Решение № 16933 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2011 г.

Решение № 16933 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Стил дорс" ООД, моли да бъде отменено решение № 86/25.02.2011 г. по адм. д. № 466/2010 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 110900397/14.01.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба Директорът на ДОУИ - Велико Търново, по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 110900397/14.01.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който за периода м. 5.2009 г. е начислен данък върху добавената стойност 606,60 лв, а за периода м. 5 - 7.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 22 700 лв. и са начислени лихви по фактури на ЕТ"Банов-Димитър Христофоров", "ВДБ билд" ЕООД и "Фис ин" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на осъществени доставки по фактурите на доставчиците. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на установените с РА данъчни задължения на касатора. Правилен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е налице осъществена доставка предвид чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че събраните по делото доказателства, включително техническа и счетоводна експертиза, не установяват фактическа обстановка, различна от възприетата в констатациите в РА. Доставчиците на по 350 бр. интериорни врати не са осчетоводили разходи за изработване на вратите, като от счетоводствата им не може да се направи извод дали вратите са произведени от тях или са закупени и после продадени на касатора. Вещото лице от техническата експертиза е приложило снимки от наетото помещение под наем от доставчиците, които установяват, че в помещението не са монтирани дървообработващи машини, с които да се произведат вратите. Към снимките е отбелязано от вещото лице, че в помещението няма следи от демонтаж на такива машини. По фактурите на едноличния търговец за извършен транспорт правилен е изводът на съда, че не е установено осъществяване на доставката, след като е установено само едно напускане на страната на 16.05.2009 г. за единия от автомобилите, с които се твърди, че е извършена услугата. При издадени 4бр. фактури за превоз до Гърция са представени 4 бр. ЧМР - товарителници с непопълнени реквизити за брой и тегло на стоката, не е посочена и цена на транспорта, в три от товарителниците в графата за получаване на стоката е поставен подпис на неизвестно лице. Представените товарителници не съставляват годни доказателства за сключен договор за международен автомобилен превоз по чл. 4 и 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и не установяват осъществяване на транспорта. В пътните листи не е посочено направлението на транспорта, нито маршрута - начална и крайна точка на превоза. Законосъобразен е изводът на съда, че описаните доказателства не установяват осъществяване на международен транспорт по спорните 4бр. фактури. В касационната жалба не са посочени фактически основания на касационните доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. При разглеждане и решаване на делото съдът не е допуснал процесуални нарушения, опорочаващи правилния извод на съда за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,