Решение № 14677 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2020 г.

Решение № 14677 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Интерсел България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя П. Пенчев, подадена чрез адв. В. Александрова, срещу решение № 1888 от 05 февруари 2020 г., постановено по адм. дело № 8756/2018 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу изричен отказ на министъра на земеделието, храните и горите, обективиран в писмо с изх. № 70/1950 от 08 юни 2018 г., с който е отказано възстановяване на платените по чл. 30 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) такси за смяна предназначението на земеделска земя. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът не извършил проверка по всички основания на чл. 146 от АПК, като не е съобразил обстоятелството, че оспореният пред него административен акт е немотивиран. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е установил неприложимост на чл. 38, ал. 4, изр. 2 от ЗОЗЗ в редакцията му обн., ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г. Конкретно се оспорват изводите на съда, че разпоредбата е материалноправна и действа за напред и поради това не е приложима към отменените през 2012 г. решения за промяна на предназначението на земеделска земя. Поддържа се, че по силата на същата норма, считано от 23 февруари 2018 г. за дружеството е налице правна възможност да иска и да получи възстановяване на платените такси по чл. 30 от ЗОЗЗ след отмяната на решенията за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. В подкрепа на становището си, касационният жалбоподател се позовава и на нормите на § 27, ал. 3, т. 3 във връзка със § 30 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г., които предвиждат процедура по потвърждаване на валидни решения за промяна на предназначението на земеделска земя, по които има пречка да бъдат реализирани инвестиционните инициативи, по искане на заинтересованото лице. С оглед на тези обстоятелства се извежда извод, че дружеството отговаря на условията на чл. 38, ал. 4, изр. 2 от ЗОЗЗ и следва да бъде обезщетено като изцяло му се изплатят платени такси по чл. 30 от ЗОЗЗ в общ размер на 923581 лева. По така изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения от министъра на земеделието, храните и горите изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 70/1950 от 08 юни 2018 г., както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът министърът на земеделието, храните и горите, представляван от юрисконсулт К. Петков, оспорва жалбата като неоснователна и счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставено в сила оспореното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Интерсел България" ЕООД срещу изричен отказ на министъра на земеделието, храните и горите, обективиран в писмо с изх. № 70/1950 от 08 юни 2018 г., с който е отказано възстановяване на платените по чл. 30 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) такси за смяна предназначението на земеделска земя, и е осъдил дружеството да заплати разноски. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 2008 г. са направени искания до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на процесните земеделски земи, като са заплатени необходимите за това такси по сметка на Министерство на земеделието и храните. На 28.02.2012 г. са направени предложения до Областна дирекция "Земеделие" - Добрич за отмяна на решенията за промяна на предназначението на процесните поземлени имоти и за възстановяване на платените по чл. 30 от ЗОЗЗ такси за промяна на предназначението. Исканията са били обосновани с факта, че имотите са част от защитена зона "Калиакра", а приетото законодателство за имотите, попадащи в обхвата на "Натура 2000" въвежда редица ограничения за ползването им от собствениците. Въз основа на тези искания, комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областната дирекция "Земеделие" – Добрич е отменила решенията за промяна на предназначението на процесните имоти. По отношение на исканията за възстановяване на заплатените такси по чл. 30 от ЗОЗЗ е приела, че съгласно действащата към онзи момент редакция на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ, при отмяна на решението за промяна предназначението на земята, заплатената такса по чл. 30 от ЗОЗЗ не се възстановява. С оспореното в първоинстанционното производство писмо с изх. № 70/1950 от 08.06.2018 г., министърът на земеделието, храните и горите е отказал възстановяване на платените през 2008 г. такси по чл. 30 от ЗОЗЗ за смяната на предназначението на земеделските земи. За да постанови отказа си, административният орган е приел, че разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ, предвиждаща изключение от общото правило за невъзстановимост на платените такси, е в сила от 23.02.2018 г. и няма обратно действие, поради което заплатените такси не следва да бъдат възстановени. При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че отказът на министъра на земеделието, храните и горите да възстанови внесените от жалбоподателя [фирма] такси за промяна на предназначението на земеделски земи е съобразен с действащия към момента на постановяването на отменителните решения от 2012 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" - Добрич материален закон, което е в съответствие с въведените с нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК времеви рамки. Обосновал е правният извод, че отказът на министъра е съобразен с общия принцип на правото за действието във времето на материалноправните норми, според който те действат само занапред, освен ако не им е придадено обратно действие с изрична норма. Посочил е, че съгласно действащата към 2012 г. редакция на текста на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ, при отмяна на решението за промяна предназначението на земята, както и в случаите на чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3, заплатената такса по чл. 30 не се възстановява. Съдът е отхвърлил като неоснователно становището на дружеството жалбоподател за приложимост на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г., като е изтъкнал, че в конкретния случай, към момента на влизане в сила на изменението на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ (обн., ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.), предвиждащо възстановяване на заплатените такси при отмяна на решението за промяна на предназначението на земята, не е налице незавършено производство, което да доведе до възможност и необходимост от формулиране на преценка за приложимост на дадената от законодателя с изменението възможност за възстановяване на внесените като такси суми. Настоящият съдебен състав намира че решението е валидно, допустимо и правилно, като е постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Изводите на съда почиват на проверка по всички основания по чл. 146 от АПК и са съобразени със съответните правни норми. Касационният жалбоподател не оспорва установените по делото факти. Спорът се свежда до прилагането на разпоредбата на чл. 38, ал. 4, изр. второ от ЗОЗЗ в сила от 23.02.2018 г. и правото на дружеството да търси възстановяване на платените такси по чл. 30 от ЗОЗЗ за издадените през 2008 г. решения за промяна на предназначението на земеделски земи, отменени през 2012 г. Нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ въвежда общото правило, че при отмяна или загуба на правно действие на решението за промяна на предназначението на земята, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 не се възстановява. С ПЗР на ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал, обн., ДВ, бр. 17 от 2018 г., разпоредбата е допълнена, считано от 23.02.2018 г., като с изречение второ е въведено изключение от това общо правило, а именно, че заплатените такси по чл. 30, ал. 1 или 2 се възстановяват, когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани и решението за промяна на предназначението на земеделската земя бъде отменено по искане на заинтересованото лице. С разпоредбата на § 29 от ПЗР на ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал, обн., ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г. се предвижда изрично, че чл. 38, ал. 4, изречение второ от ЗОЗЗ се прилага и за влезлите в сила решения за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, които към датата на влизане в сила на този закон не са загубили правно действие. От данните по делото е фактически установено, че решенията за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, за чието издаване са платени таксите, възстановяването на които се търси, са отменени през 2012 г., т. е. преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 38, ал. 4, изр. второ от ЗОЗЗ. В тази връзка се налага извода, че към датата на постановяване на изричния отказ на министъра на земеделието, храните и горите, обективиран в писмо изх. № 70/1950 от 08 юни 2018 г., решенията за промяна на предназначението на земята вече не са имали правно действие. Липсва изрично придадено от законодателя обратно действие на правната норма на чл. 38, ал. 4, изр. второ от ЗОЗЗ и съответно няма основание за прилагането й по отношение отменени до влизането й в сила решения за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е преценил, че оспореният изричен отказ на министъра е съобразен с общия принцип на правото за действието във времето на материалноправните норми, според който те действат само занапред, освен ако не им е придадено обратно действие с изрична норма. Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на нормите на § 27, ал. 3, т. 3 във връзка със § 30 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г., които предвиждат процедура по потвърждаване на валидни решения за промяна на предназначението на земеделска земя, по които има пречка да бъдат реализирани инвестиционните инициативи, по искане на заинтересованото лице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и за това, че производството по отмяна на решенията за промяна на предназначението на земеделски земи не може да се определи като неприключило и по смисъла на ал. 2 от същия параграф, тъй като разпоредбата обявява за такива само тези производства, по които има подадени искания, но няма постановени решения от компетентния орган към датата на влизане в сила на изменението на закона. Ето защо в съответствие с материалния закон по делото е прието, че в конкретния случай, към момента на влизане в сила на изменението на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ на 23.02.2018 г., не е било налице незавършено производство, което да доведе до възможност и необходимост от формулиране на преценка за приложимост на дадената от законодателя с изменението възможност за възстановяване на внесените като такси суми. С оглед на така изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да остане в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане, на Министерството на земеделието, храните и горите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,