Решение № 10047 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2012 г.

Решение № 10047 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО), против решение № 99 от 09.01.2012 г., постановено по административно дело № 5203/2011 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 16-ти състав. С посоченото решение съдът е: 1) отменил по жалбата на Георги Стоянов Александров от гр. София решение № 311 от 01.06.2011 г. на директора на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5504047024/4 от 25.03.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО; 2) върнал преписката на административния орган - ръководителя по "Пенсионно осигуряване" в СУСО за произнасяне по молбата на Георги Александров с вх. № 11001767 от 15.02.2011 г. за категоризиране на труда му за периода от 01.12.2003 г. до 01.12.2007 г. на длъжност "помпиер-подземен" в участък "Водоотливен" на "Кремиковци Рудодобив" АД като първа категория труд, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон; 3) осъдил СУСО да заплати на Георги Стоянов Александров направените по делото разноски в размер на 450 лева. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и оставяне в сила на отмененото с него решение на главния директор на СУСО, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Георги Стоянов Александров от гр. София, чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат Нина Иванова-Алексиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила, като възвежда и претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град, по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Георги Стоянов Александров решение № 311 от 01.06.2011 г. на директора на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5504047024/4 от 25.03.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО. С пункт първи на последното е отменено разпореждане № 5504047028 от 06.02.2008 г., с което на Георги Александров е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 01.11.2007 г. С пункт втори от разпореждането е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради това, че Александров не отговаря на изискването за минимално изискуем осигурителен стаж в размер на 10 години от първа категория труд, като не отговаря и на изискването за навършена 57 годишна възраст по условията на втора категория труд. За да не уважи депозираната от Александров жалба срещу това разпореждане, горестоящият административен орган е приел, че осигурителният стаж на лицето за периода 01.12.2003 г. - 01.12.2007 г., положен на длъжността "помпиер-подземен" в участък "Водоотливна шахта" към "Кремиковци-Рудодобив" АД, правилно е зачетен от ръководителя на пенсионното осигуряване за такъв от втора категория по чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) във връзка с чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на руда при пенсиониране, тъй като бил полаган в открит рудник. Извършеното в резултат на тази констатация преизчисляване на осигурителния стаж на Александров по продължителност и категория довело до извод, че не са налице предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията както на първа, така и на втора категория труд. За да отмени процесното решение № 311 от 01.06.2011 г. на касатора, първоинстанционният съд е приел, че положеният от Георги Александров труд за периода от 01.12.2003 г. до 01.12.2007 г. на длъжността "помпиер-подземен" в "Кремиковци-Рудодобив" АД попада в приложното поле на чл. 1, т. 1 от НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 13/2000 г., тъй като е установено, че лицето е полагало труд изцяло под земята в подземен хидротехнически обект (водоотливна шахта). Позовал се е на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че работата на "помпиер-подземен" е свързана с обслужване на помпени уреди, работещи в непрекъснат режим на работа, разположени под земята на кота 315 и кота 480. Въз основа на длъжностната характеристика и представената характеристика на работното място съдът е приел, че липсват данни за полагане на надземен труд. Изложил е мотиви, че мястото на работа на лицето е било във "водоотливна шахта" на рудник "Кремиковци", която изцяло се намира под земята. По съображения в този смисъл и въз основа на заключението на вещото лице е извел извода за приложимост на чл. 1, ал. 1 от НКТП и обуславящ първа категория труд за целия процесен период. Решението на Софийския градски административен съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора са неоснователни. Не би могло да се кредитира касационното оплакване за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са касаторовите твърдения за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на съдебно-административното производство по спорния по делото въпрос правилно е установено, че положеният от Александров труд като "помпиер-подземен" през процесния период е от първа категория. Решаващият съдебен състав обосновано е приел, че работното място на лицето отговоря на условията на чл. 1, т. 1 от НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. Установено е мястото на извършване на работата, продължителността на времето на работа под земята, характера на длъжността и дълбочината на хидротехническото съоръжение, и е изведен правилния извод относно категоризирането на спорния осигурителния стаж като такъв от първа категория труд. Мотивиран е изводът на съда, че прилагането на чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. от страна на административния орган е било извършено без да се изясни фактическата обстановка, характеризираща работното място на лицето. Касаторът се позовава неоснователно на това, че рудникът е открит, а не подземен. Този факт не подкрепя тезата, която главния директор на СУСО се сила е да докаже, доколкото полагания от Александров труд в открития рудник е в негов подземен участък - "Водоотливна шахта", в който трудовата функция, степента на вредност и тежест на длъжността "помпиер-подземен" се покрива със степента на вредност и тежест на същата длъжност в подземен рудник. Спорът от коя категория е трудовият стаж, придобит от Георги Александров на посочената длъжност през процесния период, е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно цитираната разпоредба, от първа категория е трудът на всички подземни работници и служители до началник участък от подземните минни и руднични участъци за добив на въглища, руди и нерудни изкопаеми. От нейното систематическо, граматическо и логическо тълкуване се налага извод, че определящият фактор, за да бъде отнесен съответният труд към първа категория, е той да е положен в подземен участък. За осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, е категоризиран трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Съгласно чл. 1, т. 1 от НКТП, от първа категория е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство. В процесният случай от решаващо значение е обстоятелството, че трудът на подземния помпиер изцяло се полага под земята - в подземен хидротехнически обект, както е приел и съдът. От заключението на вещото лице е видно, че няма разлика в производственото предназначение и структурата на звено "Водоотливна шахта" в подземен рудник и в открит рудник. Експертът е посочил, че работата на "помпиер-подземен" е свързана с обслужване на помпени уредби, работещи в непрекъснат режим на работа, разположени под земята - на кота 315 м и кота 480 м. Безспорно е установено, че мястото на работа на Александров е било във водоотливна шахта на рудник "Кремиковци", която изцяло се е намирала под земята. В тази връзка са неоснователни наведените оплаквания в касационната жалба за противоречия в заключението на вещото лице: от една страна експертът определял, че дейността на водоотлива се осъществявала чрез подземни минни изработки, обособени в отделен участък, а от друга страна - че отводнителната шахта била подземен хидротехнически обект; експертът не бил изяснил има ли разлика между хидротехническо съоръжение и хидротехнически обект като язовири, каскади и др. От данните по делото е видно, че назначената експертиза е изпълнила възложената й задача и заключението на вещото лице не е било оспорено от СУСО. Процесуалният представител на касатора не е възразил срещу съдебно-техническата експертиза при изслушването й в съда. В случай, че страната оспорва заключението на експертизата, е имала възможност да поиска назначаване на допълнителна, повторна или разширена (с участие на повече вещи лица). Още повече, че оспорването му пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Въз основа на констатациите на съдебния експерт и предвид доказателствата по делото следва да се приеме, че характерът на работата, изпълнявана от Георги Александров, изисква полагане на труд под земята в подземен участък на открит рудник, и по категоричен начин са установени условията на работата, която лицето е изпълнявало в процесния период. Въпросният участък "Водоотливна шахта" е подземен участък и степента на тежест и вредност на труда на заетите под земята работници съответства на тази на подземните работници от подземните рудници. Работното място на Александров отговоря на условията на чл. 1, т. 1 от НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за категоризиране на труда му като такъв от първа категория. Ето защо, при установените по делото безспорни данни, че изпълняваната от Георги Стоянов Александров трудова функция на подземен помпиер в участък "Водоотливна шахта" на рудник "Кремиковци" е била полагана в подземен хидротехнически обект, първоинстанционният съд обосновано е приел, че трудът му неправилно е бил определен от административния орган като труд от втора категория, и е извел верен извод за незаконосъобразност на процесното решение № 311 от 01.06.2011 г. на касатора. В случая са налице законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Александров в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето с разпореждането от 25.03.2010 г., ръководителя на по пенсионното осигуряване е постановил акт, несъобразен с материалния закон, който е приложен неправилно и от главния директор на СУСО в решението му от 01.06.2011 г., с което оспорването на Александров срещу това разпореждане е отхвърлено. Достигайки до подобни изводи и като е уважил подадената до него жалба, Софийският градски административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК, в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените разноски от ответника по касационната жалба - Георги Стоянов Александров, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Нина Иванова-Алексиева (л. 26) и изплатено по него възнаграждение възлизат на сумата от 300 (триста) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,