юрисконсулт, а лично от кмета на Община Искър и няма данни да е осъществена юрисконсултска помощ; второ, при посочения по-горе изход на спора пред Административен съд – Плевен, Община Искър в качеството си на жалбоподател в първоинстанционното производство е имала право на разноски в това производство, ако такива са били поискани, а при пропуск на съда да ги присъди, е била налице възможността на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК и трето, разноски за първоинстанционно производство се присъждат в касационно производство само при промяна на правния резултат, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай предвид факта, че спорът не се пререшава, а обжалваното решение се оставя в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,