Решение № 9981 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2017 г.

Решение № 9981 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във връзка с чл. 587 и сл. от Кодекса за застраховане/КЗ/. Образувано е по касационна жалба подадена от ЗАД "Армеец" АД против решение № 1463/6.02.2017 г., постановено по адм. дело № 7150/2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на ЗАД "Армеец" АД срещу Решение № 309-03/18.05.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор/КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Касационният жалбоподатели иска от съда да отмените решението на тричленния състав, и вместо него да постановите друго, с което да се произнесете по същество, като отмените като незаконосъобразно Решение N 309-03/18.05.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление застрахователен надзор, с което на ЗАД "Армеец" АД е наложена принудителна административна мярка. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. З от АПК. В касационната жалба се твърди, че с обжалваният индивидуален административен акт за налагане на принудителна административна мярка, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е разпоредил на ЗАД "Армеец" АД да преразгледа становището си по ликвидационна преписка по щета № 10015100104982 (становище за недължимост на застрахователно обезщетение), като съобрази преразглеждането "с фактическите и правни основания за издаване на акта", като преразглеждането да бъде извършено по реда на чл. 496, ал. 2, т. 1 или 2 от Кодекса за застраховане/КЗ/. Ответникът - Зам. Председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор, редовно призован се представлява от юрисконсулт Гьорчев с пълномощно от първата инстанция, оспорва касационната жалба и навадените в нея твърдения. Оспорва твърдението, че КФН е действала като особена юрисдикция. Изрично посочва, че КФН е действала като административен орган и в качеството му на такъв е издаден оспорвания административен акт - Решение № 303-03/18.05.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и наведените в касационната жалба отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, подадена срещу Решение № 303-03/18.05.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" и е осъдил ЗАД "Армеец" АД да заплати 500 лева направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. От фактическа страна тричленният съдебен състав на ВАС е установил следното: Производството пред Комисията за финансов надзор е образувано по жалба вх. № 91-02-239/14.03.2016 г. на Т. С. Т. от гр. С.. В нея жалбоподателката възразява срещу констатациите на ЗД "Армеец" АД и направения отказ с писмо № 100-1162/18.02.2016 г. на застрахователното дружество да й бъде заплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по щета № 10015100104982Н, на основание застрахователна полица № 111130026008228 от 1.11.2013 г. От данните по преписката органът е установил, че на 19.06.2014 г., е настъпило ПТП, в резултат на което Т. С. Т. е претърпяла вреди от причинена средна телесна повреда. Тя е била спътница на водача на застрахования в ЗД "Армеец" АД лек автомобил "Т. Р. 4" с рег. № СА 5332 МА - Я. М.. За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 19.06.2014 г., изготвен е и протокол за оглед на местопроизшествието. Образувано е досъдебно производство. С постановление от 24.08.2014 г. на прокурор при РП-П. е прекратено наказателното производство № 146/2014 г., образувано по заявление на пострадалата Т. Т., пострадалия В. П. и водача на товарния автомобил "Камаз". В постановлението са коментирани фактите и обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП и е направен категоричен извод, че водачът на застрахования лек автомобил "Тойота" - Я. М. е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на спътничката си Т. С. Т.. Безспорно установено е, че по повод на подадената жалба, Заместник-председателят на КФН и ръководител на управление "Застрахователен надзор" е уведомил ЗД "Армеец" АД за постъпилата жалба и е дал възможност на дружеството да изрази становище и представи доказателства . С писмо от 31.03.2016 г. дружеството повторно е изложило пред Комисията съображенията си за постановения отказ и е приложило исканите документи по заведената щета. С писмо от 11.04.2016 г., КФН отново изисква от дружеството да представи относими към преписката доказателства. С писмо от 9.05.2016 г. КФН е уведомила ЗД "Армеец" АД, че е открило производство по прилагане на конкретна ПАМ по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ и е дала на дружеството срок за представяне на възражения и обяснения. Последното отново е изложило доводите си за отказа с писмо вх. № 91-02-239/11.05.2016 г. Безспорно установено е, че по повод на направения отказ и след обсъждане на всички относими доказателства по застрахователната преписка с решение № 309-03/18.05.2016 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор" е приложил принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и т. 4 КЗ, с която е разпоредил на ЗД "Армеец" АД в 5-дневен срок от получаване на съобщението да преразгледа становището си по застрахователната претенция вх. № Л- 21653/18.11.2015 г. по щета № 10015100104982Н, изразено в писмо изх. № 100- 1162/28.02.2016 г., като преразглеждането да бъде съобразено с фактическите и правни основания на издаденото решение за прилагане на ПАМ; преразглеждането да бъде извършено по един от алтернативно посочените в чл. 496, ал. 2, т. 1 или т. 2 КЗ; за извършеното преразглеждане да уведоми Комисията за финансов надзор със заверено копие от акта си. С атакуваното решение N9 309-03/18.05.2016 г. Комисията за финансов надзор приема, че са изпълнени законовите изисквания за уважаване претенцията на увреденото лице Трифонова в размерите, определени в приложимия специален закон. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК, тричленният състав е обосновал правни изводи, според които атакуваното решението е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. При преценката на спазването на изискването за форма правилно е прието, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН. Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор, сред които са и застрахователите съгласно Кодекса за застраховането. Последният дава компетентност на Комисията да налага принудителни административни мерки при установени по надлежен ред и в нарочно производство за нарушения, извършени от застрахователи. Съгласно разпоредбата на чл. 589 от Кодекса за застраховането, за производството по прилагане на принудителните административни мерки се прилагат правилата на Административнопроцесуалният кодекс, доколкото в КЗ не е предвидено друго. В конкретния случай, актът е издаден от заместник- председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", при условията на заместване съгласно заповед № Р-09-649/10.05.2016 г. на председателя на Комисията за финансов надзор. Решението съдържа фактически и правни основания, при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила по чл. 587 и сл. КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на други участници в движението по пътищата вреди в резултат на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане. Безспорно установено е, че в периода на действие на застрахователната полица по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите /на застрахования в ЗАД "Армеец" АД лек автомобил "Т. Р. 4" с рег. № СА 5332 МА, собственост на Я. М./ е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят дължи застрахователно обезщетение на увреденото лице за настъпилите вреди. Увреденото лице е Т. Т., возеща се в лекия автомобил "Тойота", който автомобил към момента на настъпване на ПТП е бил с валидна застрахователна полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти. Автомобилът е управляван от Я. М.. Неправилно и необосновано тричленният състав на ВАС е приел, че при съвкупна преценка на доказателствата органът обосновано е приел, че водачът на застрахования автомобил е виновен за причиненото ПТП, в резултат на което Т. Т. е получила телесни увреждания. Безспорно е, че в конкретния случай административният орган е компетентен да прилага принудителната мярка, насочена към застрахователя и обусловена от качеството на лицето, чиито интереси действията на застрахователя са засегнали - ползувателя на застрахователна услуга. Това качество той придобива със сключването на застрахователен договор между застрахователното дружество и потребител на застрахователната услуга. Безспорно е, че законодателят е допуснал контролните органи по Кодекса за застраховането да прилагат принудителни административни мерки за отстраняване на нарушения на закона, когато са нарушени интересите на ползувателите. Безспорно е, че правно основание за издаването на решението на КФН са разпоредбите на чл. 587, ал. 1, т. 4 и чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. Нормата на чл. 587, ал. 1 КЗ предоставя правна възможност на КФН или заместник- председателя да прилагат мерките по ал. 2 и 3, когато установят, че застраховател, презастраховател, негови служители, всяко от лицата по чл. 80, лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя или презастрахователя, акционери или член-кооператори, притежаващи пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя или презастрахователя, са извършили действия или са допуснали бездействия, които могат да доведат или са довели до нарушаване разпоредбите на кодекса за застраховането или застрашаване интересите на ползувателите на застрахователни услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 587, ал. 2 КЗ, в случаите по ал. 1 заместник-председателят прилага посочените принудителни административни мерки. Принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително - разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения, но в случая целта на тази ПАМ е да се предотврати продължаването на конкретното административно закононарушение и да се постигне своевременно изпълнение на задълженията на застрахователя за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обаче ще има за резултат не създаване на стабилност и сигурност във функционирането на системата и защита интересите на ползувателите на застрахователната услуга, а създаване на специален, привилегирован ред за защита на правата на ползувателите, който е различен, /въпреки твърдението на първоинстанционният съд, че не е изрично забранен/ от общия исков ред за защита правата на страна по един застрахователен договор. От това следва, че в конкретния случай изводите на тричленният съдебен състав на ВАС, че процесната ПАМ наложена по чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, като писмено разпореждане на застрахователя да предприеме конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях, са неправилни и незаконосъобразни. Неправилен и необоснован е извода на тричленният състав, че събраните по делото доказателствата сочат безусловно на виновно поведение на водача на застрахования в ЗАД "Армеец" АД автомобил -Я. М. при настъпилото ПТП, при което е причинена средна телесна повреда на возещата се в него Т. С. Т.. Безспорно установено е, че застрахователното събитие е настъпило по време на действието на застрахователната полица по застраховка "Гражданска отговорност" с конкретния автомобил, управляван от Я. М.. Безспорно установено е, че застрахователното дружество не е изплатило следващото се обезщетение на пострадалата, а е било налице причинено непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД на спътничката от автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилите покрива отговорността на застрахования за причинените на други участници в движението по пътищата вреди, в резултат на притежаването или използването на МПС по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане. В конкретния случай неправилен е извода на тричленният състав на ВАС относно това, че административният орган, правилно е приел, че са налице всички установени предпоставки за заплащане на обезщетение от страна на ЗД "Армеец" АД, позовавайки се на приложени по делото и по преписката на КФН: Протокол за ПТП с пострадали лица, съставен по надлежния ред от длъжностно лице, от който се установява допуснатото от водача на застрахования автомобил нарушение на Закона за движение по пътищата, както и Постановлението за прекратяване на наказателно производство издадено от Районна прокуратура - П.. Неправилен и необоснован е извода на тричленният състав на ВАС, че от тези документи се установява и механизма на настъпване на ПТП, който обосновава и виновното и противоправно поведение на водача, както и наличието на всички предпоставки за изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество. В конкретния случай атакуваното решението с което се разпорежда ПАМ не е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона въпреки посоченото правно основание на ПАМ по чл. 587, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховане и издаването на решението от зам. председателят на КФН, с което се разпорежда на застрахователното дружество в срок от 5 дни от получаване на оспорваното решение с което е наложена ПАМ да преразгледа становището си по застрахователната претенция, изразено с писмо изх. № 100-1162/18.02.2016 г., като преразглеждането да бъде съобразено с констатациите в решението с което се прилага настоящата ПАМ и с посечените в чл. 496, ал. 2, т. 1 или т. 2 от КЗ начини . С конкретната ПАМ се цели изпълнение на задълженията на застрахователя за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", при неизяснена вина на притежателя на застраховката "Гражданска отговорност". Неправилен и необоснован е извода на тричленният състав на ВАС, който приема, че "КФН коректно е приела с решението си, че са изпълнени законовите изисквания за уважаване претенцията на увреденото лице и на него се дължи обезщетение в размерите, определени в приложимия специален закон". Видно от доказателствения материал по делото, и от разменената кореспонденция между застраховател и увредено лице е, че е налице правен спор относно материално право. В конкретния случай спорът е относно съществуването на вземане за застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Този спор по своята правна същност е търговски спор, поради обстоятелството, че застрахователният договор е абсолютна търговска сделка. От това следва, че е неправилен и необоснован извода на тричленният състав на ВАС, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е компетентен да се произнася по търговски спорове какъвто е и настоящия случай и по пътя на принудителните административни мерки може да иска присъждане и изплащане на застрахователно обезщетение . В този смисъл е неправилен извода на тричленният съдебен състав, относно "законосъобразността на издадената ПАМ и относно наличието на всички предпоставки за изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество". Настоящият съдебен състав споделя доводите на касатора, че законодателството не предвижда подобна правораздавателна компетентност от страна на заместник-председателя на КФН. Обективните данни по делото, така, както са събрани пред тричленният състав, потвърждават единствения правилен извод, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е административен орган, а не съдебна или особенна юрисдикция, която да дава или да възприема оценката за виновност или невиновност на застрахованото лице или за други субективни квалификации. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 300 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, която разпорежда, че само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, респ./административния съд/, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Настоящият състав не може да приеме, че са налице безспорни доказателства относно виновността респ. невинността на застрахованото лице. Представеното пред застрахователя Постановление за прекратяване на наказателно производство № 6507/20.08.2014 г., по описа на Районна прокуратура -П. не е влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК и освен това не дава безспорни данни относно вината, респективно невинността на застрахованото лице Я. Г. М.. Освен всичко изложено зачитането на присъдата и обвързаността на съда по чл. 300 ГПК предпоставя тъждество между деянието и дееца, предмет на присъдата, и деянието и дееца, което е предмет на доказване, както в административното производство пред КФН, така и в съдебно-административното производство пред ВАС. В този смисъл следва да се приеме, че доводите на касатора за неустановеност на виновността на застрахованото лице е правилен и обоснован. Ако се приеме, че наложената от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" ПАМ е правилна и законосъобразна следва да се приеме, че Кодекса за застраховането, въвеждат алтернативен "привилегирован ред" за разглеждане на правни спорове, и установяване на виновно поведение и присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност", особено в случаите на неустановена виновност на застрахованото лице, а това не съответства на целта на закона и предвижданите принудителни административни мерки по Кодекса за застраховане. Безспорно е, че органът, по силата на чл. 587 КЗ разполага с оперативната самостоятелност да разпореди прилагането на конкретни мерки по чл. 496 КЗ ал. 2, но само в хипотезите, в които няма произнасяне по заведена от ползвател претенция, т. е. органът би могъл да разпореди на застраховател да се произнесе по претенция за изплащане на обезщетение, но не е овластен да разпорежда дали застрахователят да откаже или да изплати обезщетение. В този смисъл настоящият петчленен състав приема, че е неправилен извода на тричленният състав ВАС, като е приел, че КФН е "изпълнила законовите изисквания за уважаване на претенцията на увреденото лице -Т. и за дължимост на обезщетение в размери определени от специалния закон". Правилен и обоснован е довода на жалбоподателите, че в случаите на налагане на принудителна административна мярка, разпоредбата на чл. 597, ал. 2 КЗ изисква разпоредителната част на акта да съдържа "конкретна мярка". Видно от обстоятелствената част на Решение № 309-03/18.05.2016 г., органът, макар и да е приел за основателно и дължимо вземането на увреденото лице за обезщетение, е пропуснал да определи размерът на застрахователното обезщетение, което да бъде изплатено. В конкретния случай претенцията е за обезщетение за неимуществени вреди, която по принцип се определя по справедливост. Освен това изрично следва да се подчертае, че застраховането се определя като търговска дейност и се осъществява само от лица които имат търговскоправно качество. Основни принципи на застраховането са: доброволност на застраховането, отделяне на животозастраховането от имущественото застраховане и застрахователните организации имат специална правоспособност-могат да сключват само застрахователни договори и да отговарят по тях, както и да осъществяват дейност свързана само със застраховането. Не може да бъде споделено разбирането, изразено в мотивите на съдебното решение, че чрез ПАМ "с изрична правна норма законодателят е създал специален, привилегирован ред за защита на правата на ползувателите, който е различен, но не изключва, тъй като няма изрична законова забрана, общия исков ред за защита правата на страна по един договор". Този извод е в пълно противоречие с режима на принудителните административни мерки по КЗ (включително и разпоредбата на чл. 587 КЗ). Настоящият съдебен състав споделя доводите на касатора, че в мотивите на съдебното решение не е отчетено противоречието на въведения с Г. 55 от новия Кодекс за застраховането режим на принудителни административни мерки, и режимът, установен с разпоредбата на чл. 34, т. 8 във връзка с т. 2 от Директива 2009/138/ЕО на Е. П. и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, но счита, че в мотивите на настоящото решение не следва да се обсъжда това противоречие, поради обстоятелството, че при изясняването на основния спор, касационната инстанция, категорично отхвърля каквато и да било възможност за реализиране на т. н. "правораздавателна компетентност", чрез принудителните административни мерки/ПАМ/, прилагани по реда на Кодекса за застраховане. По изложените съображения, настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение N 309-03/18.05.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление "Застрахователен надзор", с което на ЗАД "Армеец" АД е наложена принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховане. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, ответникът по касацията -Комисия за финансов надзор- Управление "Застрахователен надзор" гр. С., следва да бъде осъден да заплати на касационният жалбоподател юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр с чл. 144 АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК петчленен състав на Върховният административен съд, Втора колегия,