Решение № 8195 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2017 г.

Решение № 8195 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. срещу частта от Решение № 1137 от 26.06.2017 г. по адм. д. № 258/2017 г. по описа на Административен съд В., с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-0300031601312-091-001/29.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД гр. В. на НАП, потвърден с Решение 416/09.01.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е определено задължение за лихви, тъй като Протоколите по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС по фактури № № 201203/18.03.2012 г. и 201577/20.12.2012 г. са съставени след изтичане на срока по ал. 3 на чл. 117 от ЗДДС. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилно включване на определени суми като приходи или разходи в изготвените парични потоци. Претендира отмяна на решението в тази част, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба "К. С. Б." ООД я оспорва в писмен отговор чрез адв. Н. и Г.

1. Втората е подадена от "К. С. Б." ООД срещу частта от Решение от 26.06.2017 г. по адм. д. № 258/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което частично е отхвърлена жалбата и против Р. А. № Р-0300031601312-091- 001/29.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД гр. В. на НАП, потвърден с Решение 416/09.01.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В., чрез процесуалния представител юрк. В. я оспорва в писмена молба от 30.03.2018 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд след подробно изследване на доказателствата по делото е стигнал до извода за частична основателност на жалбата срещу процесния ревизионен акт.

Решението е правилно във всичките му части. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При подробния и пространен анализ на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи е изградил правилни и обосновани фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. С подробно и добре мотивираният си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба.

По касационната жалба на Директора на "ОДОП":

Жалбата е неоснователна.

В частта, с която са установени задължения за лихви за данъчен период месец 11.2013 г. в общ размер на 9920,05 лева, РА е материално незаконосъобразен. Съдебната практика приема в такива случаи, че начисляването на ДДС и признаване правото на данъчен кредит е в размер на начисления с акта данък, затова в процесния ревизионен акт не е следвало да се начисляват лихви. Изводът, който следва да се направи, че при режима на т. нар. "самоначисляване", какъвто безспорно е и процесния случай, когато няма спор относно реалността на доставката (т. е. доставката не е укрита) и когато данъкът е начислен, няма пречка на платеца на данъка да се признае правото на данъчен кредит, за да може да се занулят периодите. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 81, ал. 5 ППЗДДС, тъй като данъкът е начислен извън законовите срокове. Затова не следва и да се начисляват и лихви, както правилно е приел първоинстанционният съд. Съдът е изложил подробни съображения, които са правилни и законосъобразни.

При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на "КПВ С. Б." ООД:

Несподелими са аргументите в жалбата относно правомощията на решаващия орган при административния контрол на оспорения РА. Директорът на Дирекция "ОДОП" не само може да събира нови доказателства, а и да излага допълнителни мотиви, обосноваващи преценката му за дължимостта на установените с РА данъчни задължения, включително и на различно правно основание. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ДОПК решаващият орган е инстанция по съществото на спора и като такава има правомощието да преквалифицира, да дава и променя правното основание за дължимост на задълженията. По аргумент на противното от чл. 155, ал. 4 ДОПК, решаващият орган е длъжен да реши спора, повдигнат с жалбата до него, като при установяване на незаконосъобразност на РА, принципът е, че решаващият орган се произнася по същество, т. е. пререшава въпросите, предмет на РА, като се правят фактически и правни изводи, съответстващи на действително установеното фактическо положение и на законовите разпоредби. Действията на решаващия орган са процесуално законосъобразни, както е приел и първоинстанционният съд, и правилно същия е стигнал до извода за липсата на законова възможност да бъде упражнено повторно право на данъчен кредит за данъчен период месец 08.2013 г., предвид наличието на издадена от "С." ЕООД фактура от 28.08.2012 г., която е включена в дневника за покупките за данъчен период месец 08.2012 г. и по отношение, на която с РА № 031303396/28.10.2013 г. вече е признато право на данъчен кредит на "КПВ С. Б." ООД. Неоснователна е и касационната жалба относно извода на съда за липсата на доказателства във връзка с изпълнението на договора от 11.01.2011 г., както и липсата на доказателства за извършени облагаеми доставки от първоинстанционния жалбоподател. Твърдяното наличие на пряка и непосредствена връзка между доставките и извършените разходи за тях не се установява чрез приложените по делото доказателства.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, с която жалбата срещу РА е отхвърлена.

Решението на първоинстанционния съд и в тази част от спора е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,