Решение № 14326 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2017 г.

Решение № 14326 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Т. - началник на второ РУ при ОДМВР - гр. Добрич, против решение № 182 от 09.05.2017 г., постановено по адм. дело № 560/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което по жалба на К. К. е отменена издадена от касатора заповед рег. № 255 з-119/12.10.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на служителя. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът - К. К., чрез пълномощника си адв. Тодорова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски за адвокатски хонорар за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, както и с оглед правомощията си по чл. 218 от АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед рег. № 255 з-119/12.10.2016 г. издадена от началник на второ РУ при ОДМВР - гр. Добрич, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на инспектор К. К. – разузнавач в група КП при второ РУ Добрич е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна процесната заповед, като в мотивите си съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд относно допуснато нарушение на чл. 205 от ЗМВР. Необоснован е аргументът на съда в тази насока, а именно, че изначално липсва основанието, станало причина за образуване на дисциплинарното производство срещу полицейския служител (неправилно съдът в решението си определя образуваната пред дисциплинарнонаказващия орган преписка като административнонаказателна преписка). Несъмнено от доказателствата по делото се установява, че на 30.09.2016 г. са регистрирани сведения от конкретни полицейски служители в РУ, предвид на които сведения началникът на управлението е приел, че са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение и със своя заповед № 255 з-113/30.09.2016 г. е разпоредил извършването на проверка, като е определил и състава на дисциплинарната комисия. В случая се касае за проверка във връзка с нарушение, представляващо неправомерно боравене от страна на К. със служебно оръжие, зачислено на колега, което впоследствие е върнато на притежателя му. Правилно съдът е изтъкнал, че при издаване на заповедта са нарушени изискванията, свързани с правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, но неправилно е счел, че относими са хипотезите на чл. 207 от ЗМВР, които са приложими при тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15 от ЗМВР. Но обобщената справка и в случая е крайният акт, с който е приключило дисциплинарното разследване, в който се съдържат установените факти, доказателствата, въз основа на които са изградени фактическите установявания, правната квалификация на поведението на служителя, въз основа на които се предлага налагането на съответното дисциплинарно наказание. За да се приеме, че е спазено правото на защита, е необходимо служителят да бъде запознат с крайния, завършващ дисциплинарното производство акт, който съдържа констатациите и изводите на дисциплинарно разследващия орган, и да му бъде предоставена възможност да изрази позицията си по тях чрез писмени обяснения или изслушване. В случая това не е сторено, поради което правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната й. Обосновано съдът е приел, че е налице и нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като липсват мотиви относно определеното по вид и размер наказание, с оглед обстоятелствата при които е извършено нарушението и настъпилите последици, което обуславя незаконосъобразност съгласно чл. 146, ал. 5 от АПК. Също така съдът правилно е счел, че заповедта не е мотивирана в частта й за нарушение на нормата на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – неспазване/нарушаване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Изброяването на членовете на Етичния кодекс, които според наказващия орган са нарушени, но без да е посочено с кое свое действие К. К. ги е нарушил, т. е. начинът, по който е формиран извода, че точно тези норми са нарушени и с какви конкретни действия, води до логичния правен извод за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените разноски по делото за настоящата инстанция се явява неоснователна, тъй като не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар, както и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,