Решение № 933 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2017 г.
ВАСVIII отделение23.01.2018 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от № 611/10.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2745/2016 г. по описа на Административен съд-В., с което е отменен ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД, ЕИК ********* срещу ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, сумата от 56 374 /педесет и шест хиляди триста седемдесет и четири/ лева за разноски за четирите съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 933 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6285/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/, В., при ЦУ на НАП, срещу решение от № 611/10.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2745/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отменен ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД, излага подробни доводи, досежно правилността на обжалваното решение и неоснователността на депозираната касационна жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 10187/30.09.2016 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение е отменено решение № 2649/19.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1463/2014 г. по описа на Административен съд В., в частта му, с която отменен ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта относно установени лихви за ДДС за дан. период 08.2009 г. в размер на 278.16 лв. и относно корпоративен данък за 2009 г. в размер на 277 107,11 лв. и лихви за забава върху тази сума в размер на 107 435, 38 лв., както и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "А. 2000 Строителство и инженеринг" ЕООД срещу ревизионния акт в частта му относно установени задължения по ЗДДС за данъчен период месец 03.2009 г. и съответните лихви, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд-В. Дадени са указания на съда при новото разглеждане на делото съдът служебно да изиска от Окръжен съд-В. относимите към спора доказателства, включително протоколи, представени по търговско дело № 2978/2012 г., да съобрази влезлите в сила решения по това дело, да допусне изслушване на СТЕ, която да установи дали описаните в евентуалните протоколи СМР са извършени на място и каква е тяхната стойност, респективно стойността на разходите за извършването им, да допусне изслушване на ССчЕ, възлагайки разноските на страна, върху която пада доказателствената тежест за установяване на относимите към спора факти, която тежест следва да бъде изрично и конкретно указана. При повторното разглеждане на делото Административен съд-В., след изпълнение на указанията дадени от ВАС е постановил решение, с което е отменил ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, В., потвърден с решение № 104/07.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта относно установени лихви за ДДС за данъчен период 08.2009 г. в размер на 278.16 лв.; корпоративен данък за 2009 г. в размер на 277 107.11 лв. и лихви за забава в размер на 107 435.38 лв. и установените задължения по ЗДДС за данъчен период март 2009 г. в размер на 752 284.60 лв. и лихви за забава в размер на 374 046.96 лв. При спазване указанията дадени с решение № 10187/30.09.2016 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, съдът е приложил т. д. № 2978/2012 г. по описа на ОС-В.. С постановеното решение № 392/17.04.2014 г. по т. д. № 2978/2012 г. по описа на ОС-В., частично изменено с Решение № 315/17.11.2014 г., по в. т. д. № 448/2014 г. по описа на Апелативен съд-В. е прието, че с Анекс от 26.03.2009 г. страните са се договорили, че към датата на подписването на анекса са изпълнени СМР в общ размер на 11 985 292.80 лв., от които неплатената част по тях са в общ размер на 4 938 869.50 лв. Прието е още, че приемането на работата е извършено от възложителя, освен с подписването на протоколи обр. 19, така и по силата на анекса от 26.03.2009 г. и че са останали неплатени извършени СМР в посочения в анекса размер. В изпълнение указанията, дадени с решение № 10187/30.09.2016 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, съдът е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на допълнителната ССЕ: за процесният период е спазен принципа на съпоставимост на приходите и разходите и принципа на текущото начисляване на приходите и разходите; СМР за които са издадени фактури са на обща стойност 6 390 627 лв. без ДДС, като в тази стойност не е включена фактура № 02.... 875/02.10.2008 г. за транспорт, а размерът на СМР за които не са издадени фактури възлиза на 3 761 423 лв.; отчетените разходи през 2009 г. в размер 8 801.44 лв. са за охрана и поддръжка на обекта и не се отнасят до СМР. Назначена е и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ: обектът "жилищен комплекс К. К.-райска градина", се намира в западната част на с. К. и представлява комплекс от затворен тип, състоящ се от пет масивни сгради и посочените в процесните протоколи СМР са извършени на място; общата стойност на изпълнените СМР за процесния обект съгласно приложените протоколи обр. 19 по т. дело № 2978/2012 г. възлиза на 10 060 384 лв. без ДДС. От правна страна първоинстанционният съд е направил извод, че с подписване на процесния анекс страните са уговорили помежду си наличието на задължения по извършени СМР по издадени протоколи обр. 19, като те са издавани до края на 2008 г. и задълженията на "Г. Б. Д." ООД са именно по издадени фактури през 2008 г. Според съда органите по приходите не са доказали възникване на данъчно събитие през март 2009 г., свързано с извършване на СМР от РЛ по сключен договор от 08.05.2006 г. Предвид извода на съда, че липсва реално извършване на услуги от "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД през данъчен период м. март 2009 г., то той приема, че за горепосоченото дружество не възниква и задължение за признаване на приходи от услугите по договора за СМР, тъй като такива не са били реализирани. По отношение на определените задължения за лихва за м. август 2009 г. първоинстанционният съд е приел, че доводите на органите по приходите за правилно начисляване на лихва в размер на 278.16 лв. за август 2009 г. са неоснователни. Според съда е ирелевантно дали внесените суми от "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД са постъпвали директно или не по сметка ДДС на дружеството, тъй като същите са постъпили по сметка, която е била посочена от публичния изпълнител по образуваното изпълнително дело. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Спорът по съществото си е концентриран относно реалното извършване на СМР от РЛ през м. март 2009 г. и признаването на приходи от услуги по договора за СМР. Въз основа на събраните по делото доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и при съдебно обжалване на РА, вкл. и заключения на основните и допълнителни съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, се установяват следните относими обстоятелства по спора: "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД се е задължило по договор за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ от 08.05.2006 г. с "Г. Б. Д." ООД и следващите го анекси да изгради жилищен комплекс "К. К.-райска градина". Между "А. 2000-Строителство и инженеринг" ЕООД и "Г. Б. Д." ООД е сключен анекс от 26.03.2009 г., съгласно който са се договорили, че към датата на подписването на анекса изпълнените СМР възлизат на 11 985 292.80 лв. Страните са приели, че неплатената част, включваща изпълнени СМР е в размер на 4 938 869.50 лв. с ДДС, като това е сумата която се дължи. След анализ на данните в счетоводството и събраните при ревизията доказателства, органите по приходите установили, че към датата на сключения между страните анекс са изпълнени строителни услуги в размер на 3 761 423 лв. без ДДС с ДДС 4 513 707.60 лв., РЛ не е издало фактура в 5 дневен срок от настъпване на данъчното събитие. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м. март 2009 г. е начислен ДДС в размер на 752 284.60 лв. Ревизиращият екип е приел, че са налице извършени строителни услуги, приети от възложителя, по повод на които са и разходите, извършени до 31.12.2009 г., отчетени като незавършено производство. На осн.