Решение № 15074 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2009 г.

Решение № 15074 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Цонева Трифонова от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Николай Ташев, против решение № 1315 от 21.07.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, седемнадесети състав, по адм. д. № 2754/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдебното решение и ПНИ противоречат на общото изискване за правилното устройство на територията и най-вече на чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Касаторката твърди, че лицето на новообразуван имот № 4492 към новопроектираната улица е само 11,03 м и е налице несъответствие с изискванията за целесъобразно устройство в нормите на Наредба № 8/14.06.2001 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и процесната заповед за одобряване на ПНИ в оспорената част като незаконосъобразна. Ответникът - областен управител на област с административен център гр. Варна оспорва касационната жалба с писмена молба, с която пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Заинтересованата страна - Държавно горско стопанство - Варна оспорва касационната жалба с писмено становище, в което развива съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - кметът на община Варна и Изпълнителна агенция по горите, гр. София, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение, защото при изработването на ПНИ са съобразени разпоредбите на чл. 28 ППЗСПЗЗ и заповедта по ал. 11 на този текст, публикувана в ДВ, бр. 83/2003 г. Не се касае за противоречие между ЗСПЗЗ и ЗУТ, а за специален закон, който урежда въпроса за предоставяне ползването на земеделски земи по силата на посочени нормативни актове, придобиване право на собственост върху такива земи, отношенията бивши собственици - ползватели и изработване на план за тези имоти. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1315 от 21.07.2009 г. е отхвърлено оспорването по жалба, наименована "възражение" вх. № 15813/16.10.2008 г. на Иванка Цонева Трифонова от гр. Варна, на заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на с. о. м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта относно имот № 779 по ПНИ като неоснователна. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че процесната заповед е издадена законосъобразно и възраженията на жалбоподателката са неоснователни и необосновани. Съдът е преценил, че с оглед предмета на оспорването по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР и чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, когато се обжалват данните за собствеността на новообразуваните имоти в регистъра към ПНИ, съдът не решава спорове за собственост, а проверява законосъобразността на обжалвания акт, съобразно представените доказателства за собственост. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че отреденият в ПНИ в полза на жалбоподателката имот № 779 с площ 715 кв. м съответства изцяло на документа, с който тя се легитимира като собственик - нотариален акт, в който е вписано, че е придобила 600 ид. части от имот с обща площ 800 кв. м. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че собствеността на жалбоподателката се ограничава до имот с площ 600 кв. м, съобразно приетия като писмено доказателство нотариален акт № 180, том ХIV, дело № 6959/1994 г. по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно в случая не се касае за отнемане на собственост от касаторката, в какъвто смисъл са оплакванията й в първоинстанционното и в касационното производство. Следва да се има предвид, че дори в одобрения ПНИ е отразен имот в полза на жалбоподателката с площ надвишаваща нейната собственост - с 115 кв. м повече от придобитата площ като ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост. Отреденият за касаторката НИ № 779 изцяло съответства на всички изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и чл. 19 от ЗУТ за площ и лице на имота, както и за намиращите се в него сгради и съоръжения, поради което твърденията на Иванка Цонева Трифонова правилно са възприети в атакуваното решение като неоснователни. Относно възраженията на касаторката срещу обособяването на съседен НИ № 4492, настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Оплакването на жалбоподателката е в смисъл, че визираният имот не съответства на разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ за изискуемо лице към път в линейни метри. В случая условията на законодателя, визирани в § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ са спазени досежно изискуемата площ на този новообразуван имот, за който е безспорно установено, че е с площ 643 кв. м. Именно тези изисквания следва задължително да бъдат съобразени, доколкото в ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение регламентират като специални разпоредби този вид отношения. По отношение лицето на имот № 4492, решаващият съдебен състав счита, че то е достатъчно с оглед горепосочените норми на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Следва да се има предвид обстоятелството, че горепосочената разпоредба се тълкува и прилага във връзка с чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, който се отнася само за имотите, предоставени за ползване, а не и за останалите имоти, отразени в одобрения ПНИ. В конкретната хипотеза оспореният от жалбоподателката НИ № 4492 не е ползвателски имот, поради което за него не се отнасят ограниченията, предвидени в ЗУТ относно този вид новообразувани имоти. Относно оплакването за нецелесъобразно проектиране и обособяване на имотите в процесния ПНИ, съдът намира, че е извън предмета на спора за законосъобразността на оспорената заповед на областния управител, поради което това възражение не следва да се разглежда в настоящото съдебно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,